Казват, че спортът е поле за изява на младите. Други пък контрират, че няма стари и млади. Имало можещи и неможещи. Погледнато философски и двете страни биха имали право.
В ранна фаза професионалните атлети нямат особено много опит, но за сметка на това имат физическа мощ и сила, които да уравновесят нещата. В днешно време залезът на един професионален спортист може да бъде уталожен във времето с години. Благодарение на по-добрите процедури за възстановяване и гигантския напредък в медицината в последните 20 години.
Днешната история ни връща 35 години назад. В края на ’80-те години на миналия век нито медикаментите, нито медицината, нито възстановителните процедури, нито тренировките са били на това ниво, което са днес. Но когато става въпрос за една от най-безпощадните и опустошителни сили, която някога е слагала ръкавици и е стъпвала на боксовия ринг, това няма значение.
Датата е 9-ти март 1987 г. След 10-годишно отсъствие на сцената се завръща не кой да е, а самият Джордж Форман. Бившият световен шампион в тежка категория, който слага преждевременен край на своята бляскава и славна кариера през 1977 г., когато е на 28 години.
Отказването на Форман след загубата от Джими Йънг шокира боксовата общественост. Форман окача ръкавиците с професионален актив от 45 победи и 2 загуби. Мнозина считат отказването му за една от най-големите трагедии не само в бокса, но и в американската спортна култура.
Форман е рядко срещан боксьор с тежки като чукове ръце, изпепеляващи ъперкъти и стоманена брадичка. 10 години по-късно Джордж решава да се завърне, което е прието с насмешка от неговите колеги и журналисти. 38-годишният исполин вече е плешив, солидно напълнял и на всичкото отгоре през последното десетилетие Форман е станал пълноправен проповедник.
Противник на Форман за неговото завръщане е непретенциозният 32-годишен Стивън Зоуски. Американецът е с баланс от 25 победи и 11 загуби. Зоуски прилича на боксьор от лека тежка категория в сравнение с грамадата Форман. Джордж е с около 9 сантиметра по-висок от него и с около 20 килограма по-тежък.
Обществена тайна е, че „Големия“ Джордж решава да се боксира отново заради влошеното си финансово сътояние. Форман е построил обеществен център за подпомагане на проблемни младежи в Хюстън, но спестяванията привършват доста по-рано от очакваното. Затова някогашният световен шампион се обръща към старата си и незабравена любов – бокса.
Фенове и специалисти се обединяват около тезата, че времето на Форман е изтекло. Боксът не е баскетбол или футбол и на подобна възраст всеки удар може да промени остатъка от живота ти. Разликата от инвалидната количка до блажените старини може да е едно кроше или един ляв прав. Въпреки това, Джордж се качва на ринга за пръв път от 120 месеца. Връщане назад няма. Най-вероятно и той самият не подозора, че това е началото на най-великото завръщане. Някога!
Форман печели убедително, въпреки че самото му представяне е силно критикувано от всички. Зоуски се оказва напълно неподготвен за това, което го очаква от по-високия и по-тежкия Форман. Някогашният американски герой обсипва с удари съперника си в продължение на 4 рунда преди реферът да прекрати срещата. Форман изглежда бавен, некординиран и от зверската му мощ, която го превръща в световен шампион няма и спомен.
Въпреки това той не се отказва. Няколко месеца по-късно идва ред на втората победа, а до края на 1987-ма Форман побеждава още трима съперници за общо 13 рунда. Лека-полека ехидните усмивки се стесняват, а Форман започва да печели и нови, и стари фенове. А той дори не е започнал. През следващата 1988 г. Джордж записва ДЕВЕТ ПОРЕДНИ ПОБЕДИ на 39-годишна възраст.
Американецът Дуайт Мохамед Кави, бивш световен шампион в лека тежка категория, се изправя срещу Джордж през март ’88-ма. По-късно той си спомня следното:
„Когато Боб Аръм ми се обади и ми предложи да се бия с Джордж Форман не заех какво да отговоря, защото дори не знаех, че се е завърнал. По прицнип трябваше да се бия с друг противник, но приех мача с Джордж три седмици преди самата среща. Мислех си, че ще го нокаутирам бързо. Все пак той беше толкова стар…
„Той обаче бе в много прилична форма. Тежеше към 114 кг, имаше въздух и не търсеше бърз нокаут. Мачът бе оспорван, но в крайна сметка аз се изморих пръв и той ме довърши. Джордж беше съвсем нов боксьор“, връща се назад Кави.
Критиците на Форман обаче не затварят усти. Няма защита, муден е, ударите му не са толкова силни… Те обаче остават на заден план, защото Форман печели мач след мач, година след година и 23 битки след повторния му дебют със Стив Зоуски, Джордж отново си печели правото да е претендент номер 1 за световната титла.
Така както го прави през 1973-та, когато буквално прегазва величието Джо Фрейзър. 18 години по-късно и пред Форман застава едно от лицата на новата генерация – Ивендър Холифийлд. Бившият неоспорим шампион при полутежките печели чрез единодушно решение срещу 14 години по-възрастния от него Форман.
Вторият му шанс за повторна слава и световна титла идва през 1993-та, когато е на 44. И този опит е несполучлив, тъй като „Голямата бяла надежда“ Томи Морисън го бие по точки. И така се стига до датата 5-ти ноември 1994-та, когато звездите най-накрая се подреждат за Джордж Форман.
Олимпийският шампион от 1968-ма отново се качва на върха при професионалистите, след като нокаутира непобедения до този момент световен шампион Майкул Мурър. На 45 години и 299 дни, Форман се превръща в най-възрастния световен шампион в историята на бокса. Рекорд, който едва ли ще бъде счупен някога.
Цикълът най-накрая бива завършен. От март 1987-ма до звучния нокаут, който отново го прави най-добрия сред най-добрите. Форман се превръща в синоним на достолепие и инат.
„Всичко, което исках да докажа, е че възрастта е просто число. Няма значение дали си на 40 или 50„, заявява след години „Големия“ Джордж.
