Французинът Ален Шмит е новият главен мениджър на националните ни отбори. Преди дни 38-годишният специалист подписа договор с президента на федерацията ни Румен Стоилов, който е до олимпийските игри Париж 2024.
Шмит е бронзов медалист от световното през 2013-а в категория до 81 кг, пети на мондиала година по-късно, световен отборен шампион от 2011 г., призьор от множество престижни турнири. След края на състезателната си кариера се утвърждава в треньорската професия. Избиран е за треньор №1 на Франция. Той даде първото си интервю за сайта на БФ Джудо.
– Как избрахте България, г-н Шмит?
– Донякъде и късмет, срещнах се с точните хора в точния момент. За първи път съм в България, много ми харесва тук. Бързо се сприятелих с вашия президент Румен Стоилов и вицепрезидент Даме Стойков. Все още нямам впечатления от страната ви, но много ми харесват хората тук – много са истински, държат на семейните ценности, както и на комуникацията помежду си. И това много ми допада. Щастлив съм и горд, че ще представлявам нова националност.
– До колко познавате българското джудо?
– Когато бях състезател преди 10 години, вече към края на кариерата ми, изучавах моите опоненти. И тогава впечатление ми направи младият състезател от България – Ивайло Иванов. Не се срещнахме на татамито, но видях в него голям потенциал.
– Вероятно имате първи впечатления от българските състезатели сега. Какво ни отделя от битката за медалите?
– Въпросът е доста комплексен. Но виждам отстъпления в самата борбата, захвата, тактиката и методиката. Най-важното нещо е, че трябва да се работи повече. И другото, което забелязвам, състезателите нямат достатъчно самочувствие, увереност. Когато излизат, трябва да оставят сърцата си на татамито, да се борят здраво, за да могат да стигнат до първото място и да чуят българския химн.
– Повече сте работи с жени и по-малко с мъже. В България е обратното. Имаме повече изявени състезатели при мъжете. Каква е разликата да се работи с едните и другите.
– Жените задават по-малко въпроси, много е важно доверието между треньор и състезател. И когато ти повярват, тръгват стремглаво напред. Мъжете задават повече въпроси, трудно се доверяват и в това се крие по-съществената разлика. Разбира се, ще разчитам на помощта на треньорите от екипа. Надявам се да нямаме разделение, да гледаме в една посока, за да може да стигнем до медалите.
– Треньорският екип е воден от Георги Георгиев, бронзов олимпийски медалисти от Атина 2004. Познавате ли го?
– Когато бях по-млад много се радвах, като гледах шампионите, медалистите от големи първенства. Тогава той определено ми направи впечатление с постиженията си. Не го познавам лично и се радвам, че ще работим заедно.
– Френската школа по джудо е една от водещите. Как е структурирана, за да имате тези успехи?
– Действително много добре е структурирана. Всичко е построено като една пирамида и всеки един състезател минава през всички етапи – от тийнейджърските години до елитния спорт.
– Вероятно, както преди години беше централизираната подготовка в България, която ни носеше успехи.
– Да, точно това искам да наложа. Тренировките да са постоянни, всеки ден, на едно място да се събират състезатели от всички възрасти. Да са заедно, да са обединени. Нали казваме „Съединението прави силата“.
– Японците са сила №1 в джудото. Защо са толкова непобедими?
– Ами те работят страшно много, по много часове на ден. Постоянно се усъвършенстват в борбата, захвата, тактиката, цялостната подготовка. Имат много стройна структура, през която всеки един от състезателите, преминава.
– Как мотивирате вашите джудисти, когато излязат срещу титулуван съперник?
– Най-важното е да излизат подготвени. А това се постига с много работа в залата. Когато си упорит идва овладяването на съответните техники, а след това и увереността във възможностите ти.
– Води ли ли сте статистика колко медала са спечелили вашите състезатели?
– Не точно, но със сигурност са над 100.
– Най-големите ви успехи като треньор?
– Олимпийска вицешампионка и световна титла, спечелена от Мадлен Малонка в категория до 78 килограма. Четири отборни европейски титли.
– Как решихте да станете треньор?
– След олимпиадата в Лондон 2012. Тогава претърпях разочарование, загубих във втория кръг. И се замислих. Не ми харесваше френската система как функционира. Бях 10 години част от националния отбор и имах идеи как да променя някои неща. Исках да преподавам, да предам знанията си на другите, а не да се занимавам със себе си.
-Оправдаха ли се очакванията ви като треньор?
– Абсолютно.
