Как е възможно един от най-значимите мачове в историята на бокса да носи повече тъга, отколкото радост за феновете?
Днес се навършват 68 години от прословутата среща между двама от най-легендарните боксьори в тежката категория – Роки Марчиано (49-0) и Джо Луис (66-3). Двубой, който би трябвало да е наравно с Али – Фрейзър, Тайсън – Бербик, Форман – Али и каквото още се сетите.
Истината е, че този мач никога не е бил на дневен ред и погледнато от гледна точка на времето, никога не е трябвало да се случва.
Луис се пенсионира от професионалния бокс през 1948 г., когато побеждава „Джърси“ Джо Уолкът и прави последната си защита на титлата. „Кафявия бомбардировач“ е най-обичаният боксьор, въпреки години на тежка сегрегация в Щатите. Луис е на 35 години и има 59 срещи зад гърба си. Но финансови проблеми с „Чичо Сам“ карат Луис да загърби годините на пенсия и да се завърне.
Първоначално феновете посрещат това решение с „УРА“, но после ще съжаляват. Оказва се, че докато е бил в армията мениджърът му е „забравил“ да плаща данъци и сега единственият вариант е завръщане между въжетата.
Джо моментално се изправя срещу тогавашния шампион Езард Чарлс, но близо 30-те месеца почивка си казват думата и Луис губи. Следват срещи с опоненти, които са от среден калибър, а генерираните доходи от тях едва покриват разходите по организирането им.
Така се стига до идеята Джо отново да се пробва за титлата, но само ако премине през новото горещо име в тежката дивизия – Роки Марчиано. Всичко става изключително бързо – двамата приемат условията и датата е насрочена – 26-ти октомври 1951 г.
Марчиано никога не е криел, че именно Джо Луис е героят от детството му. Парите, които е щял да заработи Роки били много прилични, но мнозина историци твърдят, че Марчиано тайно се е надявал тази битка да не се състои. Не е лесно когато идолите ти те се превърнат във врагове.
А Джо Луис все още е бил един от двамата американски герой по онова време. В годините преди и след ВСВ, две неща са били абсолютно „сигурни“ – Франклин Рузвелт винаги ще е президент на САЩ и Джо Луис винаги ще е шампиона в тежка категория. Публиката просто не е била готова да види как този Джо Луис.
Така идва и денят на мача. „Медисън Скуеър Гардън“ е пълна до краен предел. Всички са готови за битката между младостта и опита. 27-годишният Роки срещу 37-годишния Джо Луис. Младото срещу старото. Сценарий стар колкото времето.
Това, което следва, е трудно за гледане. Националният герой явно е остарял с още 5 години предната вечер, защото от някогашните му танци по ринга няма и помен. Младият Марчиано разпилява Луис. Въпреки по-ниският си ръст и 11-те килограма по-малко, Роки не спира да стоварва удари, а както Луис казва по-късно: „Виждах всеки негов замах, но не можех да помръдна“.
Въпреки това, „Кафявия бомбардировач“ събира сили и печели 5-ия рунд. Последния в кариерата му. Следват още две части, в които Марчиано тотално доминира. Така идва и 8-ят рунд, когато Луис бива пратен в нокдаун след коварно ляво кроше. Бившото величие успява да се изправи на крака, но Марчиано приключва всичко с нови две леви крошета, последвани от смразяващ десен, който почти изхвърля Луис от ринга.
Реферът дори не си прави труда да отброява до 10. Всичко е повече от ясно.
Embed from Getty Images
След като прожекторите угасват, Роки отива в съблекалнята на своя идол и през сълзи му казва:
„Извинявай, Джо“. А отговорът на Луис говори само по себе си:
„Няма смисъл да плачеш. По-добрият спечели. Явно така е било писано“.
Луис, който е спечелил близо $4,5 милиона през цялата си кариера, взима чек за $300 000. Крайната му цел е изпълнена. Бившият шампион се разплаща на правителството и заминава за Лас Вегас, където се изхранва чрез автографа си и снимките с него.
Предаването на щафетата е факт. Приказка в стил „Кралят е мъртъв, да живее кралят“. Роки Марчиано печели световната титла след 5 мача и се превръща в новия любимец на бокса.
