С изключителна почит каратеки от цял свят отбелязаха 26-годишнина от смъртта на основателя на киокушин Сосай Масутацу Ояма. Великият боец умира на 26-ти април от рак на белите доброве.
Кончината му е шок за цялото киокушин семейство по света. Днес той все още има много последователи, като наследството, което оставя, е изключително ценно и актуално във всяко време. Легендата Масутацу „Мас“ Ояма е първият човек, който внася пълния контакт в карате. Винаги е твърдял, че истинската техника е тази, която ти върши работа и поразява врага.
„Бойният Път започва и завършва с уважение”
Вчера от Световния киокушив съюз (KWU) – организацията, която най-ревностно следва заветите на Ояма, споделиха ексклузивно видео от погребението на Сосай Ояма.
Funeral of Sosai Mas Oyama Osu! Forever in our hearts ♥️
Публикувахте от Kyokushin World Union – KWU в Неделя, 26 април 2020 г.
Сосай (Велик Майстор) Масутацу Ояма е роден в Корея през 1923 и е основател на японското най-известно и най-разпространено в света стил карате. На 9-годишна възраст, Мас Ояма научава китайско кенпо в Манджурия, а в юношеските си години тренира джудо и бокс. Всичко това води до тренировки по Окинавско карате, което служи като основа за създаване на негов собствен стил, Киокушин или “Абсолютната Истина”. Когато става на 20 години, Мас Ояма получава 4-ти дан по Окинавско карате и с помоща на неуморен труд получава също 4-ти дан по джудо.
Сред многото постижения на Мас Ояма, той е най-известен с въвеждането на tameshiwari или “чупенето на камъни” в съвременното карате. Мас Ояма постига това с усилени тренировки като прави ръцете си силни като чукове. По неговата логика, след като човек може да чупи камъни с чук, той започва да се учи и тренира да чупи дъски, тухли и камъни с голи ръце. Тази невероятна сила той трансформира в теорията си за карате, като взема в предвид, че щом може да чупи камъни, ще може да чупи човешки кости също. За най-голям негов принос към японското карате се счита въвеждането и полуляризирането на full-contact (пълен контакт) карате. Когато спечелва най-големия турнир, спонсориран от Окинавското Шотокан карате, той често е наказван, че се бие твърде грубо, което причинява травми на противниците му. Неговият опит, освен всички други влияния, води до създаването на Киокушин карате. Преди всичко, Мас Ояма вярва, че каратето е изкуството да се биеш: Ако не се стига до крайности, включващи чупене костите на противника (да се прилага в реалния живот и борба на живот и смърт), човек никога няма да разбере истинския духовен потенциал на каратето.
Разочарован от противопоставянето на обществото на нарастващата му сила, на 23-годишна възраст, Мас Ояма се оттегля в отдалечено място в планината, с амбицията да тренира възможно най-много часове. По това време той тренира като удря дърветата около неговата колиба с голи юмруци докато тези дървета увехнат и умрат. Той прави преси с тегло два пъти по голямоот неговото по 500 пъти на ден, медитира под ледено-студени водопади и се бори нощем с демоните на хапещ студ и изолация. Говори се, че след завършване на планинските му тренировки, Мас Ояма ударил телефонен стълб и оставил чист отпечатък от юмрука си на обработеното дърво.
На 27-годишна възраст, след като се убедил, че в Япония няма друг боец, който да отговаря на неговата сила и умения, Мас Ояма започва известните битки с бикове, за да докаже силата си и да накара света да разбере истинската сила на каратето. В една известна битка, заснета от филмова камера, той се бие с разярен бик на плажа в продължение на 45 минути, като нито той, нито бика се предават. Най-накрая бика се уморява и Мас Ояма отрязва един от рогата му с неговия shuto или “нож за нападение с ръка”.
Мас Ояма отваря първото си доджо в Икебукуро, Токио на 30-годишна възраст и го нарича “Ояма Доджо”. Именно тук той прилага нещата, които е научил от различните стилове през годините, комбинира го с това, което е научил чрез самостоятелни тренировки и full-contact (пълен контакт) боеве и създава нов стил карате, което нарича Киокушин. През 1964, ново доджо в Икебукуро става световен център на международната организация по карате Киокушинкайкан (Kyokushinkaikan), която по времето на неговата смърт наброява над 12 милиона члена в 133 държави.
