Забравените: Данчо Дичев пред Boec.BG за настоящето и миговете, които няма да забрави
Boec.BG започва нова рубрика, която кръстихме „Забравените“. В нея всяка седмица ще говорим с легенди на бойните спортове, за които от дълго време не се пише нищо. Първият ни герой е дългогодишния състезател по кикбокс, европейски шампион и многократен републикански шампион Данчо Дичев.
Ето какво сподели той пред Boec.BG:
„От доста години съм треньор в бургаския клуб Аякс. Подбирам и тренирам млади кадри, които могат да стигнат до високо спортно майсторство. Трябва да призная обаче, че с годините става все по-трудно. Родителите не искат толкова децата им да се занимават със спорт. Просто нямат време. Целта им е децата им да влязат в престижно училище и университет, водят ги на частни уроци… Детето е половин ден на училище. Следват частни уроци по различни предмети и не остава време и за спорт. Но спортът изгражда и е хубаво да намират по малко време и за това“, започна Дичев.
„Кикбоксът и като цяло бойните спортове се развиха много. Има нови модерни методики, нови уреди, има много информация, която се използва. Това помага изключително много на сегашните състезатели.
По мое време не беше точно така. Нямахме достъп до тололкова много информация. Нямаше как да проучаваме противниците си. Сега отваряш интернет и научаваш всичко.
Спортът върви добре. Имаме много шампиони при нас, а и като цяло в Бургас. Просто тези спортове тук са много развити. Всеки втори в града може да се пусне спокойно в битки“, продължи европейският шампион от 2000 година.
„Бях близо 5 години треньор на националния отбор. Постигнахме много успехи, имахме шампиони. Питбула, Янков… Доволен съм, че записахме много високи резултати. Сега новият колега прави същото“, споделя Дичев за националния отбор.
„Никога няма да забравя 22 януари 2000 година. Тогава спечелих европейската титла. Първенството бе в Бургас, а на другия ден имах рожден ден. Направих си подарък, който цял живот ще помня. Имаше силни съперници, беше трудно първенство.
Имаше едно момче – Дани. Той ми беше най-неудобния съперник. Беше много трудно срещу него, а и всичките ни мачове бяха зрелищни и оспорвани. Хората обичаха да ни гледат какви двубои водим с него, защото бяха атракция“, спомня си Дичев.
„Търсили са ме и продължават да ме търсят от подземния свят, групировки. Да работя за тях, да се включа. Успявам обаче да се опазя. До ден днешен нямам престой и един час в полицията. В момента работя и за това с децата – да се пазят от тези неща. Да се пазят от наркотици, от навлизане в престъпния свят. Трябва да спортуват и да са дисциплинирани и да стоят далеч от тези неща“, завърши Дичев.
