Начало ММА Историята на уличния боец Хорхе Масвидал
0

Историята на уличния боец Хорхе Масвидал

Историята на уличния боец Хорхе Масвидал
0

Хорхе Масвидал е една от най-големите суперзвезди на UFC към днешна дата, а само след седмица ще премери сили с Нейт Диаз за титлата „Най-лошо ко**ле“. Подемът на боеца от Маями се дължи на бруталните му победи над Дарън Тил и Бен Аскрен, но славата му на лошо момче започва много преди той да се бие в клетките на Strikeforce, Bellator и UFC.

Боецът с прякор „Gambred“ признава, че е открил таланта си да се бие, когато се е включил в нелегално организираните битки в родния му град. В гимназията той се занимавал с борба, но при първата си улична битка разбрал, че може да удря тежко с ръце. Масвидал избира да поеме по правилния път и да канализира всичките си усилия в развиването на неговия талант.

През лятото на 2003-та година Масвидал дебютира на професионалната сцена. Две години след това побеждава бъдещия боец на UFC Джо Лоузон, а през 2007 г. нокаутира с хай-кик легендата Ийвс Едуардс. В следващите две години боецът с кубински и перуански корени сменя няколко различни организации, като минава дори участва в гала вечери в Япония. Когато подписва с Bellator, той записва победа в първото събитие на организацията, но губи по изключително неочакван начин във втората си среща от новия му договор. Тоби Амада отказва уличния боец от Флорида чрез триъгълник от нестандартна позиция.

Това е последната загуба на Масвидал в кариерата му чрез събмишън. В следващите години неговото представяне може да бъде описано като непостоянно. Той печели, но и губи много битки срещу опасни бойци като Пол Дейли и Гилберт Мелендез.

Когато UFC закупуват Strikeforce и слагат край на организацията, те отварят вратите си за Масвидал. Той се възползва от възможността по най-добрия начин като записва победи чрез събмишън в първите си два двубоя в най-елитната ММА организация.

Колебливото представяне на „Gamebred“ се пренася и в UFC. Той губи на три пъти в следващите си осем двубоя, но нито веднъж не е отказван или нокаутиран. Мнозина смятат, че загубите му от Ал Якуинта и Лоренц Ларкин са били неправилно отсъдени. Масвидал не се отказва от мечтата си да е шампион и в средата на 2016 г. кариерата му отново се изстрелва нагоре. Той побеждава Рос Пиърсън със съдийско решение, а след това записва и победи с технически нокаут над Джейк Еленбъргър и Доналд Серони. Боецът, който тогава е на 32 г., най-сетне достига до битка, която може да му гарантира шампионски двубой. Той се изправя срещу Деймиън Майа, но отстъпва пред майстора на бразилското джу-джицу. Пет месеца по-късно записва втора поредна загуба със съдийско решение. Този път експерт в друга област го надиграва – каратеката Стивън Томпсън.

Последвалите победи с нокаут над Дарън Тил и Бен Аскрен печелят на неотказващия се Масвидал два пъти наградите „Нокаут на вечерта“ и „Най-добро представяне на вечерта“. Освен това, „Gamebred“ записва и най-бързия нокаут в историята на UFC. Славата на Масвидал неминуемо отново разпалва огъня за неговата мечта, но популярността и вниманието, което той си печели го отвеждат до битка за друг титла. Титла, която може би повече отива на манталитета му и бойния му стил.

Ето и част от най-добрите моменти на Масвидал в клетката и на улицата:

Boris Tonev Многократен шампион на национални и международни шампионати по бразилско джу-джицу за мъже и юноши. Шампион по бокс за юноши. Студент във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ "Св. Климент Охридски".

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.