„Това, че съм станал шампион не означава, че нямам какво да подобрявам“
Ето такова мислене е нужно на българския спорт. Мисленето, че винаги може да го направиш по-хубаво, по-бързо или по-качествено. Да не спираш развитието си никога. Но това означава също така, че трябва да положиш огромни усилия труд, за да може после да се радваш на плодовете си.
Днешният ни герой е шесткратен шампион на България по борба свободен стил и през януари завоюва злато от Държавното лично първенство за кадети в Бургас. 16-годишният Калоян Атанасов е поредният пример, че този толкова български спорт има светло бъдеще у нас.
Младата надежда на СКБ „Берое“ е възпитан в любов и уважение към спорта и към ценностите, на които той ни възпитава от своя страна – упоритост, целеусременост и труд. Доминацита на Калоян не е случайна, защото той вече е разбрал, че пътеката към успеха е една и тя не може да бъде скъсена. А и така и трябва да бъде!
Часовете прекарани в залата и с пот на челото винаги се отплащат, а трудолюбивият тийнейджър е наясно, че това е само началото. Държавните медали са хубави, но целите на Калоян са далеч по-масивни. Всичко с времето си.
За началото в борбата, за какво мечате, каква е рецептата за успеха според него, говори Калоян Атанасов:
Калояне, привет. Къде те намираме в момента?
– Здравейте, намирате ме в Стара Загора.
Разкажи на читателите ни за началото ти в борбата. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?
– Моят чичо ме насочи към борбата и винаги ще съм му благодарен за това. Дължа му страшно много. Влязох в залата на 8-годишна възраст, започнах да тренирам във Велико Търново в СКБ „Етър – Виктори 2011“.
2022-ра започна ударно за теб със злато от ДЛП за кадети в Бургас (-71 кг). Как протече подготовктата ти и самото състезание?
– Подготовката за първенството бе на много високо ниво и за това са виновни треньорите и съотборниците ми. Познавам всичките ми противници и играта им, както и те моята, разбира се. Изиграх общо четири срещи. Всяка от тях представляваше различно предизвикателство. Имаше и притеснение, преди подобни надпревари винаги има нерви. Първите три срещи се сборих много хубаво, но на финала усетих, че не дадох всичко от себе си. Но всичко е добре, когато завършва добре.
Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какво да подобрява. Ти какви изводи си направи за себе си и за играта си?
– Правилно. Това, че съм станал шампион не означава, че нямам какво да подобрявам. Можех да се представя по-добре, особено във финала.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш? От колко време си там, кой е твоят треньор, как протичат тренировките?
– Тренирам в СКБ „Берое“ от 2020-та година. Диан Динчев е моят треньор и смея да твърдя, че без него нямаше да имам тези успехи.
Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки? С какво обичаш да се занимаваш, когато не си в залата?
– Аз лично нямам проблем с балансирането на училището и тренировките, превърнало се е в ежедневие за мен. Свободното си време го прекарвам вкъщи или навън с приятели.
Много от предишните ти колеги, които съм интервюирал ми споделиха, че те не са единствените борци в семейството. Дали ще е дядо, баща, майка. Има ли такъв случай в твоята фамилия?
– Чичо ми е бил борец навремето, той ме запали по този спорт. С него често си говорим за борба и за кариерата ми, дава ми насоки и винаги е честен с мен.
Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?
– Не, просто излизам и играя.
Какви цели си си поставил за остатъка от 2022?
– За 2022 г. година съм си поставил цел да взема медал от Европейското и Световното първенство.
Съществува ли късмет в борбата или всичко опира до това кой е по-подготвен?
– Късмет в борбата няма. Всичко опира до упоритост и до това колко силно искаш да се наложиш над съперника.
Каква оценка си даваш ти за първите ти 10 години в борбата и какво искаш от себе си за следващите 10?
– Единственото, което мога да кажа за първото си десетилетие в борбата е, че съм доволен от себе си. Но оценките не мога да ги давам аз. Колкото до следващите 10 години – искам да не спирам да се развивам и да постигна целите си.
На кой борец би оприличил играта си? Има ли някой, който да се опитваш да имитираш и да изучаваш?
– Няма борец, който да имитирам. Опитвам се да създам свой собствен стил и начин на мислене.
Коя е любимата и най-усъвършенстена ти техника/хватка на тепиха?
– Всеки си има любима хватка, но не на всеки можеш да я приложиш. За това е важно човек да не спира да работи и да изучава други техники. Богатият арсенал ти позволява да се измъкнеш от тежки ситуации и да обърнеш развитието на мача в твоя полза.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– Благодаря на моето семейство, на приятелите и съотборниците ми и на треньорите. Всички те са причината да не се отказвам, тяхната вяра ми вдъхва кураж в трудните моменти. Подкрепата им значи всичко за мен.
