Борислав Янаков: Никога не се предавай!
Най-добрият български самбист за 2018 г. Борислав Янаков разказа специално за Boec.BG за трудният път към постиженията му през отминаващата година и важността на подкрепата от близките му в битките на тепиха и извън него.
През септември месец тази година българинът успя да завоюва бронзов медал на Световното първенство по самбо, като записа пет победи на турнира в Букурещ. Още по-впечатляващо в представянето на родния ни боец бе, че той контузи крака си в първата схватка, но продължи да се бори. Веднага след победата му над представител на Япония в първия кръг, лекарските лица се погрижиха за контузията на шампиона ни и той продължи пътя си към почетната стълбичка с превързан крак. Съвсем зслужено, Янаков получи наградата за най-добър състезател при мъжете в самбото на церемонията „Златен пояс“, която бе организирана от Националната асоциация по бойни спортове. Вижте защо плановете за 2019 г. на талантливият Борислав са още по-амбициозни:
– Боби, как оценяваш тази година за себе си на тепиха и извън него?
– Здравейте! Тази година е една от най-успешните за мен и на тепиха и извън него, защото получих неща, които дълго време чаках и се трудих много за тях. Работих усърдно и амбициозно. Никога не се предавам, колкото и да е трудно!
– По-рано през годината спечели бронзов медал на Световно първенство в Букурещ, а след това бе избран и за най-добър български самбист за 2018 г. . Кое отличие те зарадва повече?
– Не мога да определя кое ме е зарадвало повече, защото медалът от световното е лицето на моят труд, а наградата е оценката на хората за моят труд. Мога да кажа, че и двете отличия са еднакво хубави за мен и благодаря на всички!
– На тепиха ти се изправяш сам срещу опонентите си, но кои са хората до теб в трудните моменти в живота ти? На кого си благодарен за помощта в тренировките и ежедневието ти?
– Битката на тепиха е само моя, но извън него има доста хора, които са до мен. Семейството ми е на първо място, те са всичко за мен. Клуб Шун джудо е моето второ семейство – хората в отбора, треньори, ръководство, родители, деца, всички те имат заслуга за моя успех. Уча се най- много от децата и давам пример на тях, че не трябва да се отказват когато е трудно, а точно тогава да покажат характер и да стиснат зъби. Специални благодарности на личния ми треньор Свилен Скерлев, на Васил Соколов и цялата българска федерация по Самбо. Тяхната подкрепа и вяра в мен е изключително важна. Все още нямам жена до себе си, която да ме подкрепя, но се надявам някога да имам (смее се), а и коя ще ме изтърпи с толкова тренировки и без да има време за нея (смее се)
– Най-вероятно вече тренираш за планирани турнири през 2019 г. Какъв е пътят пред теб сега?
– Тренирам е силно казано, защото все още се възтановявам от контузията, която претърпях първата среща на Световното, но не се спирам. Както е казал един голям борец Александър Карелин- когато те болят краката, ще тренираш ръцете, когато те болят ръцете, ще тренираш краката, а когато те боли цялото тяло, ще тренираш мозъка! Тази година подготовката ще бъде още по–усилена, защото има и Европейска олимпиада по Самбо в Минск (Беларус), в която ще участват първите 6 състезатели в ранклистата. Аз съм 4-ти и това състезание е много важно за мен. Самбото наскоро бе прието в Олимпийския комитет и има 3-годишна пробация, за да го впишат в Олимпийските игри и това също ще бъде моя амбиция. Имам състезания по джудо, а това е моята слабост и там също преследвам върхове. Надявам се, че идната 2019 г. ще покажа, че мога и да ги постигна!
– Смяташ ли да промениш нещо в тренировките си през следващата година, за да постигнеш целите си?
– Разбира се, че трябва да се промени нещо и то е само едно: да не се спира и да се тренира с акъл и мотивация! Най- важното е труд!
– Какво би пожелал на феновете на бойните спортове, които четат интервюто ти в Boec.BG?
– Пожелавам на всички да бъдат здрави и весело посрещане на новата година. Преследвайте това, което искате, защото невъзнаграден труд няма! Колкото и да е късно ще получите това, което заслужавате. И както обичам да казвам – по-добре след време да си кажеш “Поне опитах!”, а не да кажеш “Трябваше да опитам!”. Благодаря на Boec.BG, че отразява състезателите ни в бойните спортове и се надявам следващата година да ви радвам още повече!
