Владимир Запрянов: Няма граници за състезателните ми цели
Той е само на 23 години, но вече развива свой собствен спортен клуб и тренира над 70 практикуващи Бразилско джу джицу и събмишън граплинг на различни възрасти. Освен това, се състезава активно на международната сцена и печели медали от турнири в едни от най-оспорваните категории в бойните спортове – до 61 и до 66 килограма. Започва пътя си със свободна борба, но след това преминава към друг спорт. Неговото име е Владимир Запрянов, а от къде идва и какви са целите му, ще разберете в това специално интрервю за Boec.bg.
– Разкажи ни за „корените“ ти в свободната борба. Кога и къде започна да тренираш тази дисциплина?
– Започнах да тренирам свободна борба в град Хасково на 9-годишна възраст. Вуйчо ми ме заведе в залата една зима и с първата тренировка знаех, че това е моят спорт.
– Как и защо премина от свободната борба към BJJ?
– Преминах към BJJ, защото на 12 години се преместих да живея в Англия и там тренирах до една възраст борба, но затвориха залата. Най близката до дома ми зала беше ММА зала, където имаше BJJ.В онлайн графика им пишеше че има и ММА/борба и това ме накара да отида до залата, където се влюбих в BJJ.
– С какво се допълват двата спорта и с какво се различават?
– Двата спорта се допълват с това, че сте на тепих и трябва да събориш противника с техники, които ги има и в двата спорта. Различават се в това, че в борбата не трябва да си по гръб, защото това е туш, докато в BJJ имаш право да си по гръб и корем. В BJJ има същотака и игра с кимона, което го различава също доста от борбата.
Преди малко повече от три години Владимир се завръща в Хасково, а малко след това създава първия клуб по BJJ в града. Днес той тренира малки и големи и се радва на успехите им на национални състезания. Владимир е носител на лилав колан в BJJ към днешна дата. Неговият клуб е член на световната афилиация от отбори „Brasa CTA“.
– Защо реши да се върнеш в България и да основеш клуб в Хасково? Какво ти костваше това?
– Реших да се върна, защото съм българин и България винаги ме е привличала. Mного исках да се занимавам с BJJ, а в Хасково нямаше къде. Така една от моите мечти се сбъдна и си направих собствена зала, за да има къде да се готвя за състезания и да правя това, което обичам.
– Трудно ли е да бъдеш треньор и състезател едновременно?
– Определено не е лесно да обучаваш и да си състезател, защото по време на тренировките ти трябва много повече да наблюдаваш и показваш, отколкото да си партнираш и пълноценно да упражняваш дадена техника.
– С кой твой успех се гордееш най-много?
– Най много се гордея с това, че имам възможността да управлявам собствена зала и да работя с деца.
– По-трудно, или по-лесно е за бойците в леките категории да са успешни в BJJ и събмишън граплинг?
– Мисля, че е доста по-трудно за бойците в леките категории, защото там борбата е много по-интензивна и всичко се случва много бързо. При по-леките можете да видите движения, които в тежка категория са рядкост.
– Какво научи за себе си и за децата при преподаването на подрастващите в клуба ти?
– Това да тренираш деца е едно от най – големите предимства, защото се учим много от тях и виждаш как ги изграждаш да са по-добра версия на себе си с всеки ден. Тренирайки с децата научих, че с правилния подход можеш да научиш всеки как да се бори и да бъде по-дисциплиниран.
В една от последните си изяви на татамито Запрянов спечели категория до 61 килограма за мъже/лилави колани на престижния турнир „RAW Grappling“ в Лондон. Само няколко седмици преди това той стигна и до сребърния медал в категория до 66 килограма на националното първенство на „Abu Dhabi Combat Club“ в родината ни. През месец май Запрянов участва и в европейското издание на ADCC.
– Подкрепят ли те родителите ти в избора ти да се занимаваш професионално със спорт?
– Да, родителите ми са били винаги до мен и са съгласни с това да се занимавам със спорт. Те смятат, че трябва да правя това, което обичам .
– Кой е твоят идол в спорта?
– Моят идол в спорта е Дан Колов.
– Наскоро ти и отборът ти направихте ремонт в залата ви в Хасково. Разкажи за процеса и колко важно е за сегашните подрастващи да тренират в добри условия.
– Процесът не беше лесен, защото имахме доста тежки машини, които трябваше да извадим от помещението. Но мечтата за по-голяма зала от се сбъдна и сега сме в двойно по-голяма зала, където има място за всеки и това определено помага. Сега има място за всеки и повече хора посещават залата. Важно е в една зала да има добри условия за трениращите и най-вече хигиена. Това допринася за една хубава атмосфера в залата, което е от много голямо значение за трениращите
– Как си представяш, че ще изглежда залата ти след пет години?
– Не спирам да мечтая! Натискам само напред и съм сигурен, че след пет години залата ще е още по-голяма и с много повече състезатели и подрастващи шампиони. Залата е на две годни и тепърва започва да гради името си.
– Какви са целите ти като състезател и треньор?
– Няма граници за състезателните ми цели. Искам да достигна върха, колкото и усиля да трябват. Това да съм треньор ми помага много, защото преподавайки, аз откривам и много свои грешки. Имам отбор, който вярва в мен и целта ми като треньор е да има все повече и повече практикуващи този спорт, а и да накарам всеки един вече трениращ да се влюби в BJJ.
– Какъв съвет би искал да дадеш на някой, който иска да се занимава професионално с бойни спортове?
– Съветът, който бих дал е, че пътят е много дълъг и труден…но искаш ли го и вярваш ли в себе си – всичко е постижимо. Трябват много здрави тренировки и стабилна психика.
