Ридик Боу – Ивендър Холифийлд
Две от най-свирепите имена в тежката категория през ’90-те години на миналия век се срещат три пъти в рамките на три години. Първата среща между двамата американци се провежда през ноември 1992-ра, когато Ивендър е неоспоримият световен шампион в най-бляскавата дивизия. Всички предричат лесна победа за по-опитния Холифийлд, но „Голямото татенце“ взима срещата с единодушно решение, сваляйки Ивендър в нокдаун в 11-ия рунд. Авторитетното списание „The Ring“ определя двубоя за „Мач на годината“.
Моментален реванш няма – минават 12 месеца преди втория им мач. През това време Боу е направил две!!! успешни защити на титлите си. Именно на 6-ти ноември 1993 г. в Лас Вегас се случва и едно от най-невероятните/скандални неща в цялата история на бокса. По време на седмия рунд двамата спират с тупаниците и вдигат поглед нагоре. А там – мъж с парашут се готви да кацне на ринга, но за щастие каца върху публиката на първите редове. Сериозно ранени няма. Освен него, разбира се, защото секунди по-късно въпросният летец е нападнат от хора в щаба на шампиона. 20 минути по-късно срещата е възобновена, а Холифийлд си връща поясите на WBA и IBF след неединодушно решение.
Двамата слагат точка на спора си през ноември 1995-та. Както първите две срещи, така и тази се провежда в „Сизър Палас“, Лас Вегас. Третият мач е и единственият, в който не са заложени титли. Срещата ще бъде запомнена и като най-бруталната в трилогията. Боу пада в нокдаун в шестия рунд за пръв път в цялата си профи кариера, но само два рунда по-късно Холифийлд е свален на земята три пъти. „Истината“ се изправя, но при последвалата атака Ивендър бива нокаутиран за пръв път в своята кариера. След мача пък става ясно, че Холифийлд е бил заразен с Хепатит А.
Мани Пакиао – Ерик Моралес
В периода юли 2003 г. – март 2008 г. легендата Мани Пакиао се качва на ринга 12 пъти! В 11 от тези срещи противникът му е мексиканец, а в три от тях е не просто мексиканец, а един от най-свирепите типове, които някога са слагали ръквици – Ерик „Ужасяващия“ Моралес. Двамата се срещат три пъти в рамките на 18 месеца, като първият двубой е през март 2005 г. Трикратният световен шампион Мани Пакиао дебютира в категория супер „перо“, а с „Добре дошъл“ го приветства именно Ерик Моралес. Въпреки че северноамериканецът е считан за аутсайдер, той дава сериозна отпора на филипинеца и след изтощителна 12-рундова битка ръката му заслужено бива вдигната във въздуха. Победата е единодушна, като в последния рунд Моралес дори обръща гарда. На въпроса „Защо го направи?“, той отговаря с „Хареса ли ви? Затова!“
И тук няма моментален реванш. Моралес губи следващия си мач, докато Мани печели. Така пътищата им отново се пресичат през януари 2006 г. Този път „Пак-Ман“ си е взел поуки и напълно доминира съперника си, който на два пъти едвам се спасява от нокдаун – един път във втория рунд, хващайки се за въжетата и един път в шестия, използвайки рефера. Мексиканецът няма как да се спаси в десетия рунд, когато свирепа комбинация на Пакиао кара реферът да прекрати двубоя, а Моралес за пръв път губи чрез нокаут.
Третият и последен мач между двамата се състои през ноември същата година. Пакиао пак прави един междинен мач, но този път Моралес решава да си почине. Публика от близо 19 000 изпълва „Томас и Мак“ Арена в Лас Вегас, а срещата продължава едва три рунда. Пакиао отново е на гребена на вълната и просва опонента си на земята два пъти преди всичко да приключи секунди преди да изтече третата част. Моралес гледа с недоумение и не разбира какво му се е случило и взима едно от най-добрите решения в живота си – да се откаже.
Артуро Гати – Мики Уорд
Тук става въпрос за толкова велика трилогия, че когато говорим за единия от двамата, името на другия моментално бива споменато. Трите им мача се провеждат в рамките на 14 месеца от май 2002 г. до юни 2003 г. След като през 2001-ва Гати губи от Оскар де ла Оя, той се завръща в супер лека категория, където го чака американецът Мики Уорд. Преди първата им битка едва ли някой подозира, че това ще се превърне в една от най-класическите срещи някога. Уорд печели първия двубой след изиграването на пълните 10 рунда, а съдиите отсъждат неединодушно в полза на „Ирландеца“. Битката им е определена за „Мач на годината“, a великият треньор Еманюел Стюард нарича предпоследния девети рунд „Рунда на века“. Ако сте запознати с него, то значи знаете защо е този прякор. Ако ли не, то твърде вероятно е след като го изгледате, да се запитате истина ли е това или не!
Оригиналът е толкова пленяващ и добър, че феновете искат и продължение. И го получават още в същата година. Този път битката се провежда в меката на хазарта на източното крайбрежие на САЩ – Атлантик Сити. Втората част също предлага невероятен екшън от първата до последната секунда, като този път победата отива на сметката на „Гръмотевицата“ чрез единодушно решение.
Третият и според мнозина най-енигматичен и специален мач (ако изобщо може да се определи такъв) се провежда през юни 2003-та. Двамата се изправят за последен път, а драмата е пълна. Гати чупи ръката си след удар в таза на Уорд в четвъртия рунд, а Мики се възползва от това и на свой ред тръгва в ожесточени атаки. В края на шестия рунд Гати е изпратен в нокдаун и гонгът буквално го спасява. В крайна сметка съдиите край ринга отново отсъждат единодушна победа в полза на Гати. За втора поредна година списание „The Ring“ им врчъва приза за „Мач на годината“. Това е и единствената трилогия от подобен калибър, в която няма нокаут, няма никакви колани и всичките три срещи са с продължителност 10 рунда.
Част II