Голяма трагедия споходи родното карате на 5-ти юли тази година. След нещастен инцидент от този свят си отиде една от легендите на родното карате сенсей Спас Спасов (6 ДАН). Като възпитаник на японската школа и един от основоположниците на шотокан у нас, той остави след себе си много ярка следа.
Eкипът на Boec.BG изказва съболезнования на семейството, близките и приятелите, а в следващите редове ще ви разкажем за вдъхновяваща история на сенсей Спасов, която е белязала живота и съдбата на редица бойци у нас.
Спас Спасов е роден в град Бургас през 1947 година. Завършва „Право“, а след това постъпва в редиците на Министерство на вътрешните работи (МВР).
НАЧАЛОТО
Още от най-ранна детска възраст той се запалва по изучаването и практикуване на източни бойни изкуства. Активното начало е след като излиза от казарма през 1969 година и влиза в полицейското висше училище, което сега е познато като Академията на МВР.
„Там започнах да се занимавам организирано с карате. Преди това като всички млади хора се увличах в разни бойни приложни техники – джу джицу, самбо, джудо и т.н.“, разказва преди време Спасов в интервю по проекта „Карате за всички, мост между поколения“.
В началото на 70-те години на миналия век влиза в контакт с учители по карате от Куба, които посещават България и провеждат обучение в тесен кръг с малък брой ученици. Към онзи момент практикуване на карате е било силно ограничено.
„Каратето, което учихме беше по-скоро техники за самозащита, оперативни техники и други подобни, но имаш някакъв контакт с каратето. Имаше състезание и имаше някакъв организиран живот, като тогава тепърва прохождаше карате в България“, допълва Спасов.
Сенсей Спасов печели убедително няколко състезания по карате в системата на МВР, след което създава клуб по карате в град Бургас. Клубът бързо добива голяма популярност.
През 1981 г. Спасов се мести да живее в столицата. В София продължава да се занимава активно с карате, като го преподава на стадион „Раковски“.
ОТНОВО БЯЛ КОЛАН
През 1985 г. се мести заедно с семейството си в Атина (Гърция), където се записва в Японската Академия за Бойни Изкуства, ръководена от Сенсей Тейшо Отаке. По онова време тя е единствената официална японска академия в Европа и в нея са се подготвяли бойци от цял свят.
Още в началото е изправен пред сериозно предизвикателство. В академията не признават знанията, които е получил в България и Сенсей Спасов трябва да започне обучението си като начинаещ с бял колан. Той търпеливо извървява пътя си до успешно завоюване на черен колан, 1 дан, пред 1989 година. Това се случва пред великия Сенсей Кеиносуке Еноеда.
През 1991 г. защитава и 2 ри Дан, отново пред Сенсей Еноеда.
„Най-яркият ми спомен от карате е когато дойде време да напускаме Атина. Тогава аз и синът ми тренирахме заедно. Сенсей Отаке ни постави до стената и каза: „Сега трябва да се простим, да се сбогуваме с нашите български приятели“. Всеки мина и ни приложи някаква техника, която ние трябваше да блокираме. Беше много вълнуващ момент, защото с тези хора тренирахме заедно 7 години непрекъснато и наистина там тренировките бяха такива, че сега тук е трудно някой да си ги представи.“
Престоят в Атина продължава седем години, а тренировките са били изключително тежки – силно интензивни и при 40 градуса температура.
ЗАВРЪЩАНЕТО и основаването на „Локомотив“
Връща се в България през 1993 г. и основава карате клуб „Локомотив“ (София). Отдава се изцяло на тренировки и обучение на млади хора, създавайки десетки шампиони. Още в първите години получава сериозно признание, като четири пъти е обявен за „най-бързо развиващ се клуб“, а възпитаниците му печелят 45 златни, 80 сребърни и 70 бронзови медала.
Учениците, преминали през доджото на Сенсей Спасов, надхвърлят 50 000. Няколко поколения свързват съзнателният си живот с тренировките и съветите, които са получавали от него до изграждането им като завършени личности.
През 2013-та година сенсей Спасов прави интересен паралел между японското карате и това, което се практикува през последните 2-3 десетилетия.
„Японското карате е едно традиционно изкуство, което съблюдава качествата на боеца, неговият дух и гледала паралелно да върви физическата и духовната тренировката. Докато днешно време спортното карате промени същността на бойното изкуство. В това няма лошо, защото стана по-масово, по-атрактивно и може би това трябва да бъде пътят.“
Но той винаги е гледал с оптимизъм на развитието на карате в България и с много любов, усърдие и желание е работил с младите хора в залата.
„В България карате срещна много голямо затруднение в началото. Чисто поради български манталитет и младостта, поради конкретната култура на някои от хората, които се занимаваха, кой е по-добър, например… Ние бяхме добри и следвахме един път, но сега виждаме, че е можело много повече. Не се развивахме като другите европейски държави и например Гърция. Но България има своите еталони и аз съм оптимист.“
Голямото му желание бе клубовете да не гледат на карате само като спортно-състезателно начинание, а да пазят духа на това бойно изкуство.
НИТО ДЕН БЕЗ ТРЕНИРОВКА
Карате е била голямата страст на Сенсей Спас Спасов. Тренирал е постоянно.
„Не пропусна нито ден без тренировка“, разказва неговият син Димитър Спасов.
Дори във фаталния ден, 5-ти юли, Сенсей Спасов е отивал към поредната тренировка в залата на карате клуб „Локомотив“, когато е блъснат от тежкотоварен камион, управляван от 26-годишен водач без лизенз, в забранен път.
Минути след трагичната новина стотици представители не само на бойните изукства в България, а и на останалите спортове, изказаха дълбоката си скръб по загубата, посочвайки, че Сенсей Спас Спасов е бил достоен и уважаван човек, винаги готов да помогне и приятелски настроен, обичащ децата и вдъхновяващ пример за няколко поколения.
„Ние, каратистите, главно се борим със себе си. Никога човек няма да победи себе си. Винаги ще се страхува от неизвестното в себе си“,
така отговаря Сенсей Спасов на въпроса пред коя битка не би се изправил.
