Шихан Асен Асенов за дисциплината, дългия път на карате и философията зад това да бъдеш човек (ВИДЕО)
Изминалият голям летен KWU SENSHI лагер ни даде възможност да се срещнем с някои от най-доказаните имена в историята на киокушин. Сред тях несъмнено е и шихан Асен Асенов. Екипът на Boec.bg имаше честта да си поговори с него за строгия му подход към учениците, за дългия път, който е извървял, за да се добере до тук, и за философията зад това да бъдеш човек.
„Не бих казал, че подходът ми е строг, но мисля, че отговорността и сериозността на всяко едно мероприятие, всеки един урок, всяка една тренировка трябва да бъдат сериозни. Ако са несериозни и преподавателят не е строг, не е взискателен, самите практикуващи няма да го приемат на сериозно. Тъй като много рядко се виждаме с всички момчета и момичета, практикуващи карате от страната ни в такива лагери, по-добре да бъдем строги, за да има полза от тази среща“, каза шихан Асенов.
Срещата ни с него бе току след една от тренировките му с част от сенсеите, дошли на лагера, за да подобрят своите познания по киокушин и да отнесат наученото по своите доджота, където следващото поколение каратеки да почерпи нужния опит, за да надгради над бойното изкуство.
„Никой не иска, когато преподава, да го гледат със страх и да се учат от страх от него. Самият аз също не го желая това нещо, но не мога да оставя нещата да бъдат хаотични или учениците да налагат на учителя какво той да ги учи. Тяхното право е да изберат с какво да се занимават, да изберат входа на доджото. Оттам нататък правилата вече ги налага преподавателят“, категоричен е носителят на шести дан черен колан по киокушин карате.
Асен Асенов си спомня с почит за своите собствени преподаватели, когато е бил млад и неукротим, както всеки друг човек в началото на своя житейски път. Той е достигнал до момента, в който осъзнава, че е допускал грешка, когато не е следвал стриктно уроците, които са му преподавани, защото зад всяка една тежка тренировка, зад всяка една досадна загрявка, зад всяка една строга забележка стоят ценности, които в един момент правят разликата на татамито.
„Най-опасното в бъдеще е това, което се дава на готово, това, което се дава, за да изглежда учителят добър, да изглежда приятелски и да бъде обичан. А знанието? Къде е знанието? Какво искаме? Искаме да вменим знание в подрастващите или искаме да сме хубави? Да, ще сме хубави 10-15-20 години, а после – те какво ще правят без знание? Ще си спомнят за хубавия сенсей. Всеки един сенсей, всеки един учител трябва да налага своята воля и своите виждания. Децата трябва сами да изберат кой учител искат и къде искат да се качат, защото качването на Еверест е много трудно. Слизането също е трудно“, продължава шиханът.
През 1988 г. Асен Асенов се превръща в първия българин със златен медал по карате киокушин от турнира „Ибис Ояма“. В онзи период е най-голямото международно състезание в Европа.
„Шихан за мен е да си някъде-някъде в края на дългия път. Шиханът, когато се обърне назад, той вижда един дълъг-дълъг път. През това пътуване шиханът наистина се е срещал с много препятствия, минал е през много уроци, постигнал е доста познание и сега пътят вече е да ги предаде наготово на учениците“, продължава увлекателния си разказ Асенов.
Едва ли има по-приятно чувство за един учител от това да вижда частица от себе си в своите ученици. Шихан Асен Асенов признава, че винаги го търси у своите ученици, че дори у 6-годишните малчугани, които тепърва стартират своя път.
„Във всеки един, трениращ карате, дори в 6-годишните деца, които идват при мен, аз наистина виждам частица от себе си или поне я търся, защото някога и аз бях същият, като тях. Знам, че и те ще минат по същия път. Някои ще спрат по-рано, някои ще продължат и ще дойдат до нашето виждане. Те ще бъдат същите, като нас. Дано да са здрави истински, да са истински човеци, което е и кодът на карате – да станеш истински човек“, завършва Асен Асенов.
