През 2013 г. феновете на световния ММА станаха свидетели на една от най-великите битки в клетката на UFC за всички времена. Най-младият шампион на организацията Джон Джоунс се изправи срещу най-добрият европейски боец Александър Густафсон във своята шеста защита на титлата в полутежка категория. Този спор за титлата се оказа най-тежкият за господстващият в дивизията Джоунс. Той бе събарян на земята и окървавен – нещо, което никой друг не бе постигал срещу него в Октагона.
Двамата атрактивни бойци сътвориха истински ММА трилър, а бившият шампион по аматьорски бокс Густафсон, който не беше познат за повечето гледащи, бе първият, който да вкара „Кокала“ в дълбоки води. Не само, че американецът се сблъска със също толкова висок боец, който има отлични умения в ударите с ръце, но и Густафсон бе първият в кариерата на Джоунс, който го събори на земята. Това се случи още в първия рунд, когато скандинавецът успя и да отвори аркада над дясното око на съперника си.
Движението на „Мъчителя“ Густафсон из клетката и бързите му прави удари представляваха нерешима загадка за хегемона в категорията Джоунс. През първите два рунда печеливш от размените през по-голямата част от времето беше шведът, а единствено киковете на шампионът успяваха да затруднят претендента за титлата. Болезненият и демонизиран от феновете на ММА кик в капачката и предната част на бедрото бе основно оръжие за Джоунс и в този път, а в репертоара му от мръсни номера присъстваха и обичайните бъркания с пръсти в очите.
Решаващ за изхода от двубоя беше третият рунд. Титлата се изплъзваше от ръцете на „Кокала“ и той трябваше да спечели третата част, за да успее да грабне съдийското решение. Густафсон надделя в първите два, а при спечелени три от пет рунда, той щеше да направи всичко възможно, за да не бъде нокаутиран или събмитнат в шампионските рундове. Тогава боецът от Ню Йорк вкара в обръщение лактите си и високите кикове в главата на скандинавския си съперник.
Движението на шведът из клетката бе също толкова интензивно и претендентът изглеждаше, сякаш няма как да се умори, дори и да бъдат изиграни десет рунда, но това се промени след изненадващ въртящ се удар с лакът в четвъртата част, който попадна право в челото на шведът.
Джоунс опита тази атрактивна техника на няколко пъти, но в този случай тя попадна чисто в целта и разтърси мишената му. Шампионът хвана главата на разкървавения си противник в муай-тай клинч с две ръце и започна да го налага срещу клетката. За късмет на „Мъчителя“, това се случи точно преди края на четвъртия рунд.
Александър Густафсон успя да се окопити, но през последния пети рунд силите му го бяха напуснали и той водеше боя на автопилот. Джон Джоунс бе устремен да запази титлата си и знаеше, че трябва да спечели този рунд с цената на всичко. Умората беше нахлула и в тялото на Джоунс, но той надигра опонента си и в последната част, като поддържаше една идея по-високо темпо на игра и пласираше по-чистите удари от вече изтощения скандинавец. Който и да беше победителят в очите на съдийската бригада, щеше да е правилният, но и грешният избор. Двамата бойци вдигнаха публиката в Торонто, Канада на крака със сърцатата си и достойна за уважение игра. Този шампионски двубой бе избран за „Двубой на годината“ през 2013 г. и „Двубой на вечерта“ на UFC 165.
Ръката на „Боунс“ бе вдигната за пореден път, а претендентът остана с горчивия вкус на тежката загуба и кръвта в устата си. В изявления след героичната битка Густафсон сподели, че преди този двубой е изпитвал прекалено голямо уважение към Джоунс, но е разбрал, че двамата са на едно ниво, и че може да го победи. Шведският ас във световния ММА продължи търси реванш с Джоунс и след дълги години в кръвопроливни битки в Октагона си спечели нови 25 минути, в които да докаже, че е по-добър. Победата над Джон Джоунс е по-важна от шампионската титла за Алекс и той смята, че знае рецептата за победа над този противник.
Вижте видео от целия двубой тук:
