„Национален отбор, европейско първенство и златен медал“
Смели цели. Точно и както трябва да е. Такива високи амбиции си е поствил едно високо момче от Велинград, което в наши дни носи слава на пловдивската боксова школа.
Днешният герой, с който ще ви запознаем, се казва Атанас Кръстев. Наско вече е шесткратен републикански шампион на България в различни възрастови групи. През изминаващата 2021-ва той взе два златни медала от състезанията в Добрич и Горна Оряховица.
В успехите на Наско няма нищо случайно. Всичко е плод на много тренировки и лишения. В живота гарант за успехи няма. Но колкото повече се подготвяш на „закрито“, толкова повече се приближаваш до успехите на „открито“.
Трудолюбивият тийнейджър е закърмен с любов към бокса благодарение на баща му, който още от малък му е предричал големи успехи. Поглеждайки от гледна точка на времето – бил е на 101% прав.
Но Наско тепърва започва. Успехите на родна сцена са похвални, но него го блазнят триумфите на международния ринг. За началото, за успехите и тренировките, за бъдещето и оценките, говори Атанас Кръстев:
Наско, привет. Къде те намираме в момента?
– Здравейте. В момента съм си в родния Велинград.
Разкажи на читателите ни за началото ти в бокса. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?
– Започнах да тренирам в спортното училище „Васил Левски“ в Пловдив. Моят баща ме насочи към бокса. Помня как още от малък ми говореше как от мен може да стане много голям боксьор и ми обеща, че ще ми помага с всичко, което е по силите му.
Изпращаш една изключително силна 2021-ва, в която спечели две републикански титли – една в Добрич (+80 кг) и една в Горна Оряховица (+80 кг)? Кое от двете състезания беше по-трдуно за теб и с какво ще запомниш двете надпревари?
– Състезанието в Добрич беше доста по-трудно, защото се бях разболял от COVID-19 няколко месеца преди него и все още не бях в нужната форма. За състезанието в Горна Оряховица направихме солидна подготовка. Наблегнахме повече на въздуха и на бързината, защото в тежка категория тези неща са от изключително значение. Аз съм по-лек от повечето ми противници и трябваше повече да ги раздвижвам по ринга и да пускам повече удари. Направих три мача – един със Славия и другите два с боксьори от ЦСКА. Първата ми среща бе най-трудна, защото от много време не бях играл с друг, освен с момчетата от нашата зала.
Важно ли е за теб да доминираш над противинка или всичко се свежда до победата и не толкова до начина, по който си стигнал до нея?
– Доминацията над съперника е важна, защото съдиите гледат точно това – кой върви напред, кой контролира мача, кой показва повече желание за победа.
Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какви поуки да си извади. Ти какъв извод си направи след триумфа в Горна Оряховица?
– От това състезание поуката ми беше, че никога не трябва да подценяваш противника. Той същo излиза да победи, никой не се качва да загуби.
Последните две години преминаха под знака на COVID-19. Как се отрази пандемията и всичките проблеми около нея на подготовката ти?
– Имахме доста проблеми с тренировките. Бях си във Велинград по време на първия локдаун и тренирах всеки ден. Наблягах на тичането, но без треньор до теб е много трудно. Разликата е огромна, когато има кой да ти показва и да те учи.
Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш?
– Тренирам в пловдивския клуб „United Sports“ от близо 5 години. Моят треньор е Стефан Панайотов. Имаме по 10 тренировки на седмица.
Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки?
– Свободното време обичам да си го прекарвам с приятели. Трудно се намира баланс между тренировките и училище. Прибираш се скапан от училище и трябва веднага да отидеш на тренировка, но със времето се свиква.
Има ли други боксьори в твоята фамилия?
– Да, баща ми е бивш боксьор. Той също е учил и тренирал в моето у-ще. Той ме тренира винаги, когато съм ваканция. Показва ми грешките и се старае да ме учи на нови неща, които да вкарам в играта и арсенала си.
Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?
– Имаме си нещо като ритуал с едно момче от моят отбор. Всеки път, преди да тръгнем към залата, се снимаме на огледалото във хотела и до сега не сме допускали загуба.
Какви са амбициите ти за 2022 г.?
– Главната ми цел е да вляза в националния отбор и да спечеля медал от Европейското първенство, защо не и златен.
Къде се виждаш след още 5 години?
– Надявам се след 5 години да съм шампион не само на България, но и да печеля златни медали на международния ринг.
Кой е любимият ти боксьор?
– Любимецът ми е Тайсън Фюри. Много техничен боксьор, не виждам кой може да го победи в тежката категория.
На кой и за какво искаш да благодариш?
– Искам да благодаря на семейството ми за това, че винаги вярват в мен и ми помагат с каквото могат. Благодаря и на мойте приятели и не на последно място на моите треньори – Стефан Панайотов, Емил Митков и Митю Митев-Мутата.
