Калина Бояджиева, европейска шампионка по олимпийско таекуондо за жени и девойки, говори за предаването „Спортът на Фокус“ на „Фокус“.
Здравей Калина. Изминалата седмица беше много успешна за теб. Първо стана европейска шампионка при жените, а след това и при девойките в олимпийската категория над 67 кг на шампионата на Стария континент по олимпийско таекуондо. Очакваше ли, че ще вземеш две отличия и те да бъдат от най-благороден оттенък?
Здравейте, наистина това се очакваше, треньорите бяха плътно зад мен. Знаеха, че няма да е лесно, но това бяха очакванията.
Предполагам, поставяш титлата при жените пред тази при девойките?
Да, там беше наистина по-трудно, играх с доста по-титулувани състезателки, но и при девойките не беше лесно, поради моята контузия.
Казваш, че си играла с контузия?
Да, още от предния ден имах сериозна контузия и възпаление на задните бедра, беше доста сериозно, понеже ми беше трудно даже да ходя. Но след това, за състезанието бях на 100% и трябваше да изиграя мачовете и да взема титлата.
Да разбираме, че ако си била напълно здрава, си щяла още по-сигурно да я вземеш?
Аз се пазех, играех леко, поради контузията, но наистина можех още по-леко да взема мачовете, ако нямах тази контузия.
Какво е на тази крехка възраст от 17 години да победиш световната шампионка при жените (Надица Божанин от Сърбия)?
Разликата беше, че е малко по-лека от мен, но да играеш със световен шампион, всеки знае, че не е лесно. През по-голямата част от рунда аз падах по точки, но в последните секунди се събирах и давах всичко от себе си. И в двата рунда я обърнах точно с една точка.
Изпита ли страх, излизайки срещу нея?
Не, не изпитах никакъв страх. Аз добре я познавах, защото бях на лагер в нейния клуб в Сърбия. Добре се познавам и с нея и с треньора й, знаехме, че няма да е лесно, но и тя не ме подценяваше, защото знае, че съм и по-висока от нея и мога да я изненадам, въпреки, че съм по-малка.
Тя каза ли ти нещо, след като я победи?
Тя не, но треньорът й ме поздрави. Тя нямаше какво да ми каже.
На Европейските игри по-рано през годината взе бронз, елиминирайки по пътя към отличието трикратната световна № 1 Бианка Кук от Великобритания. Победи над такива противнички на твоята възраст е нещо впечатляващо. Този ли индивидуален успех смяташ за най-голям, този над Кук?
Да, този успех беше уникален. Аз я поведох по едно време с 10:0, което беше сензация наистина. Трябваше да задържа резултата и да изчакам времето да изтече. И аз знаех, че ще бъда на стълбичката на трето място. Това беше наистина уникалния момент.
Наричана си Детето-чудо на българското олимпийско таекуондо. Кога и кой измисли прякора ти?
Честно казано, не съм сигурна, в някое от моите интервюта, дори не мога да си спомня точно. Но след като видях в една статия написано за мен, после започна да се повтаря и от други ваши колеги.
Смяташ ли, че ти приляга?
Честно казано, ми харесва, наистина не е лош прякор. Доста хора, като ме видят и се сещат за интервютата и навсякъде ме наричат Детето-чудо. Но може би има истина в това, защото съм само на 17 години.
А и побеждаваш две от най-големите имена в твоя спорт при жените и то без да имаш страх в очите, като играеш с тях, нали така?
Това е от важните неща, защото, ако се страхуваш няма как да стане. Трябва да си със своето самочувствие, че трябва да го направиш и след това остава и да го изпълниш.
Ти си и трикратна световна шампионка в кикбокса. Кой спорт ти е повече на сърце кикбокса или олимпийското таекуондо?
Аз с кикбокса съм израснала, мисля, че е ясно че ми е присърце. Това бяха 10 години, може да се каже втори дом през всички тези години. Моите треньори Иво Деспотов и Стефан Костадинов са ме изградили като състезател, развили са всички мои качества, които имам в момента. Това бе моят живот до момента, а пък през последната година се смени с олимпийското таекуондо, в което трябваше всичко да се преобърне, за да мога да стана това, което съм в момента с всички тези бързи успехи, които успях да направя. И двата спорта са ми присърце, просто в момента се водя в олимпийското таекуондо, защото мога да стигна на олимпиада и съответно моята мечта да стана олимпийска медалистка.
Това ли те привлече в таекуондото, това, че е олимпийски спорт?
Да, това беше и моята покана да отида на олимпийска квалификация от треньора ми Пламен Трънски. И да се боря с него и с клуба да вземем олимпийско злато. И това беше изцяло моето желание и мотив да се присъединя.
Да кажеш на слушателите приликите и разликите в кикбокса и таекуондото?
Основната разлика е, че в кикбокса имаш право да удряш с ръце противника в главата, докато в олимпийския стил таекуондо, аз нямам право да удрям противничката с ръце в главата, имам право само в тялото и то единична ръка, която може да се отчете с 1 точка. Останалите удари, доста от тях са същите, но просто точкуването е малко по-различно. И в таекуондото се играе с електроника, която сама отчита всички точки, докато в кикбокса е доста по-субективно и затова няма как в момента да се превърне в олимпийски спорт.
Разбрахме, че си тренирала и волейбол. Била си и националка, в една от националните ни гарнитури. Да ни разкажеш за волейбола?
В 5-ти клас се включих във волейбола в “Левски“. С една приятелка отидох в залата да пробвам да видя с нея какво е, без никакви цели да оставам. Но аз останах и след 2 години, вече ме повикаха в Националния отбор. Аз бях резерва, но все пак останах и бях на всички мачове на моята възраст. Беше U-16 и после U-17, което е под 17 г. Отказах се миналото лято, когато започнах с таекуондото, но главната причина беше, че не съм достатъчно висока за целите, които исках да постигна във волейбола, докато в момента тази височина е идеална.
Ти си тренирала кикбокс и волейбол едновременно, така ли?
Да, в изминалите 3 години тренирах и двете. С волейбола имах успех – трето място на европейско първенство, докато в кикбокса тогава станах три пъти европейска шампионка за онази година, което беше също една много добра година за мен. В момента, мога да се похваля, че в таекуондото също съм европейска шампионка за юноши.
Помага ли ти нещо от наученото във волейбола, което можеш да приложиш в таекуондото?
Да ми помага точно, не. И във волейбола се учиш на дисциплина и постоянство. Там имахме много тежки тренировки и по цял ден по 2 или 3 тренировки, без да имаш време за нищо друго. И фокусът от толкова дълги тренировки наистина е важен. Дисциплината там трябваше също да е на ниво, въпреки, че не е бойно изкуство, пак е много важна. Аз трябваше да се науча да съм постоянна и мисля, че го постигнах.
И стартира с олимпийското таекуондо точно преди 1 година.
Да, стартирах август м.г. и участвах на световното първенство за юноши, което се проведе в България, но там не успях да постигна нещо, защото беше моето първо състезание.
Но от там насетне няма турнир в който да не печелиш медали за България, нали така или почти няма?
В повечето успях да спечеля. Имах състезания на които не успях. Участвах и в световното тази година – не успях, но в европейските първенства до момента успявам.
В последната седмица освен тези две титли, ти стигна и второ място на много силен G-1 турнир в Естония.
Така е, но заради контузия на финала не успях да участвам и заех второто място без да се състезавам.
Дефакто, без да имаш поражение?
Да, заради тази контузия не излязох на финала. Ако бях излязла, момичето не беше силно и щях да взема златото, но не си заслужаваше риска.
Чувстваш ли се по-уверена след тази уникална седмица, която имаше?
Може да се каже, че на всяко едно състезание ще излизам със самочувствие, но това не може да ми помогне особено, след като трябва да играя с други противнички, които са напълно различни от тези, с които играя в момента.
Смяташ ли, че конкуренцията ще започне да гледа на теб по друг начин?
Мисля, че да. Вече са започнали още от предното състезание в Полша. Знаят, че аз съм различна, знаят, че аз съм напълно непредвидима от останалите, които са в тежка категория и не мисля, че ще ме подценяват вече.
Кое е това, което те отличава от останалите?
От повечето, аз съм малко по-гъвкава, не съм по-висока, но си използвам дължината на краката, имам бързината за тежка категория, и мисля, че усета, който имам, вече е на доста по-високо ниво от когато започнах, и мога да се възползвам срещу някои, които са по-бавни.
Треньорът ти Пламен Трънски очаква много от теб. Пред медии тези дни той заяви, че очаква да станеш олимпийска шампионка. Игрите са след по-малко от година в Париж, какво се случва с класирането за там? Има ли шанс да те видим още догодина на най-голямата спортна сцена?
Има шанс, и то доста голям. Догодина през март е квалификацията за Олимпиадата. Още със самото стъпване в залата по таекуондо аз се готвя за нея. Шансът ми е да стигна на финал, и стигна ли на финал на тази квалификация в Берлин, ще бъда и в Париж, съответно на Олимпиадата.
Ако не се получи там, има ли втори шанс?
Нямам друг шанс за тази олимпиада. В нашия спорт това е трудното, дори само да стигнеш до там. Имаш само един шанс, ако не си в „Топ 5“ в олимпийската ранглиста. И ако тогава не успея, следващите възможности ще бъдат чак за 2028 г.
Прави впечатление, че нямаш скованост, като играеш с най-големите. На какво се дължи тази увереност у теб? Непривично е за състезател, в който и да е спорт, на тези години да се представя по този начин?
Аз когато изляза, не трябва да се съмнявам в себе си, още от самото начало това го знам, защото започнат ли съмненията, нямаш никакъв шанс. Помага ми, може би факта, че съм по-малка и че дори да загубя, няма да е някаква драма, няма никой да ми се сърди, няма никой да ми се кара. Но от тук насетне, може да се каже, че вече има очаквания към мен.
Кой ти помогна да бъдеш толкова уверена?
Може би, най-много ми е помогнал треньорът в кикбокса Иво Деспотов, който успя да изкара най-доброто от мен, успя да ми помогне във всеки един момент, като ми каже точните думи. Тогава още от малка, аз бях много притеснително момиче, на състезанията, които бяха международни играех срещу по-големи. И за момента се старая да съм същия пример, който бях тогава и да не се притеснявам с когото и да играя.
Състезател си в бойните спортове, но използвала ли си уменията си извън залата?
Не. Всичко, което практикувам е само в залата. Хората често се шегуват, “а ти сега ще ме набиеш, трябва ли да ме е страх“, но аз съм там и естествено, ако има нужда ще защитя моите приятели, близки, ако има опасност, но нямам намерение да ги използвам с лошо към хората.
А какво мислиш за насилието в и извън спорта?
Много против него. Ако има нужда от защита, всеки, който е бойните спортове ще се притече на помощ, ние на това сме научени, винаги, ако можем да помогнем.
В момента е много актуален въпросът за насилието над жените у нас, предполагам си чула за случая с 18-годишното момиче, което бе обезобразено с макетно ножче от своя приятел?
Да, чух, наистина тъжна ситуация.
Още си малка, но ставала ли си свидетел на подобно нещо?
Не, абсолютно нищо не съм виждала. Аз по принцип, стоя далече от подобни неща, защото трябва да се пазя, но тази ситуация наистина няма как да се коментира. Това е отвратително, който го е направил, наистина трябва да има някакви проблеми. Трябва да стоим далеч от тези хора.
Да те върна към спорта. Какво ти предстои до края на годината?
Имам още 2 или 3 състезания, които са от международен ранг. Имам още малко точки, които мога да събера за моята световна и олимпийска ранглиста. Но най-важното вече мина и се готвя за догодина.
На предходните две олимпиади, само жени печелят медали за страната ни. Имаш ли увереност, че догодина България може да има първата си олимпийска златна медалистка по таекуондо?
Наистина се надявам, шансовете стават все по-големи и с тези успехи, които постигам, виждам, че наистина имам шанс и на олимпиадата, защото момичетата, които са там, не са нищо повече от мен. Още работа трябва със сигурност, издръжливост, сила, психическа подготовка, тя е изключително важна. Защото всеки знае, че дори и най-добрите на 30 г. се притесняват, а какво остава за мен на 17 г. и догодина на 18 г. Това ще бъде наистина много трудно състезание и цялата подготовка, но аз съм готова да го направя и да се боря за България.
По колко време на ден отделяш за таекуондо в момента?
Това лято мина нормално с тренировки по един или два пъти на ден, в зависимост, примерно сутрин има тренировка лека атлетика, издръжливост, вечер има техника, таекуондо спаринг. Обикновено по един или два пъти се редуват дните, по около час и половина или до два най-много е една тренировка, което мисля, че е напълно нормално един спортист да отделя това време. Всеки знае, че извън залата е много важно да се храниш правилно, да си почиваш, да си подготвен на тренировката, да си в настроение, всеки път да се раздаваш, и така преминава и моето ежедневие.
Скоро започва и новата учебна година, ти ще бъдеш 11-ти клас?
Да.
Как ще успяваш да съвместяваш спорта с учението?
Догодина аз ще премина на индивидуално обучение в спортно училище на ЦСКА, за да имам още повече време да се фокусирам върху тренировките. След като съм си поставила тези цели, наистина трябва да съм на 100% съсредоточена. И малко повече ще обръщам внимание на спорта, докато в училище, ще трябва да покривам материала, естествено, да си преминавам изпитите успешно. И така, мисля да мине 11-ти клас за мен.
Още един въпрос, свързан с волейбола. Наскоро се проведе европейското първенство за жени, България зае 7-мо място. Какво е мнението ти за отбора, и същевременно, като ги гледаш, искаше ли ти се и ти да бъдеш част от тях?
Наистина играта е много приятна и уникална. Аз следях първенството, надявах се да стигнем и по-напред. Момичетата имат и млади попълнения, в които винаги съм си представяла, че мога и аз да съм там. Но това за момента, може би няма да се случи. Имах много мечти, като да участвам в българския национален отбор, защото чувството да си на такова състезание в отборен спорт е напълно различно и отново уникално и незаменимо, но може би, няма да го изпитам. Момичетата наистина се представиха добре, но явно нещо отново не им е достигнало, за да застанат още по-напред в класирането.
Има ли шанс да видим първата жена, която се състезава във волейбол и в олимпийско таекуондо?
За момента нямам такива планове. Волейболът е наистина травматичен спорт, когато се занимаваш на високо ниво, рамене, колене, толкова много стави, всичко е толкова опасно в този целия процес, в който може да имаш за толкова много години, че заедно със семейството преценихме, че наистина не си заслужава, защото колкото и да е също травматичен бойният спорт, е различно и не може и двете, защото ще стане твърде много и аз няма да мога да се съхраня, когато порасна.
За финал на разговора ни, остана ли нещо неизказано, което е добре да чуят нашите слушатели?
Мисля, че всеки знае, трябва да се подкрепяме, казвайте благодаря по-често. Наистина приятелите и семейството, ако са винаги до вас, вие може би не го оценявате, но това е едно уникално чувство. И искам да благодаря на всички, които бяха до мен през изминалите състезания, моето семейство, приятели, клуб “Херея“, Българската федерация по таекуондо и нашият президент Слави Бинев.
