Впечатляваща кухня, дълбоки корени във футбола, текила, мариачи, маите, наркокартели.
Едва ли има нужда да уточнявам за коя страна става въпрос. Има обаче още една дисциплина, в която мексиканците имат не един и два повода за гордост.
Става въпрос за бокс, разбира се. Населението на северноамериканската държава е едно от най-запалените по „сладката наука“. От аматьорските нива та чак на север до Лас Вегас. Любовта на мексиканците към бокса се равнява на религия.
И няма как да е иначе, когато боят е в кръвта ти. Именитият мексикански стил, който и до ден днешен е труден за копиране, си остава един от най-трудоемките начини за водене на бой. А именно – непрестанна преса, желязна брадичка и безброй размени. Пласираш три, изяждаш четири.
Реално Мексико има десетки звезди в бокса. До последно не бях сигурен как е възможно хора като Рубен Оливарес, Марко Барера, Салвадор Санчес или Рикардо Лопес да не получат място в класацията, но това само потвърждава тезата, че боксът и „Мехико“ вървят ръка за ръка.
5. „Кид Ацтека“ (192-47-11)
Започваме класацията с най-отдалечения във времето от нас боксьор. „Кид Ацтека“ е прякорът на Луис Вилануева Парамо. Той се е състезавал от 1929 г. до 1961 г., макар тук историците да не са на едно мнение.
Парамо е един от малцината, които се е състезавал професионално в рамките на 4 различни десетилетия (Арчи Мур, Джордж Форман, Роберто Дюран и Бернард Хопкинс). „Кид Ацтека“ се качва между въжетата внушителните 250 пъти, като през 1946 г. се бие цели 14 пъти.
Отново по неофициални данни, Парамо е в топ 5 на боксьорите за всички времена с най-много нокаути – 114. Известен със своята пъргавина, състезателят от полусредната категория се слави с нечовешка сила в ръцете и издръжливост в краката.
Побеждава няколко световни шампиони, но за съжаление, той самият никога не стъпва на върха. Тогавашната Национална боксова асоциация (САЩ) не счита за редно да му даде шанс, въпреки неоспоримите му умения.
4. Хуан Маркес (56-7-1)
„Динамита“. Световен шампион в 4 различни категории. Профи кариерата му е с продължителност 21 години. Без съмнение един от най-техничните и безкомпромисни бойци от близкото ни минало.
Тетралогията му с Мани Пакиао ще остане завинаги в златните страници на старата и дебела книга с най-доброто от бокса. Въпреки нечовшките си комбинации, Маркес печели още повече фенове с безстрашието си да влиза на размени по всяко едно време. „Око за око, зъб за зъб“.
Считан е за най-добрият контриращ боксьор на своето време. А това значи много, когато се състезаваш в ерата на Флойд Мейуедър.
40 от победите му идват преди финалния гонг. Маркес никога не е бил нокаутиран, губейки 6 пъти по точки и един път чрез дисквалификация. И то в дебюта си! Участва в 15 шампионски битки и печели 9 от тях.
3. Саул Алварес (55-1-2)
Остават броени дни до поредният спектакъл с участието на „Канело“. Рижавият мексиканец е най-доброто, което северноамериканската държава може да предложи в наши дни. Сами си правете изводите.
30-годишният шампион е считан за най-добрия боксьор (т.нар. кило за кило). Световен шампион в 4 различни категории. Роденият в Гуадалахара феномен започва кариерата си едва на 15-годишна възраст.
Единствената му загуба до ден днешен е тази от Флойд Мейуедър, но тогава бе на 21 години. Нормално. Ненормален бе равният резултат от първия му мач с Генади Головкин, но миналото е минало. Побеждавал е хора като Калъм Смит, Даниел Джейкъбс, Сергей Ковальов, Генади Головкин, Амир Хан, Мигел Кото, Шейн Мосли. Все световни шампиони.
Алварес има феноменален стил на игра. Винаги спокоен и равномерен в действията си на ринга. Защитата му е близка до перфектна, а арсеналът му в нападение е просто несравним. Носи на бой и не се свени да скъси дистанцията срещу по-големи от него боксьори, а запазената му марак са ударите в тялото.
2. Ерик Моралес (52-9)
„Ужасния“ е първият мексикански боксьор, който печели световни титли в 4 различни категории и може би най-неприятният съперник от всички мексиканци.
19-годишната му кариера стартира през 1993 г. Печели първите си 41 битки, като в 30 от тези случая мачът свършва преди финалния гонг. Известен е със съкрушителните си удари и с дисциплината си. По време на кариерата си не един и двама „специалисти“ го критикуват за това, че не привършва жертвите си по-рано, но статистиката у говори сама – 36 нокаута от 52 победи.
Исторически остават трилогиите му със сънародника му Марко Барера и Мани Пакиао. Именно Барера нанася първата му загуба през 2002 г. Поглеждайки към хората, които са имали късмета да победят Моралес и виждаме Мани Пакиао (2), Барера (2), Дани Гарсия (2), Маркос Майдана.
„Ужасния“ е победил цели 15! световни шампиони и през 2018 г. бе приет в Международната Зала на славата в Ню Йорк.
1. Хулио Сезар Чавес (107-6-2)
Ако за първите 4 места може да има дискусии и субективни мнения, то едва ли някой някога ще измести „Великия мексикански шампион“ от трона на Мексико.
Подвизите на „Цезар на бокса“ са известни и на хлапетата в Сиудад Обрегон, родното място на Чавес. Абсолютна икона не само за мексиканските фенове, но и за всички по света. 86 нокаута от 107 победи. Никой не символизира мексиканския стил повече от него.
Методичен, винаги готов за атака и с желязна брадичка и ребра. Пресата и ударите на Чавес му печелят реномето на най-безстрашния войн, който някога се е раждал в пределите на Мексико.
Запазената му марка са комбинациите в тялото, които отказват десетки противници още преди да е започнал мачът. Световният шампион в три дивизии има победи над хора като Хектор Камачо, Роджър Мейуедър, Едвин Розарио, Рафаел Лимон.
Държи рекорда за най-много успешни защити на световни титли – 27, а в шампионските двубой е с актив от 31-4-2. Допуска първата си загуба през 1994 г. – 14 години след професионалния си дебют.
