Големите светлини на славата, октагонът, договорите за милиони, любовта и критиката на феновете са реалността на великите шампиони в света на бойните спортове. Те живеят с тази действителност през цялата си кариера, справят се с нея и преодоляват всички изпитания по пътя към големите успехи. Цената, която всички тези мъже и жени са платили, е висока. Но силните характери, прецизна техника и безкомпромисността, която виждаме днес от трибуните или пред малките екрани, е плътна завеса, която понякога скрива зад себе си миналото – години, в които всички те са били слаби, безпомощни и наранени. И именно тези моменти са ги завели в залата и са им дали онзи импулс, който да ги превърне в това, което те са през цялата си бойна кариера.
Днес ще поговорим не за големите шампиони, а за децата, които живеят в тяхното минало и тяхното сърце. За онези моменти, в които не са нямали нито мускули, нито умения, нито смелост да застанат зад себе си, достойнството, мечтите си и личността си.
Джордж Сейнт-Пиер, който стана велик шампион и после помогна на насилника си от детството
Да, това е канадецът, който бетонира името си като един от най-великите и доминантни шампиони на UFC в полусредна категория за всички времена. Джордж е черен колан в изкуството на киокушин карате, черен пояс по бразилско джу-джицу, разполага с отлични умения по бокс, муай-тай и борба. Но дългият път към победите скрива зад себе си истинските причини канадецът да попадне в залата по бойни изкуства. Далеч в ученическите си години Джордж е жертва на постоянен тормоз от свой съученик. Нападателите често му взимали парите и го атакували физически. Пиер бил слабо момче без никакви умения или решимост да се защити от насилието, което го посрещало в учебното заведение. Бащата на боеца решил да промени ситуацията и го записал на карате. Оттам всичко е история, Джордж разкрива огромен потенциал, който по-късно ще отключи апетита му към състезанията, успехите и победите.
Днес боецът вече е извън октагона, но името му все още е нарицателно за комплексност и истински пример за това как трябва да изглежда един завършен атлет в света на смесените бойни изкуства. Любопитен нюанс от цялата история е, че преди няколко години шампионът случайно среща своя насилник на улицата, който искал пари от минувачи и очевидно бил изпаднал в трудно положение. Сейнт-Пиер се притекъл на помощ без да го разпознае, дал му няколко долара и му казал, че в него се крие по-голям потенциал отколкото мисли и е редно да потърси изход от ситуацията. Дни по-късно човекът пристигнал пред прага на родителите на Джордж, които го разпознали. Искал да говори с Джордж, но те му казали, че той вече не живее в тази къща. Мъжът заявил, че след срещата си с боеца осъзнал нуждата от промяна, намерил си работа и променил живота си. „Исках просто да дойда и да му благодаря“, казал той.
Израел Адесаня – шампионът, който се разплака първия път, когато трябваше да удари някого
Изключителен страйкър, боец с невероятно чувство за дистанция, мощни удари и тактическа мъдрост – Израел Адесаня привлече вниманието към себе си със запомнящи се представяния и тежки нокаути. Нигериецът успя да спечели титлата в UFC, влезе в света на смесените бойни изкуства след години на успешна кикбоксова кариера и спечели милиони фенове по света. Този успех обаче вероятно е изглеждал твърде далечен за младия Израел, защото детството му е белязано от системен психологически и физически тормоз.
„Помня, че в училище имаше едно дете, което ме тероризираше през цялото време, цялата седмица. През уикенда идваше с колело до дома ни, защото той се намираше само на няколко улици от училище. Крещеше да се връщам обратно в родината си, защото съм черен. Питах се какво съм причинил на това дете. Не можех да разбера защо момчето полага толкова усилия в това да ме тормози и дори идва с колело до вкъщи, за да продължи това„, разказва „Изи“.
Идолът на милиони днес си спомня и деня, в който е решил да се изправи очи в очи с насилието, за да го спре.
„Той тръгна към мен, беше по-нисък, въпреки че бях наистина малко момче. Дойде и ми каза, че съм черно момченце, избута ме. Вероятно съм имал лош ден, защото помня, че загубих контрол и го фраснах. Разплаках се и продължих да плача през цялото време“, продължава той.
Бразилският паяк, който избяга от балета, за да открие себе си
Не е лесно да съхраниш достойнството си по улиците на Бразилия. Често пъти това минава през стиснати юмруци и разкървавени носове. Бившият шампион на UFC и боец, който ще остане в историята като един от най-техничните и велики атлети в света на смесените бойни изкуства – Андерсон Силва, знае отлично това. „Паяка“, както е по-популярен в бойните среди, израства в бразилския град Куритиба, където е принуждаван от чичо си и леля си да ходи на балет. В комбинация със своя по-тънък глас, който носи от малко момче, това изискване обещава проблеми. И те идват. Единственото, което постигат подигравките обаче е да събудят този дух на Силва, който сме виждали в клетката. След като Андерсън открива бойните спортове, той разбира, че притежава природна дарба за битка, адаптира се бързо към спецификата на различни бойни спортове, овладява технологията на бразилското джу-джицу, бокса, тайландския бокс. Всичко впоследствие е история, на която мнозина от нас станаха свидетели. Силва стана един от най-великите шампиони в историята на ММА, демонстрирайки забележително техническо майсторство, воля, атрактивност и умения, които съчетават, както ударния, така и захватния аспект смесените бойни изкуства.
От „Госпожа мъж“ до олимпийска медалистка по джудо и пионер в смесените бойни изкуства за жени
Днес може да видите Ронда Роузи в театрални битки между въжетата на Световната кеч федерация, където заедно с други атлети създават шоу, на което се забавляват милиони американски зрители. През последните години американката успя да стане част и от няколко хитови холивудски продукции, като „Бързи и яростни“ и „Непобедимите“, а ангажиментите ѝ в киното я доведоха дори до България. Този начин на живот обаче е в огромен контраст с нейната истинска бойна кариера и още повече с нейното нелеко детство в далечното минало.
Ронда е бронзова олимпийски медалистка по джудо и до голяма степен един от бойците, който накара ММА промоутърите да повярват, че женският ММА е възможен. След края на кариерата си в джудото Ронда влезе с гръм и трясък в смесените бойни изкуства и се превърна в един от най-доминантните атлети – първо в организацията Strikeforce, а после и в UFC, след като втората придоби акциите на първата. Ронда постигна забележителни успехи, превърна се в разпознаваемо име и символ на ММА. Бившият шампион в смесените бойни изкуства превърна ключа „армбар“ в запазена марка, с която печелеше почти всички свои битки. И макар да се оттегли от спорта след няколко неприятни и тежки загуби, Роузи написа история.
Знаете ли обаче предисторията на този дълъг и труден път, увенчан с победи, поражения, рекламни договори и международно признание?
В детството си Ронда притежава значително повече мускули от другите момичета. Децата безжалостно започват да я наричат „Госпожа мъж“ и „Дивака“. Неудобството, срамът и обидата карат младата Роузи да скрива главата си под суитчъра и да дърпа ципа нагоре, подобно на щрауса, който заравя глава в пясъка. Нещата излизат от контрол, когато момичето развива булимия – хранително разстройство, в резултат на психическия стрес и проблеми в социалната среда.
Кулминацията на целия стрес и тормоз се случва по време на кино, когато друго дете започва да си качва краката върху главата ѝ и да рита стола, на който Ронда седи. Тогава бъдещата олимпийска медалистка решава, че капката прелива чашата, сваля обувката на другото момиче и я захвърля в салона. Две момчета решават да се конфронтират с Роузи, следва размяна на удари, а тя успява да хвърли едно от тях зрелищно на земята. От този момент насетне проблемите за бъдещата ММА звезда в училище приключват, а в следващите години тя демонстрира изключително спортно израстване, първият връх, от което, е бронзовият медал от Олимпийските игри в Пекин през 2008-а година.
Списъкът с тормозени деца, които стигат върхове в бойните спортове, за съжаление е много по-дълъг, отколкото ни се иска. Към звездите, станали жертви на вербално или физическо насилие в миналото можем да прибавим имената на Даниел Кормие, Конър МакГрегър, Бен Ротуел, Пейдж Ван Зант, „Корейското зомби“ и много други. Актуалната ММА звезда Шон Стрикланд е бил системно тероризиран от баща си. Въпреки големите травми, случили се в невръстната детска възраст за всички тях, те са намерили вътрешна сила, да прескочат ямата от страхове, подигравки и наранявания, за да се превърнат в хората, които са днес – доказателство, че въпреки мрака, светлината е някъде там. Достатъчно е да застанем на своя страна и да отречем онази действителност, която се опитва да ни убеди, че да бъдем жертви е единствената съдба, която ни е отредена.
