„Искам само да нямам контузии, за да мога да тренирам и да се развивам“
Повечето 15-годишни днес имат съвсем други желания и искания от живота и от околната им среда. Затова беше изключително освежаващо и обнадеждаващо, когато днешният ни герой ми каза, че най-важното нещо за него е здравето му, защото така няма да спира тренировките.
15-годишният Ердал Галип е поредното доказателство, че и до ден днешен борбата по нашите географски ширини продължава да ражда големи шампиони. За разлика от много други дисциплини и спортове, то в борбата можем да сме спокойни, че бъдещето е с една идея по-светло. Именно заради децата на България.
Ердал е сребърен медалист от Европейско първенство, двукратен първенец от Балканиади и златен медалист от Световни ученически игри. Бургазлията е осемкратен национален шампион, въпреки че започва да се занимава с древния спорт преди 6 години.
Въпреки че се намира в тийнейджърските години, Ердал е наясно, че спортът дава, но само ако и ти си дал преди това. В една толкова изтезаваща и сложна наука, в която победата никога не идва лесно, Ердал е усвоил първия и най-важен урок в спорта – уважавай всички противници. Те са хората, които те изтласкват на следващото ниво. Високата конкуренция ражда високи резултати, затова не трябва да подценяваш или да омаловажаш чуждия труд!
За началото в борбата, за какво мечате, каква е рецептата за успеха според него, говори Ердал Галип:
Ердал, привет. Къде те намираме в момента?
– Здрасти. В момента се намирам вкъщи, почивам след днешните тренировки.
Разкажи на читателите ни за началото ти в борбата. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?
– Започнах да тренирам преди 6 години в зала ,,Никола Станчев“ в Бургас. Брат ми тренираше и един път отидох да го гледам и много ми хареса, но нашите бяха против да се запиша. Тогава взех решението да отида и да се запиша сам, без тяхно знание. Не един и два пъти съм бягал от занималня, за да мога да отида да тренирам.
2022-ра започна ударно за теб със злато от Държавното лично първенство в свободния стил за кадети в Бургас (-65 кг). Как протече подготовката ти и самото състезание?
– Подготовката беше супер, чувствах се в топ форма на шампионата. Имах 4 срещи, но конкуренцията в моята категория не беше голяма. На финала победих състезател на „Берое“, беше оспорван и труден мач.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш? От колко време си там, кой е твоят треньор, как протичат тренировките?
– Тренирам в СКБ ,,Черноморец“ от 4 години. Треньорите в клуба са Стоян Панев, Илиян Стефанов, Мариян Тодоров и Мариян Фучеджиев. Тренировките винаги си изтезаващи, но протичат гладко, защото имаме много партньори и много обмен на опит и различни стилове.
Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки?
– Всеки удобен случай, когато имат свободно време прекарвам със семейството и приятелите ми. Колкото до балансирането, не е лесно, но се справям. Тайната е да си планираш добре времето.
Много от предишните ти колеги, които съм интервюирал ми споделиха, че те не са единствените борци в семейството. Дали ще е дядо, баща, майка. Има ли такъв случай в твоята фамилия?
– Да, брат ми също тренира борба, но с това се изчерпваме.
Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?
– Да, малко е странно, но на всяко състезание ползвам винаги дясната мивка и влизам в най-дясната тоалетна.
Какви цели си си поставил за остатъка от 2022?
– Целта ми е една – да се кача на почетната стълбичка на големите международни състезания.
Каква оценка си даваш ти за първите ти 6 години в борбата и какво искаш от себе си за следващите 6?
– Самооценката ми не е много висока, има още много аспекти, които да подобрявам и върху които да работя. За напред искам само да съм жив и здрав и да нямам контузии.
Кой е любимият ти борец, било то от миналото или настоящето?
– От настоящто това е Джордан Бъроуз, а от миналото е Бесик Кудухов.
Кой е най-големият мит, който си чувал за борбата и за хората, които я практикуват?
– Че борците сме глупави. В борбата постоянно тряба да мислиш и да разсъждаваш как да подходиш най-правилно. Нашият спорт не е за глупави хора.
На какво те научи борбата за всичките тези години?
– Най-вече на уважение към всички. Трябва да уважвам противника, без значение откъде и какъв е. Борбата ме научи и на дисциплина, да бъда упорит в преследването на мечтите си.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– Искам най вече да благодаря на треньора ми Стоян Панев. Без него нямаше да стигна до никъде. Иксам да благодаря и на всички, които ме подкрепят и са винаги до мен.
