Петя Либчева: Щом ти е трудно, значи си на правилния път

„Един ден хората ще те помнят с борбата!“

Не е ли това смисълът от всичко? Дълги години след като ни няма, все още да се говори за подвизите ни. Без значение с какво се занимаваме. Да оставиш диря след себе си, която след години да вдъхновява и да мотивира да бъде задмината…

За да се случи това, човек трябва да рискува. И също така да не го е страх от мечтите си. Точно като Петя Либчева – новата 19-годишна републиканска шампионка по борба за девойки. Родом от Твърдица, Петя е поредното доказателство за това, че в този край борбата е повече от спорт. Тя е начин на живот. Любовта се предава от поколение на поколение.

Тийнейджърката е многократна медалистка от държавни първенства в различни възрастови групи. На последния шампионат в Сливен прегази конкуренцията и освен със злато, се поздрави и с наградата за „Най-атрактивна състезателка“.

Миналата година завършва спортното училище „Юрий Гагарин“ в Бургас. В същия град тренира. Петя се бори за СК „Черноморец-Бургас“ – школа, която след всяко изминало състезание се утвърждава като новият доминант на изток.

За възпитанието чрез спорта, за транзицията от футболното игрище към тепиха и за това колко важно е задружието и единството във всеки един отбор, говори Петя Либчева:

– Здравейте. В момента съм си вкъщи в Бургас. Преди малко свърших тренировка и сега почивам.

– Започнах да тренирам на 13-годишна възраст в гр. Бургас. Баща ми е бил борец навремето и често ми разказваше за борбата и за обичта си към нея. Първо сестра ми започна да тренира, а година след това и аз влязох в залата. Запознах се с треньора ми Кирил Димитров на едно републиканско първенство, на което участваше сестра ми Теодора. С течение на времето започнах да повтарям все повече и повече, че и аз искам да тренирам. Така на следващата година баща ми Пламен реши, че няма от какво да се притеснява и ме записа в спортното училище в Бургас, за да си гоня мечтите.

– Да, преди борбата играех футбол с момчетата от моя град. Исках да стана футболистка. Когато влязох в спортното училище, продължих с футбола, а също така записах и вдигане на тежести. Първите три години се занимавах и с трите дисциплини, но впоследствие футбола и тежестите започнаха да ми пречат и се съсредоточих изцяло върху борбата.

– Футболът ми даде бързина и добро кардио, докато с тежестите изградих силно тяло. Все задължителни неща в борбата.

– Не, вече нямам време за него. Предпочитам да си направя крос. Няма го влечението вече.

– Да, шампионска титла и купа за „Най-атрактивна състезателка“. Влязох в шампионата с наглата да си задържа титлата и се радвам, че трудът ми бе възнаграден.

От какво значение бе призът за най-атрактивна състезателка? Или първото място е най-важно?

– Аз обичам трудните неща. Щом ти е трудно, значи си на правилния път. Моята цел е да постигна още по-големи успехи в борбата. Това не е лесен спорт. Иска се силна психика, за да издържиш тежките тренировки и мачовете на тепиха. Трябва да имаш и сърце, а също така и да слушаш треньора. Приза за „Най-атрактивна състезателка“ бе важен. На състезанието надвих всичките си противнички с туш и не дадох нито една точка.

Какви поуки си извади от едно толкова успешно състезание?

– Имам още да работя върху техниката си. Имам някои ситуации и хватки, които все още ме затрудняват. Давам си сметка, че ме чака още много работа в залата, но с треньора ми не сме спирали да се трудим. В нашия спорт винаги се учиш. Винаги има нещо ново. Започнала съм много по-интензивни и тежки програми. Постоянно сменям партньорите, боря се с момчета на тренировка. Както казва треньора ми – танцът на бореца е непрестанно движение. Да си активен и да не спираш да се движиш, за да объркаш противника.

– Да, не беше лесна година. Имаше период, в който дори не бях в България. Когато се завърнах през май си мислех, че съм приключила с борбата заради прекъсването. Тогава обаче се намеси треньора ми. Той ме нахъса и не ме оставяше да си губя времето. Септември месец имаше републиканско и въпреки късата подготовка, всичко си дойде на мястото. Не бързах, слушах го внимателно и станах първа в моята категория. Получих подкрепа и от близките ми, което означава много в такива моменти.

– Моят треньор е Кирил Димитров. Той е наставник на момичетата, но никога не е изоставал и момчетата. С него сме заедно вече 6 години. Той ме откри за борбата. Другите треньори са Илиян Стефанов, Мариян Димитров, Стоян Панев и Стефан Георгиев, който е и президент на клуба. Имаме много шампиони, през септември юношите ни станаха първи на отборния шампионат. Очакваме силно представяне и от децата. Всички в клуба са много дружелюбни и винаги си помагаме. Тук е момента да спомена името Ивана Димитрова. Ивана винаги е била до мен и винаги ми е вдъхвала кураж да продължавам напред. Научила ме е на много неща в борбата и за миг не е преставала да вярва в мен и способностите ми.

– Суеверна съм, но чак ритуали не. Винаги излизам на тепиха с мисълта да доминирам.

– Донякъде съм доволна от себе си, но съм далеч от това, което искам да стигна. След 6 години се виждам на европейския, световния и разбира се, олимпийския подиум. От три години съм национална състезателка и се надявам да продължавам така. Целта ми е лятото да участвам на Световното първенство за девойки и да взема медал. Обещала съм си да работя и да тренирам още по-сериозно, за да реализирам мечтите си.

– Не само има случаи, почти винаги обсъждаме нещо от борбата. Тримата живеем в различни държави през повечето време и когато се съберем борбата винаги е една от централните теми. Стигало се е и до големи скандали с баща ми, защото той много държи на спорта.

– Най-много ми се пълни душата, когато чуя някой да казва, че от борбата няма по-хубав спорт. Че един ден хората ще те запомнят с това, което си оставил на тепиха. Така, както ние и до ден днешен споменаваме борците ни от едно време.

– Първо на сестра ми, че ме подкрепи да ме запишат в спортното училище. След това на майка ми и баща ми, които са моята опора и никога не ме оставят. Също така съм изключително благодарна и признателна на моя треньор и дъщеря му. Те ме направиха спортист и човек. Научиха ме, че трябва да се боря с трудностите не само в борбата, но и в живота.