„Късно ли е да започна да тренирам бокс?“
Сигурно сте си задавали този въпрос много пъти. Или сте чували ваши приятели или познати да се чудят дали не са закъсняли с едно 5-6 години, а понякога и повече. Истината е, че и тук няма универсален отговор.
За разлика от много други спортове като футбол, тенис, волейбол, баскетбол, хандбал и какво ли още не, в бойните спортове е съвсем възможно да започнеш с тренировките на по-късен етап и пак да направиш солидна кариера. Било то при аматьорите или професионалистите.
В историята на бокса има стотици примери за състезатели, които са сложили ръкавиците още преди да са навършили 10-годишна възраст. От една гледна точка тук идва по-големият опит, който са натрупали с течение на годините. Повече тренировки, повече мачове и повече състезания означават повече практика и повече знания за занаята.
От друга страна е редно да се каже, че боксът познава големи шампиони, които влизат между въжетата в залеза на тийнейджърството си. Тук се появява другата гледна точка, че по-късното начало в бокса означава по-късен край и по-сериозен пик. Разликата в това да си поел хиляди удари в главата до 17-годишна възраст и това да започваш с бокса тогава е от тук до небето.
Тук сме подбрали пет от най-известните имена, които са открили бокса късно, но пък за сметка на това са се оказали истински таланти и са стигнали до върха на планината.
5. Дионтей Уайлдър (20)
Без значение дали сте му фенове или не, Уайлдър има своето запазено място в златните страници на тежката категория. „Бронзовия бомбардировач“ влиза в залата на 20-годишна възраст, за да търси финанси за лечение на новородената си дъщеря. Американецът е чудесен пример за това, че понякога природата е дала повече. Без да блести с особени тактически умения, Уайлдър печели бронзов медал от Летните олимпийски игри в Пекин след само една година тренировки. Няколко години по-късно става и световен шампион при професионалистите. И всичко това благодарение на нечовешката мощ в дясната му ръка.
4. Бернард Хопкинс (18)
Когато прекрати златната си кариера през 2016 г., авторитетния сайт „Box Rec“ постави „Извънземното“ на шесто място във вечната „pound for pound“ ранглиста. Американецът открива страстта си към бокса докато излежава солидна присъда в затвора. Тежкото детство го тиква към живот изпълнен с престъпления. Едва 17-годишен е осъден на 18 години затвор за девет различни провинения. Именно зад решетките Хопкинс получава първите си уроци по бокс. След като излежава 5 години в затвора, той се заема сериозно с бокса и печели 95 от 99 аматьорски срещи преди да стъпи на професионалната сцена през 1988-та на 23-годишна възраст.
3. Антъни Джошуа (18)
„Боксовата гордост на Великобритания“ слага бинтове на ръцете малко след като е навършил пълнолетие през 2007-ма. Роденият в Уотфорд бъдещ хегемон на тежката категория практикува футбол и лека атлетика в ранна възраст. Когато е на 18, негов братовчед го води на първата му тренировка в известен боксов клуб в северен Лондон, където се подготвя не кой да е, а самият Дерек Чисора. Джошуа бързо разгръща потенциала си и през 2010-та става национален шампион, през 2011-та печели сребро на Световно първенство, а през 2012-та става и Олимпийски първенец. Следва сериозна кариера при професионалистите, която може да продължи поне още 10 години, имайки предвид темповете, с които се бият днешните „лица на бокса“.
2. Роки Марчиано (23)
„Скалата от Броктън“ е считан за едно от най-страховитите имена на „сладката наука“. Марчиано е истинско страшилище на своето време. Професионалната му кариера трае по-малко от цяло десетилетие, но пък каква кариера само. 49 победи и 0 загуби в рамките на малко повече от 8 години. Американецът се захваща с бокса, докато е в армията на САЩ. Като ученик се пробва в бейзбола, но играта с бухалката не се оказва неговия спорт. През 1943-та постъпва за две години при „чичо Сам“. Командирован е в Уелс, където са и първите му уроци по бокс. Марчиано прави кратка, но зашеметяваща аматьорска кариера, но дава последен шанс на бейзбола. Когато отново бива отхвърлен, той се отдава изцяло на тренировките по бокс и стъпва на профи ринга през 1947-ма на 23 години.
1.Сони Листън (21-22)
Чарлс „Сони“ Листън е едно от най-пренебрегваните имена в исторически план, но всеки по-запознат историк на тема бокс ще ви каже, че Листън е един от най-неприятните хора, които някога могат да ви бъдат противник. За съжаление, не се знае със сигурност кога точно е роден. Подобно на Хопкинс, Листън има бедно детство, маркирано от живот извън закона. „Единственото нещо, което съм получил от баща ми, са синини“, казва самият Листън на по-късен етап от живота си. През 1950 г. влиза в затвора заради грабежи и побоища. Зад решетките съдбата го среща с атлетическия директор на затвора Алоис Стивънс, който вижда потенциала на Листън. Чарлс започва с тренировките и надеждите се превръщат в реалност. Бъдещият световен шампион бива помилван и излиза предсрочно, а няколко месеца след това Стивънс организира спаринг между Листън и тогавашният професионалист Търман Уилсън. Само след два рунда Уилсън е видял и усетил достатъчно, за да поиска прекратяване на дуела. През 1952 г. Листън излиза от затвора и след кратък престой при аматьорите, се впуска в света на професионалния бокс година по-късно, когато се предполага че е на 22-23 години.
