Павел Иванов: Не може да разчиташ на мотивацията като главна движеща сила
В навечерието на ежегодния граплинг турнир от веригата „Abu Dhabi Combat Club“ в България ще ви запознаем с един от младите и обещаващи състезатели по Бразилско джу джицу и граплинг в родината ни. Неговото име е Павел Иванов. Той е носител на син колан и е състезател за варненския клуб „Бразилско Джу Джицу Варна“, който е част от световната афилиация „Бруно Бастос BJJ“. Павел се състезава в категориите до 66 и до 69 килограма и вече има редица успехи в кимоното и без него.
Последният му голям успех е спечелването на титлата на отвореното Европейско първенство на „Abu Dhabi Jiu-Jitsu Pro“ в Сплит през месец август. Той определя това постижение като най-важно в неговата кариера към този момент.
– Тази година вече имаш няколко знaчими постижения, а тепърва ти предстоят още турнири. С кой твой успех се гордееш най-много?
– Определено златото на европейскопо първенство на AJP е най-големия ми успех, не само за тази година, но и в кариерата ми до сега.
– Как почна да тренираш и преди колко време?
– Започнах да тренирам BJJ в края на 2018. Причината е, че бях голям ММА фен и играта на земя винаги е била по-интересна за мен. Аз също започнах с ММА тренировки в началото, но бързо разбрах какво е за мен.
– Кои са най-големите трудности по пътя на един млад състезател?
– По мое мнение, с каквото и да се захванеш, ще срещнеш трудности, особено ако си “all in”. Като най-трудно бих определил факта, че на този етап е трудно да се издържаш само със спорт и трябва да съчетаваш работата с двуразовите тренировки.
Павел е шампион от турнири на балканите по правилници на ADCC, IBJJF, AJP. Преди да заслужи синия си колан печели и отвореното първенство на IBJJF в Рим за бели колани през 2019-а.
– Подкрепят ли те близките ти в избора ти на спорта като посока на развитие, а не нещо друго?
– Винаги съм получавал пълна подкрепа от семейство и близки, без значение в каква посока съм решил да поема. В моментите, когато съм бил контузен, съм получавал съвет за преосмисляне на кариера в спорта, но само съвет. Все пак най-близките ти искат най-доброто за теб, включително да запазиш здравето и цялостта си.
– Разкажи какво беше чувството, когато стъпи на най-високото стъпало и опиши пътя си до финала.
– Състезанието премина успешно за мен и не мога да бъда по-щастлив. За моя радост не ми се налага да свалям килограми за моята категория, което винаги е по-оптимално и целия ми фокус може да съсредоточи изцяло върху представянето ми. По предварителния жребий, щах да имам 3 мача, но първия ми съперник не успя да влезе в категория и следователно излязох директно на полуфинала. Там срещнах испанец и успях да победя, но мача беше труден. Започнах добре и успях да поведа, дори след съдийска грешка. Към края на мача имах преднина и допуснах грешка, която без малко да ми коства мача, но за радост този път, съдията беше на „моя страна“. На финала се изправих срещу словак и тук нещата бяха доста по-различни. Бях по-агресивен, взех инициативата още в началото и успях да победя с душене във втората минута. Чувството беше неповторимо, аз бях много емоционален и почувсвах огромно удовлетворение от това, че съм постигнал целта си.
– Кое ти харесва повече и в кое си по-добър – ги или но ги?
– В началото тренирах само но-ги, понеже техниките са по-близки до тези от ММА. Но след известно време сложих кимоното и това беше момента, в който наистина се влюбих в спорта. В момента тренирам повече с ги, но по-добрите ми представяния на състезание са без кимоно.
– Какви са целите ти на татамито до края на годината?
– Целта е винаги да се подобряваме, това не се променя. Що се отнася до състезания, най-вероятно ще играя на всичко, което се състои в България – ще има турнир от серията AJP Tour, през есента ще се проведе ADCC в София и всичко останало на локално ниво. Голямата цел към края на годината, прев ноември, е европейското първенство на IBJJF без кимоно. До сега не съм участвал на престижен турнир без кимоно, но мисля че имам много голям шанс за успех. Обичам да се състезавам колкото се може повече.
– А в следващите пет години?
– За следващите пет години все още нямам конкретна цел, но със сигурност желая да взема участие на голям турнир извън Европа – Pan American или световното в Калифорния. Също така, много искам да посетя залата на нашия професор Бруно Бастос, в Тексас.
Павел тренира под ръководството на двама от най-изявените състезатели и треньори по BJJ и граплинг в България – Радослав Букоров и Александър Александров.
– Каква е ролята на твоите треньори Радо и Сашо в развитието ти като състезател? Напътстват ли те за всяка стъпка в кариерата ти, за всяка твоя техника, тренировка, или ти дават повече свобода?
– Радо и Сашо имат огромен принос в моето развитие. Нещото, което прави много силно впечатление, е техният личен пример. Те не са само треньори, а и активни състезатели. Участват дейно във всяка моя подготовка и са огромен мотиватор за мен. Аз още съм в началото на спортната си кариера и благодарение на техния опит, не е нужно да повтарям грешките, които са правили те. От страна на техническото развитие, винаги са имали висок стандарт и са държали да имам много добър набор от базови техники, но също така, като на състезател ми дават свободата да работя над каквото преценя аз, било то нещо ново, техника от предишен материал, или система, която искам да интерпретирам в моята игра.
– Кои са твоите идоли в спорта?
– Има много хора, които мога да нарека идоли, но братята Мендес и Марсело Гарсия са хората, които съм гледал най-много. Определено се опитвам да подражавам на техния стил.
– Знам, че помагаш и с тренировките на детската ви група. Доставя ли ти удоволствие да бъдеш в ролята на треньор?
– Винаги, когато имам въможност, помагам за детските тренировки. Ролята на треньор ми допада, но в момента фокусът ми е върху състезателната кариера.
– Вярваш ли, че в България може да има състезатели, които един ден да се конкурират с най-добрите такива в Северна и Южна Америка?
– BJJ става все по-популярно и България не е изключение. Мисля, че първо целта ни трябва да е да достигнем топ ниво в Европа. Определено може да сме конкурентни на състезателите от Америка, но смятам, че на този етап това ще са единици.
– Какъв съвет би дала на начинаещите, които искат да се състезават и развиват в бойните спортове?
– Аз съм на мнението, че ако искаш да си добър в нещо, трябва да си напълно отдаден. Ако искаш да потренирваш и да се пускаш на локални състезания, това е напълно приемливо. Но ако имаш амбиции за международни състезания и кариера в спорта, трябва да се примириш, че няма лесен път и се изискват жертви. Ще трябва да тренираш много. Винаги съм бил фен на това. Не може да разчиташ на мотивацията като главна движеща сила. Дисциплината изяжда мотивацията за закуска. По-добре е да си добър всеки ден, отколкото велик понякога. На начинаещите, които искат да се развиват в бойните спортове бих казал, че това е нещо трудно и точно за това вкусът от победата е толкова сладък.
