„Аз винаги съм недоволна от себе си, дори да съм станала първа„.
Това е тайната на прогреса. Да си по-добър от вчера и да си на по-долно стъпало от утре. Неспирен труд, който да те приближи до перфектността, макар да си наясно, че никога няма да я постигнеш. А може би и не трябва.
Хората често не разбират, че дестинацията често пъти не е толквоа важна. От значение е процесът. Пътят, който изминаваме, за да стигнем от точка „А“ до точка „Б“.
Да си пример за подражание чрез действията си, а не чрез заканите и думите. Точно такава е и днешната ни геориня – Ванеса Калоянова. През настоящата година 19-годишната състезателка вече завоюва два златни медала на Държавното лично първенство и Държавния личен-отборен шампионат при девойките и сребро на ДЛП при жените през.
Родената в град Бургас машина е продукт на една от най-доминантните школи на изток – „Странджа-2001“ – Средец. Ванеса е поредното доказателство, че борбата в този край е нещо повече от спорт. Тя е начин на живот, ако щете.
За първите стъпки в борбата, за краткосрочните цели и дългосрочните мечти и за дългите традиции на Странджанската борба, говори Ванеса Калоянова:
Ванеса, привет от екипа на Boec.BG. Къде те намираме?
– Привет. В момента съм си у дома в Средец. След малко започвам училище, а после съм на тренировка.
– Още от много малка моят дядо ме водеше по съборите да гледаме народни борби. От там се запалих по борбата. След това във втори клас се записах в клуба в Средец. Тогава бях и единственото момиче в отбора. Аз съм първата от нашия род, която се занимава с този спорт.
Занимавала ли си се с други спортове?
– Тренирала съм волейбол и карате, но те не успяха да ме привлекат така, както го направи борбата.
– Подготовката ми премина тук в Средец. Седмица преди републиканското започнахме лагер с националния отбор на девойките в Сливен. Самото състезание протече много добре. Не дадох и една техническа точка на противничките ми. Всички ги победих с туш.
– Радвам се, че получих този приз, но за мен най-важно е да изляза победител от тепиха, накрая на срещата да вдигнат моята ръка.
– Аз винаги съм недоволна от себе си, дори и да съм станала първа. Дори и да си първи пак има грешки, които трябва да изчистиш. Винаги се раздавам на макс и искам все повече и повече от себе си. И вярвам, че рано или късно големите успехи ще дойдат.
Разкажи ни малко повече за твоя клуб „Странджа-2001“ Средец.
– Клуб по борба “Странджа – 2001” е с традиции в борбата. От тук са едни от най-добрите борци Продан Гарджев, Петко Дерменджиев, чиито потомък е и моят треньор Симеон Стаев. С него тренирам вече 10 години. Той ме изгради като състезател, за което съм му много благодарна. В клуба тренират около 30 човека.
– Не, не съм суеверна.
– Борците в Странджата са прочути още от едно време. Странджанската борба е малко по различна, известна е с така наречените сърми и капани. Това са тушови хватки, с които са известни борците по нашия край още от миналото. Хванеш ли противника на някоя от тези хватки, няма спасение.
– Нямам много свободно време. Опитвам се да балансирам ученето и тренировките – много трудно, но успявам. А през малкото свободно време, което намеря се виждам с близки и приятели. Също така много обичам да съм сред природата.
Тази година завършваш Търговска гимназия – Бургас. Мислила ли си какво ще правиш след това?
– Ще продължа с борбата, разбира се. А относно образованието, все още не съм решила какво ще следвам.
Какви са целите ти за остатъка от 2021 г.?
– Поставила съм си за цел да взема медал от европейско и световно първенство.
– Тепърва навлизам в голямата борба. Тепърва големите успехи предстоят. С труд и постоянство всичко се постига. Надявам се да съм покорила европейския, световния и олимпийския връх. А за оценката – това могат да го направят треньорите.
– Имам няколко любими хватки, но няма да ги издавам.
Кой е любимият ти борец?
– Биляна Дудова.
На какво те научи борбата?
– Борбата ме научи на уважение, дисциплина, постоянство и упоритост. Също така ми показа, че невъзнаграден труд няма.
– Искам да благодаря на семейството си, че ме подкрепят във всичко и са винаги до мен. На приятелите ми, които винаги ми помагат, на треньора ми Симеон Стаев и на треньорите от националния отбор. Благодаря и на всички партньори и съотборници, защото без тях нямаше да съм това, което съм в момента.
