Начало Senshi Здрави спаринги за финал на лагера на KWU Професионалната лига

Здрави спаринги за финал на лагера на KWU Професионалната лига

Здрави спаринги за финал на лагера на KWU Професионалната лига
0

В отлично настроение премина последната тренировка от лагера на Международната професионална лига на Световния киокушин съюз (KWU) във Варна (18-21 март).

Участниците в третия майсторски клас за годината отново бяха разделени на две групи – инструктори и професионални състезатели.

Семи Шилт се зае с треньорите, предлагайки им едно по-различно занимание. Четирикратният световен шампион на К-1 започна с дълъг разговор, в който попита инструкторите какво им е направило впечатление по време на лагера и какво им е харесало.

След това Шилт им даде ценни съвети за работата със състезатели. Като например – колко е важно да се обяснява на бойците защо трябва да се изпълнява всяка техника по определен начин, както и да не бъдат твърде негативни в оценките си, а да казват на бойците, че се справят, но може и още по-добре.

Важно е да има усмивки, защото в бойните спортове има много его. Постоянно някой измисля ново изкуство“, сподели нидерландското величие.

„Високата кула“ остави инструкторите да водят изцяло тренировката, като се редуваха в загрявката, а след това ги постави в ситуации, близки до работата по време на мач. Накрая всички инструктори се включиха към групата на състезателите, където имаха задача да ги наблюдават и да им помагат.

Петер Артс води групата на професионалните бойци. Трикратният шампион на К-1 се постара отново да бъдат повторени показаните техники от предишните дни. Спортистите направиха упражнения за реакция, защита, експлозивност. За легендата не беше важно колко повторения, а как се изпълняват – с максимална сила, ясни и отсечени движения.

Четири рунда по три минути кикбокс, давайте“, извика Артс и в залата започнаха тежки спаринги.

В края на заниманието двамата с Шилт споделиха, че виждат огромен прогрес с всеки следващ лагер и благодариха на участниците за старанието.

Снимки: Студио „Леземанн“