Днес сякаш няма човек, който да не е гледал филма Роки. Нашият герой обаче на само го е гледал, защото Балбоа всъщност се превръща в негов пример за подражание. А сега момчето смело следва стъпките на филмовия шампион.
Той е Уилиам Чолов, едва на 16 години, а вече познат в боксовите среди като един от най-перспективните родни състезатели.
„Бях малък, на 12 години. Влязох в Славия боксов клуб и там.. какво беше чувството – беше ми напрежение, защото нали първа тренировка – бокс, това онова. Обаче като видях, че не е толкова страшно и ми олекна малко и така.“
Въпреки че влиза в залата като дете, той започва да се занимава сериозно със спорта доста по-късно. Сумарно за около 3 години, Уилиам става 3-кратен европейски шампион – първо за ученици, а след това, 2 последователни години и за юноши.
„Интересно е, че аз започнах да се състезавам 2016-а края и след 6 месеца състезателен период и само с 10 мача отидох на Европейско първенство за ученици 2017-а година в Румъния и станах европейски шампион с доста малко опит, но работата ми с треньора ми Борислав Бояджиев е доста качествена и това показва резултат.“
Освен формулата от достатъчно талант и още повече труд, разковничето за триуфма на един шампион е и неговият треньор. Често той остава човек в сянка и не винаги осъзнаваме колко голям дял от победата се дължи на него.
„Историята е такава, че ние с него се познаваме от доста време, тъй като моята сестра беше в един клас с неговата дъщеря и аз като бях малък бях поканен у тях на 1 рожден ден. Обаче там имаше само момичета и ние с него играхме плейстейшън и си спомням как тогава той ми каза: „Искаш ли да те направя най-великия боксьор?“ и аз тогава тренирах карате и казах: „Не, мерси. Аз съм каратист.“ И ето, че съдбата ни събра и явно ни е било писано да работим заедно.“
Преди около месец Чолов извоюва и третата европейска титла в актива си и то след като победи домакина на турнира – Михаил Усов от Русия.
„Европейското беше нормално. Бях се подготвил добре. Най-трудна ми беше срещата на финала, защото играх с капитана на нац. отбор на Русия, който е трикратен европейски шампион и нямаше загуба досега.“
А как описава чувството да спечели медал, да чуе химна и да се качи на почетната стълбичка?
„Такова чувство не може да се опише. Само усещаш удоволствието от това, че през толкова много трудности си минал, толкова много си се лишавал и накрая стъпваш, слушаш химна и като на лента ти минават всички неща, през които си минал. И е неописуемо, много хубаво.“
Една от мечтите на треньора Борислав Бояджиев е да създаде Световен и Олимпийски шампион. Може ли Уилиам да е следващият такъв, ето мнението на специалиста: „Смятам и възнамерявам да достигнем до такива големи нива. И най-крайната ни цел е Олимпиадата 2024 в Париж.“
Вече е ясно, Роки е човекът, запалил Уилиам по бокса. Представете си обаче, че срещате на живо своя пример за подражание. Да, Уилям го стори.
„Аз от малък винаги съм искал да се срещна с него, защото той ме вдъхнови, много го харесвах като актьор, като човек и исках да се срещна с него, да поговоря и ето, че това стана реалност отново. Това ми е детската мечта, тя всъщност се сбъдна. Срещнах го, поговорих си с него. Даже ми предложи да ми стане мениджър и чувството беше много приятно. Даже ми омекнаха краката, защото този човек, той ме е накарал да се занимавам с това нещо. И аз да го срещна, поговорихме си. И съща така има една приказка, че като срещнеш идолите си, ти се разочароваш. Но аз не се разочаровах, защото той се държеше с мен много добре, много земно. Това, което най-много ми създаде впечатление – като ми каза „keep punching”, де факто продължавай да удряш.“
А когато идолът нареди, ние можем само да изпълняваме. И дано Уилиам продължава да удря и то най-силно на Олимпиадата в Париж през 2024г.
Материалът е на Десислава Францова от Bulgaria ON AIR за „BOEC.BG“
