Участието и класирането за Олимпийски игри само по себе си се е превърнало в огромен успех през годините. Най-големия спортен форум в света дава възможност на състезатели от всички точки на света да се съберат на едно място в името на спорта и да покажат и обменят умения, защитавайки честта на родината.
И ако олимпийският принцип важи в пълна сила и днес, то при бойните спортове нещата са с една идея по-различни. Честта си е чест, но едва ли съществува боец, било то джудист, таекуондист или от тази година и каратист, който да не бленува за място на почетната стълбичка.
С изключение на Летните олимпийски игри през 1968 г. в Мексико Сити, джудото е заложено във всяка една програма на Игрите от 1964 г. насам.
В днешно време някои от най-сериозните имена в смесените бойни изкуства са изстреляли кариерите си именно след силно представяне на Олимпийски игри. В исторически план няма по-успешни школи от японската и френската, които традиционно доминират на Игри или световни първенства.
Ето и Топ 5 на най-успешните джудисти, които са оставили своя отпечатък в златната история на петте кръга:
5. Давид Дуйе (Фрнция) – 3 медала (2 златни и 1 бронзов)
- 1992 г. – Бронз +95 кг.
- 1996 г. – Злато +95 кг.
- 2000 г. – Злато +100 кг.
Съвсем до скоро Давид Дуйе бе считан за най-фамозната джудока, която някога се е раждала във Франция. Започва да тренира джудо на 11 години, когато вече е към 180 см и 80 кг. Уменията му на татамито надхвърлят и най-смелите представи на френските треньори по онова време и съвсем очаквано Дуйе се превръща в най-сериозното страшилище на Европа в тежките категории. През ’92-ра губи на 1/2-финал от четирикратния световен шампион Наоя Огава. Четири години по-късно няма кой да го спре по пътя за златото, прегазвайки петима опонента. Последното злато идва в Сидни в новата категория над 100 кг. Там двама негови опоненти биват дисквалифицирани, двама губят чрез ипон, а на финала надвива действащия световен шампион Шиничи Шинохара чрез ва-дзари.
4. Шохей Оно (Япония) – 3 медала (2 златни и 1 сребърен)
- 2016 г. – Злато 73 кг.
- 2021 г. – Злато 73 кг.
- 2021 г. – Сребро на смесени
Въпреки че пред 29-годишния японец има поне още един олимпийски цикъл, той вече е смятан за част от елита на древното бойно изксутво. Оно е пета степен черен колан и безспорният лидер на японското джудо. Шесткратен световен шампион, Оно печели първото си олимпийско злато преди 5 години на Игрите в Рио. Там азиатецът спечели четири от петте си срещи чрез ипон. Пет години по-късно, Оно отново доминира, този път на домашна сцена. Той стигна до титлата след три ипона и две победи след ва-дзари. Изненадващо или не, няколко дни след златото Оно допусна първа загуба от близо 5 години насам. Той бе надигран от германеца Игор Вандтке в смесения турнир и в крайна сметка домакините останаха със сребърните отличия.
3. Тадахиро Номура (Япония) – 3 златни медала
- 1996 г. – Злато 60 кг.
- 2000 г. – Злато 60 кг.
- 2004 г. – Злато 60 кг.
Най-титулуваният и успешен японски джудист на Олимпийски игри. Номура е първата джудока, която печели три поредни златни медала в една и съща категория. Висок едва 164 см, той е смятан от мнозина за един пот най-повратливите и силни джудисти в категорията си. Първото си злато печели на Игрите в Атланта, където ознаменува своя дебют на такъв форум с 5 победи. Една олимпиада по-късно и Номура повтаря постижението си в Сидни, където печели 4 от 5-те си срещи с ипон. Титлата „Най-велик японски джудист“ му бива връчена на Игрите в Атина, където прави своя хеттрик. В гръцката столица Тадахиро отново прегазва конкуренцията, превръщайки се в първия азиатец, който печели три поредни състезания в каквато и да е олимпйска дисциплина.
2. Риоко Тамура (Япония) – 5 медала (2 златни, 2 сребърни и 1 бронзов)
- 1992 г. – Сребро 48 кг.
- 1996 г. – Сребро 48 кг.
- 2000 г. – Злато 48 кг.
- 2004 г. – Злато 48 кг.
- 2008 г. – Бронз 48 кг.
След като се отказва от спорта през 2010 г., Международната джудо федерация я провъзгласява за „Най-великата джудистка на всички времена“. Високата едва 146 см Тамура доминира женското джудо в продължение на близо две десетилетия. Седемкратна световна шампионка, Риоко участва за пръв път на Олимпийски игри в Барслеона, когато е и дебютът на женското джудо. Едва 17-годишна, тя губи във финала от настоящата световна шампионка Сесил Ноак от Франция. Четири години по-късно Тамура отново губи финала, този път от севернокорейката Кйе Сун-хуй. Окичва се със злато едва през 2000-та година, а в Атина повтаря упажнението и дублира успеха си. На последните си Игри в Пекин през 2008-ма губи на 1/2-финал от бъдещата шампионка Алина Думитру.
1.Теди Ринер (Франция) – 5 медала (3 златни и два бронзови)
- 2008 г. – Бронз +100 кг.
- 2012 г. – Злато +100 кг.
- 2016 г. – Злато +100 кг.
- 2021 г. – Бронз +100 кг.
- 2021 г. – Злато на смесени
Безспорната номер 1 легенда на красивото бойно изксутво – Теди Ринер. 32-годишното „Плюшено мече“ е най-страховития и талантлив джудист, които някога е стъпвал на олимпийското татами. Ринер се ползва със статут на национален герой във Франция. Сравняван е с хора като Мишел Платини, Зинедин Зидан, Ерик Кантона, Тони Паркър и които още се сетите. Дебютира на Олимпийски игри едва на 19 и печели бронз в една от най-оспорваните категории. 10-кратният световен шампион си взима бележка и печели следващите два турнира. В Лондон дисквалифицират трима от общо петте му противници заради пасивност и непозволени действия. В Рио грабва второ злато, а хеттрик отбеляза преди седмица, когато Франция завоюва смесената титла с 4:1 над домакините Япония. Да биеш Англия на „Уембли“. Нещо такова.
