Да надникнем в някои слабо познати факти за изкуството на Морихей Уешиба
В началото на 20-и век в Япония се появява бойното изкуство Айкидо. Тълкуването на израза Айкидо и неговият превод в един разбираем за европейците съвременен вид изисква доста усилия. Дори за онези с дълъг стаж на практиката си в него, защото зад израза Айкидо се крие едно дълбоко философско разбиране не само за битката, но и за живота, социалните отношения, смисълът на съществуването и теми, които ние, стоейки далеч от японския начин на мислене, трудно бихме възприели като материя, с която практикуващите бойни изкуства и спортове трябва да работят. Създателят на Айкидо Морихей Уешиба често пъти може да бъде забелязан в чернобели клипове, в които извършва хармонични, леки и ненасилствени движения над своите ученици, които атрактивно извършват сложни форми на приземявания като резултат от успешно приложена техника срещу себе си. Голяма част от тези клипове предизвикват оживени дискусии относно ефективността на Айкидо и дали то би дало работещи инструменти в ръцете на неговите практикуващи в ситуация на улична самозащита. Подобни дебати често пъти създават крайно противоречащи си позиции в средите на бойните спортове и изкуства, които се движат в напълно различни орбити – от пълно отрицание, до пълна защита за методите и бойните разбирания на Айкидо.
Темата за ефективността на бойните изкуства при различни реални сюжети на улицата е стара и единен консенсус трудно може да бъде намерен. Относителността на отговора до голяма степен е свързана и със субективността на ситуацията и човекът, който използва бойното изкуство, за да се защити. В такъв контекст известният Хиксън Грейси казва за своето Бразилско джу-джицу – „БЖЖ е съвършен, но хората, които го използваме – не“.
Айкидо предизвика голям шум във форуми и социални мрежи, а мнозина атлети или практикуващи бойни направления с твърд контакт отдавна отричат и дори се присмиват на тази практика, определяйки я като неефективен тренировъчен метод, който не подготвя практикуващите за истински сблъсък. Да, Айкидо не е боен спорт с тежки и травмиращи спаринг сесии, но това не отнема голяма част от неговите достойнства като бойно изкуство. За да разберем защо Айкидо е такова, каквото наблюдаваме днес, следва да познаваме развитието му през годините и част от историята на самия О`Сенсей Уешиба. Може би един поглед върху по-малко известните факти би помогнал на мнозина да подобрят разбирането си за Айкидо, а защо не и да го приемат такова каквото е с позитивите, които то носи на практикуващите.
Айкидо, каквото не познаваме
Важно е да се знае, че практиката в доджото по Айкидо преминава през идеологически и технически трансформации през годините, когато Уешиба е още жив. Това до голяма степен се дължи на самия него и фактът, че той се променя като боец и човек. Всъщност, мнозина познават Уешиба като един малък и изнемощял старец, който танцува около опонентите си. Но в своите младини Уешиба далеч не е бил такъв. Не забравяйте, че видеата, които днес гледате в ютюб са на мъж около 80-те си години. В определен етап от живота му продължава да се спекулира и да не е много ясно какво точно е правил – някой твърдят, че е бил шпионин. Факт е, че Морихей е имал реални сблъсъци, включително с остриета. Мнозина историографи на японските бойни направления определят младините му като години с реални битки в различни ситуации извън залата. Уешиба е бил известен с категоричност и твърдост в тях. Някои изследователи завоелирано го определят като биткаджия със солиден опит на улицата.
На второ място Айкидо от по-младите години на Уешиба е имало напълно различни технически разбирания за битката, спрямо това, което наблюдаваме като демонстрации днес. Уешиба определял Айкидо в този период по следния начин: „В реална битка Айкидо е 70% удари и 30% хвърляния.“
От друга страна и практиката в доджото е била напълно различна. Малко известен факт е, че в началото училището по Айкидо на Уешиба е било известно като „Адското доджо“, а причината за този израз стои в изключителната твърдост и безцеремонност на практиката. Някои автори пишат, че често пъти след тренировка ученици са си тръгвали с тежки фрактури и контузии от заниманието. За трансформацията в разбиранията на Уешиба свидетелства един от неговите ученици, който впоследствие придобива сериозна популярност като майстор – Годзо Шиода.
Шиода е един от многото японци, които са мобилизирани през Втората световна война и включени в състава на армията, която в онзи исторически период е следвала завоевателните и имперски амбиции на японския военен режим. В един от последните разговори на Уешиба с Шиода преди той да замине за фронта, Морихей му казал да няма притеснения, да следва вътрешните си усещания, култивирани от практиката в доджото и че това ще бъде достатъчно да се завърне от войната жив. Шиода среща сериозни перипетии през Втората световна война, бил е и в плен. Но се завръща жив. Когато отива в доджото на учителя си, той остава изключително изненадан, наблюдавайки тренировката, защото тя изглежда по съвсем различен начин. Липсва онази твърдост и старата концепция за практика – самото изкуство вече изглежда различно. Шиода не крие изненадата си и пита Уешиба за наложените промени. Уешиба му признава, че той е променил вижданията си за начина, по който трябва да се практикува и какво всъщност е Айкидо, казва, че Шиода вече е научен на всичко и няма какво да получи повече. Впоследствие Шиода основава свое доджо и става учител по Айкидо.
Създадено ли е Айкидо за истинска битка изобщо?
Уешиба е ученик на старите джу-джуцу и Айки-джуцу школи на Япония, които наследяват и пазят самурайските бойни традиции от феодалния период на страната. Това в никакъв случай не са били школи за личностно развитие и средища за философстване. Нека отчитаме, че самураите са били военната социална група на Феодална Япония. Това са хората, чието място в японското общество до Реставрацията Мейджи от втората половина на 19-и век е било много ясно дефинирано – военно дело и битка. След Реставрацията Мейджи всичко това се променя, а самураите са премахнати като социална група, натоварена с такъв тип ангажираност. Всичко това рефлектира и върху бойните изкуства. Неслучайно в израза Айкидо е позиционирана думата „до“ – път, която всъщност изразява разбирането, че бойните изкуства и системи имат нова задача за благополучието на обществото – изграждането на личността и възпитанието на човешкия характер, емоционален и психологически свят, така че те да служат добре на притежателя си, неговото обкръжение и народа. В някаква степен бойните изкуства вече не са фокусирани върху своята ефективност толкова, колкото върху реалните позитиви за индивида чрез телесни упражнения и практики. Изграждането на човека чрез целенасочено използване на тялото му е характерно японско разбиране. Всички бойни направления, които се появяват след втората половина на 19-и век в Япония имат тази характерна черта – Джудо на Джигоро Кано, Айкидо на Морихей Уешиба, Карате – До на Гичин Фунакоши. Кендо – бойното изкуство за битка с дървени мечове също съдържа „До“, както и много други стилове, които наследяват самурайските бойни традиции. Техните цели в нова Япония никога не са били да създават безкомпромисни бойци на улицата, а да се култивира едно силно, здраво и морално общество. В трудовете на Джигоро Кано и Гичин Фунакоши също могат да се открият такива размишления за това, което са създали. Фактът, че Джудо и Карате – „До“ по-късно се превръщат в бойни спортове и олимпийски дисциплини е резултат от съвсем други процеси, които нямат отношение с първоначалната идея и на двамата си създатели. В този смисъл не бива да забравяме, че Айкидо, въпреки твърдостта на Уешиба в по-младите му години, е базирано на едно ново разбиране за бойните изкуства в японското общество. Разбира се, тази философия не отнема бойните достойнства на нито едно от гореизброените направления, но нейното познаване е важно, за да се разбере добре какво са целели бащите-основатели на новите японски бойни изкуства от Мейджи насам.
Хакамата в Айкидо
Високопозиционираните Айкидо практикуващи продължават да носят дълги черни поли. Те се наричат „хакама“, а мнозина твърдят, че тази дреха има реално бойно приложение. Благодарение на нея противникът трудно би могъл да разбере как точно са позиционирани краката на притежателя й. С други думи – какви е посоката на неговите реални намерения. Хакамата не е изобретение на Уешиба и Айкидо. Тя съществува от столетия в Япония и в много традиционни самурайски школи практикуващите са носели този тип дреха, включително начинаещите.
Съвременното Айкидо
Айкидо днес се преподава по различни методики в различни краища на света. Някои доджо-та са силно фокусирани върху философските и духовни аспекти, завещани от Морихей Уешиба, а бойната практика не стои като пръв и основен приоритет. Те не изразяват публично претенции за доминация над никого и не претендират за нищо. В този смисъл идеята да бъдат нападани изглежда излишна. Други продължават да следват философските постулати на Уешиба, но продължават с усърдие да практикуват задълбочено неговото виждане за битката и самоотбраната. Въпреки солидните упреци към Айкидо, то продължава да бъде носител на някои фундаментални разбирания за битката, които създават добри навици у практикуващите – излизането от линията на атаката (Тай-сабаки), правилното приземяване (Укеми-уадза) и различни форми на заключващи техники, които в определени ситуации биха сработили добре.
Всяко едно бойно изкуство носи със себе си специфика, която би могла да бъде полезна, обогатяваща и успешно интегрирана в системата от знания на практикуващия. Айкидо не прави изключение от това правило.
