Кирил Илиев: Докато играех на Световното, свалях килограми за Европейското

Българският боец Кирил Илиев изживя най-паметната си година в спорта. Успехите не останаха незабелязани и в родния му Благоевград го избраха за Спортист на 2021-а.

Неговата отдаденост и здрав труд водят до решението да се състезава в две бойни изкуства – таекуондо и кикбокс. Кирил съчетава едновременно добре тренировките в клубовете „Фолкън“ и „Скаптопара“.

В специално интервю за читателите на Boec.BG Илиев говори за триумфите през изминаващите 12 месеца, трудностите да си спортист на високо ниво в ДВА спорта едновременно, какво си пожелава занапред и по още интересни теми.

Беше избран за най-добър спортист на Благоевград за годината. Какво значи това за теб?

– Никога до сега не съм бил победител в тази класация и наградата е истинско признание за мен. Кара ме да се чувствам оценен.

Стана европейски шампион по таекуондо ITF в Крит, а по-малко от седмица преди това взе два медала на Световното първенство по кикбокс в Йозело. Разкажи малко повече как успя да се мобилизираш да прекосиш половин Европа за няколко дни и да постигнеш тези успехи?

– Ще започна с кикбокса, тъй като това беше първото състезание. Пътувахме до Италия, където ни очакваше кантар. Моята категория в кикбокса е 57 кг. Налагаше се обаче да свалям килограми, докато играех там, тъй като в таекундо (което се провеждаше през следващата седмица) съм в по-ниската дивизия – до 52 кг. Това беше проблем, защото кантарът е само един, не е всеки ден. Когато го преминеш, можеш да си възстановиш сваленото тегло. При мен обаче нямаше такава опция, а напротив. Налагаше се да правя обратното заради следващото състезание.

От Италия директно летях за остров Крит, където отново трябваше да мина кантар – за радост, благополучно. През първия ден от Европейското по таекуондо бяха туловете, където аз не участвам, а през втория ден вече беше спарингът. Там в моята група бяхме аз, национали на Русия и Гърция. Успях да победя и двамата, след което излязох на полуфинал, където трябваше да играя с шампиона на Украйна. Спечелих и тази, и финалната среща, и това ме отведе до шампионската титла след победа над гръка.

В кой спорт се чувстваш по-силен, таекуондо или кикбокс?

– Не обичам да деля двата спорта. Основата ми е дадена от таекуондо, но се старя да бъда еднакво отдаден и на двете места.

Кой е най хубавият ти спомен на татамито от изминалите 12 месеца?

– Смело мога да заявя, че на финала на Европейското по таекуондо се чувствах най-уверен, което вероятно беше и причината да взема златото.

А какви са целите ти за 2022 година?

– Имам много цели, но не ми се иска да ги споделям на този етап. Другата година има Европейско първенство по таекуондо в Хърватия, както и Европейско по кикбокс в Турция. Това са по-големите състезания, които ме очакват. Надявам се да се справя добре и всичко да върви по план и занапред.

Сподели ни някой забавен или по-специален момент от тренировка в залата, който до сега не си разказвал.

– Всяка една тренировка е специална сама по себе си и винаги има нещо забавно, което да се случи. Все пак там всички сме приятели и шегите и забавлението не са ни чужди.

От колко години се занимаваш с бойни спортове и как се реши?

– От 5-годишен ходя на таекуондо, като баба беше тази, която ме заведе в залата за пръв път. Кикбоксът се появи в живота ми сравнително скоро и доста случайно, когато бях на 18. Винаги съм се стремял високо, но никога не съм подозирал, че съм способен на такива големи постижения.

Тренирал ли си нещо друго и фен ли си на някой друг спорт?

– Още преди да започна да се занимавам с таекуондо тренирах плуване, но поради здравословни причини трябваше да спра, а може би така е трябвало да стане, за да се стигне до тук. Фен съм на всички бойни спортове, както и на футбола.

Какво е мнението на близките ти, притесняват ли се да те гледат на турнири?

– Разбира се, че се притесняват. В спортове като тези винаги има рискове. Все пак сме контактен спорт и нерядко се получават травми.

Какви мисли минават в главата на един боец вечерта преди голямо състезание?

– Вечерта преди състезание се опитвам да мисля възможно най-малко за него, защото това ми пречи и създава напрежение. В деня на срещата обаче мисля само за нея и как мога да бъда най-добрата версия на себе си.

Докъде стигат амбициите ти в бойните спортове, за какво мечтаеш на татамито и в живота?

– Целта ми в спорта е да развия пълния си потенциал, а пък тази в живота – да бъда щастлив и успешен.

Как се мотивираш да се върнеш в залата след състезание, в което си загубил или пък са те ощетили?

– Загубата бих казал, че ме мотивира по един странен начин. Когато спечелиш срещу този, който те е победил в последното състезание, това е показателно, че се развиваш.

За финал какво би казал и пожелал на читателите на Boec.BG и тези, които правят първите си стъпки в бойните спортове?

– Искам да им пожелая весели празници, изпълнени с много щастливи моменти. Никога да не се отказват пред трудностите, защото отказването е равнозначно на загуба.