Станислав Бахчеванов: В Сърбия отидохме с почти нов отбор

Станислав Бахчеванов даде висока оценка на българските кикбоксьори, които участваха на Балканското първенство в Ягодина. Надпреварата „Balkans Best Fighters” бе и първото международно съсетазание за националния ни отбор през 2020-та заради пандемията. Националният селекционер на Българска конфедерация по кикбокс и муай тай направи задълбочен коментар, като акцентира върху това, че отборът е подмладен.

„Като национален треньор оценявам представянето на нашите бойци като перфектно, макар отборът, с който отидохме в Сърбия, да е почти нов. Има много нови състезатели. Някои от тях дебютираха при мъжете, други при юношите. Много съм доволен от всички, от духа, който проявиха, от желанието за победа, от това как отстояваха всеки свой мач, всяка своя победа и представяне“, посочи Бахчеванов.

Турнирът се проведе под егидата на Световната асоциация на кикбокс организациите WAKO. В него участие взеха 374 състезатели от 58 клуба от България, Сърбия, Северна Македония,Косово, Черна гора, Молдова и Босна и Херцеговина. Равносметката за страната ни е 48 медала – 28 златни, 9 сребърни и 3 бронзови и първо място в отборното класиране.

Бахчеванов отличи представянето на Никола Николов (кат. до 81 кг, мъже), Виктор Иванов (кат. до 67 кг, мъже), Георги Атанасов (кат. до 67 кг, юноши старша възраст), Димитър Стоянов, братята Михаил и Никола Велчовски, Мариян Пектов (юноши младша възраст) и Мартин Копривленски, за които „Balkans Best Fighters” е дебют на международната кикбокс сцена.

„Доволен съм особено много от онези състезатели, които направиха по 2-3 мача“, казва специалистът. По отношение на подготовката националният селекционер заяви, че тя е протекла при много добри условия.

„Имахме два подготвителни лагера. Беше изготвен индивидуален план за всяка среща, който беше спазен почти от всички. Тактиката ни беше да пресираме противниците, да поддържаме едно високо ниво, да държим центъра на ринга и, ако успеем да ги нокаутираме. Много от състезателите се справиха перфектно с тази задача като братята Велчовски. Въпреки че някъде съдийските решения повлияха на някои от резултатите, смятам, че успяхме да наложим стила, който проповядваме треньорите. Освен това мисля, че разсъждаваме по един и същи начин да убедим момчетата да ги накараме да мислят като бойци, като победители. Винаги гоним първото място и даваме всичко за него. Това, което трябва да направим сега, е да продължаваме да надграждаме. Винаги съм искал бойците да гонят победата, за да може един ден да станат и световни шампиони – върхът, към който се стреми всеки един от тях.“