Виктория Филипова е поредната българска гордост в бойните спортове. Националката на Българска федерация шотокан карате до триумфира с титлата на абсолютна категория при жените на Световното първенство, който се проведе преди седмица в сръбският град Зренянин. Освен това прибави към успехите си и пълен комплект медали – по един златен, сребърен и бронзов медал.
Филипова е състезател на столичния клуб „Файтърс НСА“ и студент последен курс (4-ти) в Национална спорта академия „Васил Левски“ със специалност „Треньор по карате“. Тя има черен колан, 1ви дан. Трикратна републиканска шампионка е, два пъти втора на Европейско (2019, 2021), едно второ (2019) и две първи места на Световно (2017-юноши и 2021-жени). В последните две години е обявявана за „Най-добър спортист при жените“ на НСА.
Тази година Филипова стигна до финал и сребърно отличие на Европейското първенство по шотокан, а на Световното в Сърбия се пусна в 5 категории, изигра 7 срещи, от които 4 много тежки, а три от тях се решиха след продължение. Голямата интрига на шампионата бяха непрекъснатите ѝ срещи с фаворитката в категория до 58 килограма Михаела Гоголоси от Румъния, за които сега тя сама ще ни разкаже:
Вики, честита титла! Разкажи ни за Световното първенство и твоето участие?
Благодаря! За Световното първенство мога да кажа много неща, но за мен най-вече беше една смесица от емоции и тестване на волята. Участвах в 5 категории, изиграх 7 (нелеки) срещи с 3 продължения. Четири от тези срещи бяха срещу една от фаворитките, а именно – румънката Михаела Гоголоси. С нея вече бяхме играли на Европейско първенство през месец август и я бях побеждавала. Познавах играта ѝ и вече не беше толкова страшна, за колкото я мислех в началото. Още в първата си категория (ипон кумите) се паднах срещу нея и смело мога да кажа, че я надиграх, но съдиите явно не бяха на това мнение (смее се) и така загубих първата си среща. Това много ме ядоса и демотивира, защото знаех, че не е правилно и даже заявих на треньорите, че повече няма да играя, защото са ме „порязали“, но естествено те не бяха на това мнение. Единственото, което ми остана беше да се „събера“, да притъпя всичко, което изпитвах в този момент и да продължа. Все пак ми оставаха още 4 категории. Втората ми категория (санбон кумите) започна и познайте срещу кого трябваше да се изправя първа среща (смее се) – отново бях срещу Михаела. Като видях, че пак съм срещу нея, амбицията ми се увеличи и бях готова да докажа на съдиите, че са сгрешили в оценките си предния път. Победих я. Зарадвах се, адреналинът ме удари и смело мога да твърдя, че другото вече не ме интересуваше толкова. Втора среща се паднах срещу молдовката Анастасия Спину. Там също беше много оспорвано, играхме и продължение, но в крайна сметка тя спечели. Не мога да кажа, че не ме хвана яд, защото можех спокойно да си взема срещата. Но замайването от победата преди това ми изигра лоша шега и вече не бях толкова концентрирана. Имах си своите недостатъци, но дадох това, което можах. След двете индивидуални категории до 58 кг, трябваше да играя ОУПЪН (абсолютна) категория. Отново заявих на треньора, че вече съм получила травма, от предишните срещи и не смятам да играя. В крайна сметка намерих сили и се пуснах. Първата ми среща, вече не толкова изненадващо (поне за мен), отново беше с Гоголоси. Иронично, но факт. Излязох и я победих отново, затвърждавайки превъзходството си. Финалната среща за пореден път беше с представителка от Румъния, може би двойно на моите килограми. Там доста се поизмъчих, защото знаех, че дори да направя оценка, няма да я спра от това да ми нанесе някоя допълнителна травма. Но събрах смелост и се изправих срещу нея въпреки това. Финалът беше 3 мин, изиграх го, отбелязах си оценките и почти се измъкнах без драскотина. Така станах 1-ва на ОУПЪН категорията. След това следваха 2 отборни дисциплини – кумите жени и отборно микс. В следващите срещи направих една равна среща и една загубих (отново спрямо съдийския глас, но не е изненада, ако се замислим с кого се паднах да играя за 4-ти път в този ден – да с Михаела премерихме сили отново). Станахме втори на отборно жени и отделно аз се класирах 3-та на дисциплината санбон кумите. Така състезателният ден за мен приключи с комплект от 1-во, 2-ро и 3-то място в отделните дисциплини. Като цяло аз бях доволна от играта си и най-вече от това, че доказах, че колкото и пъти да се изправя срещу румънската фаворитка (Михаела), толкова пъти ще играя до край и ще побеждавам.
Каква беше конкуренцията?
За конкуренцията, особено при жените, мога да кажа, че беше силна. Най-голям отпор даваха румънските състезатели.
По-трудно ли е на „оупън категория“ и какви бяха твоите предимства пред другите?
С моите килограми определено на ОУПЪН категорията беше една идея по-трудно и предизвикателно. Най-важното ми предимство беше бързината и това, че имах повече енергия от противничките, което ми помогна да се движа повече и да избегна голяма част от тежките удари.
Знам, че бяхте на лагер в Банско непосредствено преди първенството. Колко време ти отне на теб да се подготвиш и как протече самата подготовка?
Аз не успях да отида на лагер с националния отбор, тъй като работех и нямах тази възможност. Моята подготовка протече главно в нашата зала (б.р. – „Файтърс НСА“). След като ми свършваше работния ден, вечер отивах да тренирам. По-сериозната ми подготовка може да се каже, че беше през последния месец преди Световното първенство.
Как оценяваш представянето на целия отбор?
Представянето на отбора за мен лично беше на много високо ниво, всички се биха докрай и дадоха най-доброто
Две поредни години ставаш спортист номер 1 на НСА, целиш ли се към още някаква награда?
Сред второто място на Европейското първенство и сега първото на Световното, целта, която ми остана да постигна, е по-скоро да завърша образованието си (б.р. – Виктория е бакалавър в НСА) и да започна реализацията си като треньор.
Би ли посветила титлата на някого сега и защо, ако да?
Победата бих посветила на покойната си баба, която преди време беше една от причините да се запиша на карате и като цяло мотивацията ми да се развия и да стигна до тук.
Какво би искала да кажеш на читателите на Boec.BG?
На читателите мога само да кажа, че няма труд, който да не е възнаграден. Така че да действат смело и да реализират целите, които са си набелязали!
