Цветелина Георгиева се прибра в родния Ботевград с четири медала от Европейското първенство по таекуондо ITF. Така тя допринесе за страхотните български резултати в Пореч, Хърватия, които отредиха трето място на страната ни в крайното класиране.
Дисциплините, в които завоюва отличията, са индивидуално спаринг, отборно спаринг, отборно специална техника и отборно форма.
На индивидуалния спаринг при девойките (16-17 г.) Цветелина завоюва шампионската титла в категория до 58 килограма. В специално интервю за читателите на Boec.BG таекуондистката сподели впечатленията си от изминалия шампионат на Стария континент и говори по още актуални теми.
– Как оценяваш твоето представяне и на целия отбор от изминалото Европейско първенство?
– Аз лично съм доволна от представянето си на изминалото Европейско първенство, също така отборът на България се представи както винаги на ниво.
– По-трудно ли е да затвърдиш титлата, отколкото при първото спечелване?
– Със сигурност ми беше по-трудно да затвърдя титлата, отколкото да я спечеля за пръв път, като се има в предвид, че смених категорията и преминах в друга възрастова група.
– Би ли обяснила на читателите ни каква е разликата между индивидуалните и отборните дисциплини в таекуондото?
– Разликата е там, че в индивидуалните дисциплини всеки играе сам за себе си и сам постига добър или лош резултат, зависи от подготовката му. А в отборните дисциплини всеки има част, която трябва да изпълни за общия успех на отбора.
– Миналата година бяхме пети в Европа, сега завършихме трети в отборното класиране, можем ли да говорим за възход в този боен спорт и че вече се превръщате в европейска сила?
– България винаги е била една от водещите сили като цяло в бойните спортове. Понякога се случва да има падения, но винаги се вдига нивото на подготовката и на крайните резултати.
– Защо според теб много спортисти макар и успешни спират на възраст от 18-20 години? Къде се къса нишата между отличен боец в юношеските състезания и кариера при мъжете/жените?
– В такива ситуации всичко опира до самия човек и характера му. Ако някой има същата отдаденост и непоколебим дух, когато премине при мъжете или жените, каквито е имал и като се е състезавал в юношеските си години, тогава започва да гради успешна кариера занапред.
– Докъде достигат амбициите ти на татамито и смяташ ли да продължиш кариерата си като част от твоя живот?
– За сега плановете ми са да продължавам сериозно и занапред. Въобще и не съм си помисляла да спирам дори като се състезавам при жените.
– Случвало ли ти се е да ти кажат, че тренираш мъжки спорт или клишето, че бойните спортове не са за жени?
– Многократно е имало такива моменти, в които да ми казват, че бойните спортове не са за жени. Никога не съм се поддавала на такива коментари от хора, които не разбират, че този спорт е моят начин на живот.
– Ако ти предложат отлични финансови условия, както и материални облаги, би ли преминала да се състезаваш за друга държава след време?
– Материалните облаги и отличните финансови условия никога не биха ме накарали да започна да се състезавам за друга държава. За мен е чест да съм причината да пуснат българския химн на висококласни състезания и съм горда да представям страната си.
Снимки: Личен архив
