Съвети за спортно дълголетие с Мария Оряшкова

Голямата звезда на българското и световно самбо – Мария Оряшкова даде безценни съвети относно това как може един спортист да се поддържа във върхова форма максимално дълго време. Тя е носител на 6 златни медала от световни първенства по самбо, както и на 10 европейски титли. Освен това родената на 12 декември 1988 година в Пирдоп състезателка се представя на високо ниво още и в женската борба, където остана близо до олимпийска квота в Токио 2020. Ето какво сподели за своя начин на живот Оряшкова пред в. „Доктор”.

Работният професионализъм

„В професионалния спорт съм от 15 години, а тренирам самбо от близо 20 години. И то всеки ден, няма събота, няма неделя. Не знам какво е да разпуснеш, да отидеш на кафе и да висиш с часове там или да спиш по цял ден. Тялото се адаптира към това на колко натоварване го подлагаш и каква почивка му даваш. Дори да си дам извънредна почивка, не се чувствам добре, когато не тренирам. Тялото ми е свикнало да бъде постоянно на пълни обороти. Възстановявам се с помощта на масажисти и кинезитерапевти”.

Травмите и възстановяването

„При мен най-сериозните травми са на колената – скъсване на предни кръстни връзки. Трябваше да се оперират. И двете операции извърши проф. Тони Георгиев – едната беше преди девет, а другата преди четири години. Обикновено когато едното коляно вече е оперирано, несъзнателно започваш да го щадиш и натоварваш повече другото. Така се стигна до скъсаните връзки и на другото коляно. Възстанових се след операциите с помощта на раздвижване при кинезитерапевт. При всяко късане на предни кръстни връзки на коляното почти една година си извън спорта. Има физиологично време, което трябва да мине. Би било глупаво да бързаш да се връщаш към тренировките и състезанията. Не бива да сме самонадеяни и сами да решаваме кога да започнем отново с натоварванията. Три месеца работих плътно с кинезитерапевт – всеки ден по два часа. Кинезитерапевтът ми казваше какви упражнения да правя – изометрични, за сгъване на коляното до пълния му обем и други. След третия месец започнах вече да тичам. На шестия – да влизам в залата за леко раздвижване. Чак след деветия месец започнах да се боря”.

Настройката преди състезание

„С годините си намерих идеален начин да се настройвам за двубоите. Моят треньор Иван Нетов, с който работя от дете, ме е учил да легна в края на залата и да не мисля нито за следващите срещи, нито за съперниците. Просто си почивам и заспивам. Даже ми се чудят как мога да спя по време на състезание. А на мене това ми е най-сладкият сън. Така си запазвам психиката от напрежение и притеснение. Мисля, че това ми помага да побеждавам”.

Хранителният режим

„Аз съм дете от село и обичам храната да е чиста, вкусна, домашна. Често, като пътувам до вкъщи, си взимам продукти оттам. Взимам си хубаво прясно мляко, компот, в който знаеш какви плодове има вътре… Разбира се, неизбежно е да купувам и храна от магазина. Но предпочитам домашно отгледаните плодове и зеленчуци, месо и мляко. Тази храна ми е вкусна, пази ме от болести и ме лекува. Налагало ми се е понякога да свалям 8-9 кг, за да си вляза в категорията. При това трябва и да задържа по-ниското тегло за дълго време. В такива периоди прибягвам до елементарни неща – спирам всичко газирано, хляба и сладкото. Просто ги премахвам от редовното си хранене. Единствено залагам на салати, месо и по-рядко хапвам спагети. Разбира се, и на мене ми се хапва сладко, но го правя веднъж на две седмици. От много години съм професионален спортист и зная каква е хранителната и енергийна стойност на всяка храна”.

Хранителните добавки

„Само това, което ми дава докторът. Единствено за подсилване на имунната система от Русия ми пращат перга. Това е храната на пчелите през зимата. Перга е естествен имуностимулант.

Ползите от спорта

„Непрофесионалният спорт е здраве. Освен това спортът те изгражда като характер. Не всички, с които съм тренирала, станаха професионални спортисти, но те станаха много успешни хора в живота. Защото са научени на дисциплина, на ред, да са честни. Освен това благодарение на спорта тялото ти изглежда добре, придобиваш друго самочувствие. Трудно е това да се обясни на децата. По-лесно е с личен пример. Смятам, че като печеля медали, давам добър пример, показват ме и говорят за мен по медиите, децата ще поискат да са като мен. Важното е родителят да заведе детето в залата или на стадиона, да го грабне даденият спорт и тогава то ще спортува с удоволствие. Наблюдавам как расте броят на децата по залите. Интересът на родителите също е по-голям, защото виждат, че когато единственото забавление е компютър, телефон, лаптоп, децата се обездвижват, напълняват, не общуват с хора, стават затворени. Родителите започнаха да се усещат, че спортът е правилният начин децата им да се развиват”.