През 2020-та родното таекуондо ITF отбеляза 30 години от първото организирано посещение на българи в Корея, с цел тренировки по таекуондо в родината на това бойно изкуство.
За това припомнят архивни кадри на един от участниците в групата от това време – майстор Красимир Гергинов (днес основател, треньор и инструктор на един от клубовете с най-продължителен спортен живот в таекуондо — ABC).
Тренировките по таекуондо в Корея се провеждат през юни 1990 г. като част от подготовката за 7-мото Световно първенство по таекуон-до ITF в Монреал, Канада (август 1990 г., когато за втори път български състезатели участват на Световно първенство по таекуондо).
В българската група, тренираща в Корея, са Борис Илиев, Константин Величков, Господин Господинов, Страхил Гудман, Иво Шиндаров, Илия Личев, Аспарух Николов, Красимир Гергинов и Веселин (чиято фамилия предстои да уточним). На практика, освен таекуондо към онзи момент всички са имали опит в някое от бойните изкуства, достъпни тогава в България (предимно карате, но също джудо и др.).
Годината е 1990-а, малко повече от 7 месеца след промените от 10 ноември 1989 г. Българите са прекарали в Корея около месец заедно с корейския майстор Ким Унг Чол, тогава 6 дан, познат у нас от престоя си още в края на 80-те години на ХХ век. В този месец основно се провеждат тренировки с корейски мъжки отбор по таекуондо предимно в дисциплини форми и спаринг.
Корейците им показват и някои емблематични места, свързани с историята на таекуондо (доколкото корейската география и история е залегнала в описанията на формите на таекуондо). С физическата подготовка, техниката и опита, който нашите имат, участват успешно и в много спаринги с корейските таекуондисти, тренират в реална среда, общуват по много от темите, свързани с таекуондо, като система на степени, методика, физическа подготовка и др.
За практикуващите таекуон-до тогава в България, важно е било да могат да тренират в родината на бойното изкуство, да черпят опит в техниката и методиката на тренировки директно от самите корейци. Още повече, че в този период интересът към бойните изкуства в страната ни расте рязко. За да се развива таекуондо и да е конкурентноспособно сред сходните бойни изкуства и спортове, е било необходимо българите „да си сверяват часовника“ със света и още повече с корейците.
В България това са първите месеци от началото на демокрацията. Периодът е характерен с много промени и бурно развитие на различни бойни изкуства, формиране на клубове, асоциации, зали, групи и постепенно нарастване на трениращите, с оглед на възможността вече свободно да се практикува.
До организацията и заминаването в Корея на групата българи (тогава всички между 20 и 30 години и без особен международен опит) се стига след решаването на редица казуси, много от които са възниквали за първи път за времето си. Сред тях са контакти с корейците и място за престой и тренировки, визи, финансиране, пътуване, езикова бариера и други предизвикателства. Справят се без съвременния достъп до информация чрез интернет, без днешните транспортни връзки и облекчени условия за пътуване, без опита в международна среда, и в самото начало на практиката на търсене на спонсорства и подкрепа.
След завръщането си от Корея в следващите месеци остават в бойните изкуства под различна форма, някои и до днес.
Автор на статията е Денка Кацарска е била дългогодишен журналист и редактор в Агенция „Фокус“, с интереси в областта на вътрешната политика, история, спорт и други. Автор и редактор е на няколко книги на разлипна тематика. Към момента работи в администрацията.
Подробности за 30 години от Световното първенство по таекуондо ITF в Монреал и българското участие може да прочетете ТУК.
