„ММА-ят ме впечатли с това, че не е лесен„
Човешката еволюция и напредък в последните век-два вървят в посока максимално улеснение на нашето ежедневие. Колкото по-лесно и бързо свършим нещо, толкова по-доволни сме от себе си. Именно затова днешният герой ми върна надеждата, че рано или късно човечеството ще разбере, че лесното убива. Убива устрема за растеж, за изграждане на характер и за преодоляване на трудностите.
Днес имам честта да ви представя Пламен Димитров. 20-годишният състезател по ММА спечели брознов медал от приключилото преди няколко седмици Европейско първенство за младежи в Италия. Пламен е роден в Тутракан, но след това се мести в Стара Загора, където срещя голямата си любов и страст – смесените бойни изкуства.
Трудолюбивият боец е двукратен шампион на България по ММА и многократен първенец по бразилско джу джицу в различните възрастови категории. Пламен е поредното доказателство, че бойните спортове в България имат светло бъдеще, стига момчета и момичета като него, които дават мило и драго да защитят родната чест на международната сцена, получават нужната подкрепа от всички нас като общество.
За началото в ММА-я, за целите и амбициите и за това кое му дава сили да продължава напред, говори Пламен Димитров:
Пламен, привет. Къде те намираме в момента?
– Здравейте! Точно сега се намирам в залата на Боен Клуб „Атила” в Стара Загора и чакам да започне вечерната ни тренировка.
Разкажи на читателите ни за началото ти в бойните спортове? Кога и какво започна да тренираш, кой те насочи към тях?
– Както всеки един малчуган, исках да бъда голям и силен, затова реших да започна да се занимавам със спорт. Диване съм от малък. До 9-ти клас се занимавах с акробатика и правех салта по улиците на Стара Загора, така наречения „Parkour“, но след това реших, че искам да мога и да се защитавам, затова започнах да тренирам ММА. Много от състезателите имат първи спорт като борба или кикбокс, но аз лично нямам. Както се казва, започнах от нулата.
Помниш ли първата си тренировка по ММА? Какво те изуми и с какво те спечели?
– Разбира се, че помня. Беше първият учебен ден и след училище веднага отидох към залата. Имахме кръгова тренировка, на която ми прилоша още на 10-та минута. Комично е това, че когато си говорим с треньора ми Ивайло Георгиев той винаги казва, че си е мислел, че никога няма да се върна след тази тренировка, но това така и не се случи. Смесените бойни изкуства ме спечелиха с това, че не са лесни. Обожавам предизвикателствата и мисля, че точно тежките тренировки винаги ме връщат в залата.
Как акробатиката ти помогна за по-бързото навлизане в света на ММА?
– Акробатиката ме направи много гъвкав и експлозивен – две качества, които не всеки има, ако почне от самото начало в този спорт.
През месец септември завоюва бронзов медал на Европейското първенство по ММА за младежи в Италия. Как протече подготовката за състезанието и самата надпревара? Какво те изненада, когато отиде там?
– Подготовката беше изключително тежка. Понеделник, сряда и петък тренирахме по 3 пъти, а вторник и четвъртък двуразово. Самото състезание беше на много високо ниво. Понеже нямаше руснаци всички си мислехме, че състезанието ще е една идея по-леко, но беше много трудно. Европейците се развиват много бързо и е въпрос на време да започнем да побеждаваме руснаците. Цялата емоция беше невероятна. Имаше над 250 състезатели и то всички с мечта като моята. Само човек, който е бил в такава среда, знае какво е чувството.
Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какви поуки да си извади. Ти какъв извод си направи за своята игра, кое според теб е нещото, на което трябва да наблегнеш още повече? Било то чисто психически, технически или физически?
– Със сигурност трябва да наблегнем още малко на физиката, понеже това е нова категория за мен и трябва да съм една идея по-силен физически. Психически никога не съм имал проблем, не мисля и че ще имам.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш. Кой е твоят личен треньор, как протичат тренировките, от колко време си там?
– Тренирам в Боен клуб „Атила“ в Стара Загора. Треньорът ми се казва Ивайло Георгиев, който вече е и треньор на националния отбор по ММА. Тренирам тук от самото начало даже мисля, че преди няколко дена станаха точно 5 години откакто съм в залата. Тренираме по 2 часа на тренировка, като има тренировка и сутрин, и вечер.
Каква е твоята рецепта за поддържането на килограми и влизането в категория? Често пъти битката с кантара е далеч по-тежка от тази в клетката.
– Точно това за мен е най-трудното от цялото състезание. Както казах, качих категория, но това не значи, че не спазвам диета. Аз си познавам много добре тялото и винаги знам какво да приема като храна и кога. Вече месец и малко преди кантара гледам да намалям всякакви видове тестени храни, шоколад, захар и прочие и да започна да добавям малко повече зеленчуци в порциите си и да приемам достатъчно количество протеин и въглехидрат, за да бъда максимално оптимален по време на тренировка. Водата също е много важна, пия наистина много вода.
Как релаксираш в свободното си време? Остава ли ти изобщо такова? Имаш ли си хоби?
– Обожавам да играя игри. Това е моят релакс и начин да се разтоваря. Винаги успявам да намеря време, защото не може в главата ми да са само зали и тренировки. Просто ще ми се изгуби цялото желание да правя това, което обичам.
Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи преди или след мач?
– Не, не съм суеверен. Преди мач обичам да се помоля един път, да си бия два шамара и съм готов да си дам душичката, за да изляза победител от срещата.
Как оценяваш 2022-ра за теб и определил ли си целите си за следващата година?
– 2022-ра е една от най-успешните ми години. Участвах на Световно и на Европейско първенство. Целите ми за следващата година са медал от Мондиала. С тази мисъл заспивам и с тази мисъл се събуждам.
ММА-ят е изключително комплексен и сложен спорт, в който грешките винаги се наказват. Какъв съвет бил дал на някой начинаещ, който иска да тръгне по тази пътека в България?
– Моят съвет е никога да не се отказва човек. Винаги за всичко може да се намери решение. Лично аз бях момчето, което най не става ,винаги е най-мекичък и винаги го навиват, но вярвайки си през всичките тези години това вече не е така и няма да се случи никога повече.
Кой е любимият ти ММА боец от настоящето и от миналото?
– Любимият ми боец е Пьотър Ян. За мен той е най-комплексният боец и е въпрос на време отново да го покаже.
Какво не знаят хората за теб, което доста би ги изненадало?
– Може би, че абсолютно винаги във всяка ситуация премислям нещата максимално добре, било то какво да кажа докато водя диалог с някого или къде точно се намирам в клетката и какво трябва да направя с опонента ми. Не съм затворена личност и не крия нищо от никого.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– Благодаря на трима човека в живота ми, които винаги ще ме подкрепят през каквото и да минавам. Това са родителите ми и треньорът ми. Искам да благодаря от цялото си сърце на треньора ми Ивайло Георгиев, който наистина си дава душата за нас да бъдем добре и винаги подготвени. Без него нямаше и да си помисля, че мога да постигна нещо, а какво остава за медал от такова голямо първенство. Благодаря Ви тренер! Благодаря мамо и тате!
