Начало Други Eгото и бойните спортове

Eгото и бойните спортове

Eгото и бойните спортове
0

Boec.BG ви предлага авторска статия „Егото и бойните спортове“ на Вергилий Ситнилски – европейски и многократен републикански шампион по таекуондо, версия ITF, генералeн секретар на Бъларска Федерация по Таекуондо ITF, един от основателите и треньор на благоевградския клуб „Фолкън“, международен съдия и инструктор. 


Този, който не може да служи, той не може и да управлява

(Стара корейска поговорка)

Мисля, че егото е опасно високо при занимаващите се с бойни изкуства и бойни спортове, и затова си позволявам да му посветя тази статия.

Ще откриете себе си, а и много други в тази тук, ако не – прочетете я пак. Там сме всички!

Първо бих искал да разгранича егото от увереността. Често чуваме за бойци, които преди битка заявяват, че знаят, че ще спечелят. Въпреки, че може да има някои егоистични елементи в закачките преди битка, в по-голямата си част вярвам, че това е предимно шум и увереност. Мисля, че всеки боец ​​трябва да се чувства така, сякаш ще спечели. Знаете, че ако се чувствате така, че ще загубите или ще се контузите, то тогава сте наполовина загубили.

Егото, за което говоря е егото, което виждаме, когато хората не са внимателни в заучаването на техниките преподадени от треньора и отказват да ги учат, и използват, защото си мислят, че техниката е неефективна и никога няма да се получи при спаринг. А всъщност концепцията и ефекта, които иска да постигне треньора с преподаването на тази техника, е съвсем различна. Великият мислител Сократ е обсъждал с друг мъдрец кой е най-мъдрият и докато той е посочвал причините, за което се предполага че е най-умния, Сократ е заявил, че: „Аз съм най-мъдрият човек в живота, защото знам едно, а това е, че нищо не знам“ Това, което Сократ основно казва е, че най-мъдрите хора са тези, които постоянно се учат и никога не предполагат, че знаят всичко. Всичко това е и пряко свързано с дебатът, кой стил е най-добър. Също така, доста често, някои от нас забравят от къде са тръгнали и кой им е дал основата върху която да градят пътя си, не само в бойните изкуства, но и в живота.

Оставете егото пред вратата на залата, защото това може да навреди на тренировъчния процес. Треньора има задължение и отговорност да балансира егото, и смирението. Вярно е – човек трябва твърдо да вярва в своето изкуство. Днес обаче много школи по бойни изкуства и бойни спортове пълнят главите на учениците си с надуто его. Това по-скоро е маркетинг и капитализъм J. Това е опасно място за тренировка. Понякога треньорите живеят заместително чрез своите ученици, за да постигнат лична цел, за която възрастта и времето им вече е отминало. Не забравяйте, че няма лошо бойно изкуство или спорт, има лоши треньори.

Има бойни изкуства по целия свят и с това има много начини за борба с агресията и също много начини за противодействие на всички техники. Тези изкуства варират от култура до култура и до стил на изкуството. Състезателния правилник не определя „ефективността” на едно бойно изкуство. Егото на учениците или треньорите нямат място тук.

Всъщност по пътя ми в бойните изкуства се срещам с много различни треньори и трениращи, но в действителност всеки път се появява един и същи човек.

Случвало ли ви се е хора които идват на семинар или тренировка, всъщност не идват за да се научат, а за да ви покажат колко знаят и понякога провеждат мини семинари във вашия. Някои хора се опитват да ви преценят по това, което преподавате, без ни най-малко да го разбират. Някои хора искат да им кажете колко са добри, защото се мислят за такива, и когато кажете, че се нуждаят от още работа и тренировка, те се защитават и разстройват. Докато изучават техниките, ако им се получават добре, решават, че нямат нужда от повече практикуване…

„Можете да донесете вода за коня, но не можете да го накарате да пие.“

Един път, един „шампион” ми каза: „Моят треньор ми каза, че съм най-добрият, защото станах първи на състезание.“

Казах: „Само с едно изречение ми казахте толкова много за себе си.“ Понякога е много трудно човек да преодолее егото и илюзиите, които то създава.

След като казах всичко това, има няколко треньора, към които изпитвам възхищение и мога да им дам много високи оценки, те искаха да научат нещо напълно ново и да го добавят към своите знания и умения. Няма да ги назовавам тук, тъй като не искам да ги смущавам, но те знаят кои са. Винаги имате моето уважение и лоялност.

Някои от вас може би си мислят, че имам его да напиша горното и ще бъдете прави. Егото е нормално и необходимо, за да ви кара да правите каквото и да било в живота, дори и да пишете това. Разликата е, че знам и все пак позволявам на новите идеи и концепции да се появят в съзнанието ми и да не бъдат затънали от това, което мисля или трябва да знам.

Егото ви спира да се учите, пазете се!

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.