Начало ММА Александър Густафсон и тъжния край на една велика кариера

Александър Густафсон и тъжния край на една велика кариера

Александър Густафсон и тъжния край на една велика кариера
0

Три неща завинаги ще останат непобедени в този живот – данъците, смъртта и времето. И ако първото може да бъде частично заобиколено, то последните две са повече от сигурни.

За съжаление, Александър Густафсон трябваше да научи това по неприятния начин. 35-годишният швед, който е сигурен бъдещ член на Залата на славата на UFC и изобщо на смесените бойни изкуства, се превръща в поредния пример на гениален спортист, който не знае кога да се откаже.

Малцина имат привилегията да си тръгнат докато са на върха и да не почернят бляскавите си постижения. Без значение дали става въпрос за бойни или други спортове.

В събота вечер скандинавецът направи поредно завръщане в клетката, но само той си знаеше защо. Може би искаше да докаже нещо на себе си, на близките или на феновете си. Шведът взе участие на галавечерта „UFC Fight Night 208“, която се проведе в Лондон.

Опитният „Разбивач“ се изправи срещу Никита Крилов в един от мачовете от главната карта. И загуби по катастрофален начин. Отново. Крилов нокаутира Александър още в първия рунд, а за малкото време, което Густафсон прекара в Октагона, се видяха няколко неща.

Той вече не притежава онази експлозивност от преди 5-6 години. Брадичката на шведа също не е същата. Крилов е добър боец, но преди няколко календара време Густафсон със сигурност щеше да издържи на попаденията на източноевропееца. И може би най-неприятното – Алекс вече няма осанката на „Разбивача“. Ореолът над главата му отдавна се е изпарил. Едва ли има човек в лека тежка категория, който изпитва някакъв страх от него. А това говори много за боец, който е побеждавал хора като Мат Хамил, Тиаго Силва, Маурисио Руа, Ян Блахович, Гловър Тейшера и др.

Поражението в Лондон бе четвърто поредно за Густафсон. Последният триумф на шведа датира от 2017-та. Оттогава насам пътят е само един – надолу. Алекс бе нокаутиран от Джон Джоунс в реванша им, предаде се в мачовете с Антъни Смит и Фабрисио Вердум.

Густафсон се присъедини към UFC през 2009-та, а сега сме 2022-ра. В продължение на 13 години елитния шведски граплър бе пример за подражание и за отдаденост. Но тези години вече са в миналото. Епична и в сърцата на всички ММА фенове ще остане битката му с „Боунс“ от 2013-та. В години, в които Джоунс мачкаше всичко живо и приключваше опонентите си преди финалната сирена, Алекс и Рашад Еванс остават еиднствените, които загубиха чрез решение в онази ера.

В събота Алекс причини толквоа болка на почитателите си, колкото удовослтвия им е доставял през всичките си години. През последните години той на няколко пъти се отказа и след това отново се завърна. Лампичката трябваше да светне отдавна, но …

След поражението от Крилов се надявах Алекс да свали ръкавиците и да ги остави в центъра на Октагона. Това щеше да сложи край на агонията и ходенето по мъките, но не го направи. Именно в Англия през 2009-та Густафсон прави свя дебют в UFC. Сега Алекс можеше да получи заслужените аплодисменти на публиката и да се оттегли в заслужена пенсия, слагайки край на един красив цикъл. Там, където всичко започна. Там и трябваше да свърши.

Надяваме се никога повече да не го видим в клетката. Наистина. Скандинавецът ще остане завинаги в историята на UFC като най-великия боец, който така и не стигна до върха на планината. Но има и такива случаи. Философски казано – така е било писано. Но ММА феновете биха му простили последните 5 години, стига да няма повече битки.

А колко по-различно можеше да бъде…