Биляна Дудова е на 19 години и вече спечели първата си европейска титла при жените на шампионата по борба в Сърбия преди няколко седмици. Че момичето, родено във Враца, но израснало в Нови Искър, има силен характер, става ясно преди 6 години, когато тя губи майка си навръх Коледа – 25 декември. Тогава обаче девойката взима и твърдото решение да успее в борбата в името на нейната майка, за да я накара да се гордее с детето си. И ето че вече започна да сбъдва мечтите си една по една. Биляна разкри пред Viasport.bg , че целите й са да спечели европейска, световна и олимпийска титла в борбата, като първата крачка вече е направена. След няколко месеца на Дудова й предстои и световно първенство, на което ще има шанса да повтори резултата си от европейското.
– Как и защо реши да тренираш борба?
– Аз от малка обичам да спортувам, а и бях много щуро дете. По едно време не тренирах нищо и чичо ми ме заведе в залата по борба при един негов приятел – треньор. В началото не разбирах нищо, но ми беше много интересно и някакси се запалих.
– С какво те плени този спорт, защо продължаваш да се занимаваш с него?
– Всъщност аз се боря заради майка ми. В живота, във всяка ситуация човек трябва да се справя с трудностите, а борбата е страхотен спорт, в който трябва да си подготвен от всяка една точка – сила, психика, бързина, тактика, техника, въобще всичко.
– Кога влезе в залата по борба – преди или след като майка ти почина?
– Започнах преди това – в Левски, където тренирах няколко месеца, но ми беше трудно с училището, пътя, а и бях по-малка и не издържах психически. Майка ми беше болна по това време и почина малко след това – точно на Коледа, 25 декември преди 6 години. Това беше един много труден период за мен и аз не правех нищо, само ходех на училище. Няколко месеца след това един треньор, който знеше, че съм тренирала борба – Асен Кумунов ме върна в залата, като преди това беше говорил с моя чичо. Аз тогава реших, че ще опитам отново и ще се боря за майка ми, да я направя щастлива там на небето и вярвам, че сега тя изпитва именно това и винаги е до мен и се гордее с успехите ми. Всъщност преди всяко състезание си казвам: „Мамо, илизам за теб”.
Мисля си, че може би имаше един странен знак по време на кантара на европейското първенство за жени в Сърбия – там има едно бутонче, което се натиска и аз бях решила този път да го натисна смело, но пръста ми се изплъзна и трябваше да го натисна втори път. Тогава си помислих, че явно е писано да ми се случи нещо хубаво от втория път (б.р. това е второ европейско първенство при жените за Биляна).
– Как стана така, че се премести да тренираш в Самоков?
– Както казах Асен Кумунов ме върна в залата и се готвех при него 2-3 години в София, но явно икономическата ситуация у нас го накара да потърси късмета си в чужбина и замина за Норвегия. Той обаче не искаше да ме остави и реши да пита новите си работодатели и ако може – да ме вземе с него. Бяхме направили едно видео с мои тренировки и когато норвежците го видяха – веднага се съгласиха да замина и аз. Моето семейство също не е заможно и за мен това беше шанс да се подготвям някъде, където ще ми е осигурено всичко, така че говорих с баща ми и той даде съгласието си да замина, защото вярваше на Кумунов. Там тренирах 2 години, научих и езика и най-важното – напреднах много с борбата и натрупах доста опит. На всяко състезание взимах медали и дори станах шампионка на Северна Норвегия. Имах обаче проблем със завършването на училището у нас в 8-ми клас, защото учех в обикновено школо, а не в спортно. Едва ме пуснаха да завърша и след това се преместих в спортното училище на Самоков, за да мога да продължа да се готвя на високо ниво. Така започнах да се готвя в местния Рилски спортист 2000. След това се наложи да се установя окончателно в България, защото вече ме викаха на лагери с националните отбори, а те бяха много и трябваше непрекъснато да пътувам до Норвегия и обратно. Сега по-голямата ми част от подготовката протича в националния отбор и с треньора Петър Касабов.
– Имаш ли проблеми с килограмите?
– Да, имам. Много ми е трудно да свалям, особено преди европейското беше ужасно и дори си бях казала, че повече няма да се тормозя така, ще кача категорията. Трябваше да сваля 5-6 килограма преди Сърбия и ми трябваха 2 седмици. Ограничих храната, водата, всичко. Започнах един драстичен, но издържах 10 дни и след това започнах да си взимам по малко шоколад за енергия, защото тренировките ни са много тежки. Така че съдбата в крайна сметка ми показа, коя е моята категория.
– С какво си се занимавала преди борбата?
– Тренирах 3 вида танци и много се забавлявах. Баба ми много искаше да продължа с танците и да ме гледа по телевизията, но ето че аз пак стигнах до телевизията, макар и с друг спорт. Всъщност баба и сега се опитва да ме откаже от борбата, непрекъснато ми говори, че ще се ударя лошо на тренировка или пък ще се разболея заради свалянето на килограмите и не е много съгласна да продължавам, но се радвам, че я направих щастлива. Иначе преди години от училището ми в Нови Искър ме водеха на състезания по лека атлетика. Там съм тренирала и хандбал. Ходих и на карате, но нещо не ми допадна и се отказах. После пробвах плуване и там се задържах доста – 1 година. Преди едно състезание обаче реших, че няма да отида, защото се притеснявах, че няма да се представя добре и така приключих и с него.
– Имаш ли си идоли в спорта?
– Не точно. Аз съм доста уверена в себе си, зодия лъв съм и малко съм си идол сама на себе си. Харесвам някои борци от други държави, но не са ми кумири.
– Обичаш ли да гледаш други спортове?
– Харесвам футбол и волейбол, въобще всякакви спортове. Понякога ми се е искало да тренирам футбол, защото като малка на улицата често ритах топка, но това е отборен спорт, а аз не си падам по тях. Когато играех хандбал например много се ядосвах, когато загубехме, защото аз винаги се раздавам на макс и ме беше яд, че падаме заради някой друг. Просто обичам да завися от себе си – когато губя, аз да съм си виновна и когато печеля – също.
– Предстои ти световно първенство след няколко месеца. Това злато от европейското първенство дава ли ти повече увереност?
– Да, разбира се. Преди европейското направихме лагер с момичета от други държави, извън Европа и аз успявах да ги надвивам. Виждам, че имам много голям напредък и се надявам на световното да успея да постигна същия резултат.
– За какво мечтаеш?
– Искам да стана най-добрата боркиня в света, да побеждавам всяка една моя противничка и да имам европейска, световна и олимпийска титла.
– Най-добрата ни боркиня до момента – многократната световна и европейска шампионка Станка Златева така и не успя да вземе олимпийско злато. Ти защо смяташ, че е по силите ти?
– Аз наистина вярвам в себе си. Преди, всеки път като кажех на някой, че тренирам борба, веднага започваха да ми говорят за Станка. Аз нея много я уважавам, но винаги казвах: „Аз съм Биляна Дудова и ще бъда по-добра от нея” и то още в началото, преди да разбера какво точно тренирам и коя е Станка Златева. Сега вече много добре разбирам какви са били нейните емоции по време на състезание и как е постигнала успехите си.
