Начало Бокс Дейзи Ланг: Търсих пътя и себе си чрез бойните изкуства (ВИДЕО)

Дейзи Ланг: Търсих пътя и себе си чрез бойните изкуства (ВИДЕО)

Дейзи Ланг: Търсих пътя и себе си чрез бойните изкуства (ВИДЕО)
0

Трикратната световна шампионка по бокс и то в три различни категории – Деси Кирова или известна още като Дейзи Ланг, бе гост в второто издание на подкаст „Шоуто на Чичо Тоше“. Единствената българка, която е включена в Международната боксова „Зала на славата“ даде пространно интервю, в което говори за пътя си в бойните спортове.

Ланг е практикувала различни бойни спортове и изкуства, като таекуондо, джудо, карате, кикбокс. Има и черен колан. Чаровната българка казва, че посредством бойния спорт е търсила пътя и себе си.

Цялото интервю може да гледате ТУК.

Чичо Тоше: Това е най-важното! Да те питам, разкажи ни малко за себе си. Как започна да се интересуваш от боен спорт и от бокс?

Дейзи Ланг: Ами нещата станаха спонтанно, не съм си мислела че накрая на спортната си кариера ще се занимавам с бокс, ако съм много откровена с теб. Всъщност аз исках да стана световна шампионка по лека атлетика, защото аз от дете много обичах да тичам. Но когато бях на 18 години реших, че не искам да се занимавам с това. Гледах една демонстрация на Таекуондо по телевизията и това страшно много ме вдъхнови и исках да изучавам философията на бойните изкуства. Беше нещо ново за България, за първи път. И така отидох и се записах да тренирам Таекуондо и фактически така започна моят път на моето развитие.

Чичо Тоше: Ами това е много яко! И другото, което държа да отбележа за публиката е че ти всъщност имаш черен колан по Таекуондо и също така имаш световни титли и по Карате и по Кикбокс. Тоест, ти си доста навътре в бойните спортове, не е просто бокс.

Дейзи Ланг: Аз всъщност малко и с Джудо съм се занимавала. Значи, какво да ти кажа, ти търсиш пътя, за да намериш себе си и през този път на развитие, аз просто преминавах от едно бойно изкуство, на друго бойно изкуство. По това време бяха тежки времена, защото нямаше много възможности за жени да се изявяват и аз просто исках да имам различен опит. Имах сърце да се състезавам и сменях бойните изкуства. Участвах в различни състезания в различни спортове и натрупвах опит по този начин.

Чичо Тоше: Точно това щеше да е следващият ми въпрос. Тъй като ти си напуснала България преди 25 години някъде, тоест не си напуснала, но си решила да следваш професионалният си път извън България. Какво е било 90-те години да си млада, привлекателна жена, която желае да се занимава професионално с боен спорт? Как се гледаше тогава на такова нещо?

Дейзи Ланг: Ами беше много трудно. Нали сред средите в бойните изкуства, сред моите приятели винаги е имало респект, защото все пак бойните изкуства са повече мъжки спортове, нали нямаше много жени. Никога не съм проблеми от тази гледна точка. Проблемите бяха свързани с това, че когато реших че искам да ставам професионален боксьор, защото нали тогава за “аматьорски” бокс не можеше да се чуе, никой не гледаше на сериозно защото моя външен вид, защото представата на хората беше различна за това как един боксьор или една жена трябва да изглежда. От една страна разбирам, че повечето от хората не можеха да приемат, че жена която изглежда женствено иска да се занимава с мъжки спорт, който е рискован, с който можеш да си изгубиш живота, можеш да имаш сериозни травми, някак си не пасваха нещата с моят характер, с моята осанка и никой не ме взимаше насериозно, ако трябва да съм откровена.

Чичо Тоше: Точно това щях да те питам след това, защото ти сама спомена фразата “мъжки спорт” пък той реално не е само мъжки спорт. Какво ще кажеш за твърдението, че в България като че ли се лансират мъжете в този спорт, а на жените точно така не се гледа много насериозно. Въпреки че реално погледнато, на мен лично бойните бойни спортове много повече ми харесват, защото са много по-експлозивни.

Дейзи Ланг: Аз мисля, че сега се гледа по-насериозно на женският боен спорт, на UFC защото вече не става дума дали си мъж или жена. Това е гладиаторски спорт, става дума колко си добър, когато практикуваш тези умения. Когато си първи, пътят е най-труден! Когато прокарваш нов път, нова идея, в която и държава да си е трудно. Специално в България, на мен ми казваха “последният мохикан”, защото много елитни наши спортисти също отидоха в чужбина да се доказват, защото не се създаваха условия за развитие в България. И тук не става дума, нали пак да подчертая, за това че ти предаваш родината, просто родината нищо не ти е дала за да можеш да се развиваш. И поради тази причина, специално при мен аз трябваше да опитам по-трудният път,  да си опитам пътя самичка, на друго място, където не знаех и език. Разбира се моите най-близки приятели са ми помагали, ти не можеш сам да си постигнеш целите. Но от теб зависи дали ще успееш да реализираш тези цели. Дори да намериш приятели и познати, които да ти помогнат, ако ти не си добър, ако ти не се представяш добре, ако ти загубиш мач, кариерата свърша много бързо. Всичко зависи от теб.

Чичо Тоше: Разкажи, точно това е много интересно. Ти ми го разказа в наш личен разговор, но аз предпочитам хората да го чуят от теб, защото ще звучи много по-сериозно. Разкажи ни за “короната от тръни”. Как се става самостоятелно, на собствен гръб, световен шампион толкова много пъти, защото реално с всичките защити на световните титли, ти имаш реално 10 световни титли.

Дейзи Ланг: 10 защити, да.

Чичо Тоше: Та, разкажи ни. Как се стига от България до там?

Дейзи Ланг: Пътят е много труден, да. Казвала съм го на много интервюта с мен. Тъй като аз в България нямах възможност да си постигна целта и я постигах в друга държава, където е много по-трудно да станеш известен, да си световен шампион, или да си задържиш титлата. При мен, хем всички бяха срещу мен, хем нямах никаква и подкрепа от Българска страна.

Защото от телевизията и от медиите, много малко имаше подкрепа за това, което искам да направя. Ситуацията беше много тежка, защото и от двете страни нямаш подкрепа и трябваше да разчитам на себе си и на собствените си сили. И феновете, които съм ги спечелила, съм си спечелила заради държанието си, заради начина по който се боксирам. Много по-трудно е сам да си извървиш пътя, защото обикновено повечето спортисти в един утвърден спорт, по-добре така да се изразя, има мениджъри, има промоутъри и мениджърите продават, ти не се занимаваш като спортист с това. От едно място, на друго място. При мен аз трябваше да си намеря мениджърите, аз трябваше да си намеря пътя сама. И нали просто е различен път на развитие. Тук не става дума дали си мъж или жена, както казах това е гладиаторски спорт. Или имаш голямо сърце да побеждаваш и да разчиташ на себе си, защото е много трудно в един мач да се концентрираш на 100%, особено ако имаш травма и тогава всичко зависи от теб. Победата и загубата зависят от теб, когато си на ринга. Преди това имаш цял отбор, който се грижи за теб в професионалният бокс, както във всеки спорт. Обаче когато дойде момента, това е идеален спорт и ти си сам срещу противника и от теб зависи победата или загубата. И никой от зрителите, от телевизията, никой не го интересува дали си имал травма, дали си бил болен, дали си болен в момента. В момента, в който се качиш на ринга ти си отговорен и носиш изцяло отговорност за победата или за загубата или за грешките, които имаш. Обикновено започват с обвинения, “треньорът бил такъв” , “организацията е такава”.. Всички са виновни, освен теб. Щом си се качил на ринга, дори да имаш травма, защото аз имам такива мачове, които бяха доста тежки за мен, и така аз си научих урока. Щом се качиш на ринга, отговорността е изцяло твоя.

Чичо Тоше: Разкажи ни за някои от тези труди мачове, защото това наистина е много интересно. Това е един вид мотивация за младите, да не се отказват, без значение какви обстоятелства им сервира съдбата. Разкажи ни за най-трудният си мач, от гледната точка на един световен шампион.

Дейзи Ланг: Ами мисля, че най-тежкият мач, аз и преди съм казвала, когато играех за трета световна титла с германката Зилке Веайкемаер. Този мач беше много труден, защото препокрих в себе си неща, които не знаех че съществуват в моя характер. Получих травма, на десният крак скъсах връзки, а на левият крак скъсах мускули влакна на подбедрицата и просто болката беше толкова неописуема, че в последните три рунда аз седях в ринга и не можех да отида в ъгъла през почивките. Моят треньор искаше да спре мача, аз казах че ще издържа тези три рунда. Моята противничка беше много по-тежка от мен и разбира се като видя че не мога да се движа, тя стана много агресивна. И беше тогава размяна на удари, по принцип аз повечето мачове понеже много се движа, съм имала синини, може би имам само два мача в спортна ми кариера, където съм имала синини по лицето. Тогава беше размяна на удари и трябваше да се боря за моя живот, за оцеляване. Не знам как тези три рудна успях да ги завърша. Не знам как съм се задържала на моите крака, защото нямах стабилност изобщо. Обаче това което разбрах, силата на духа, адреналина който имаш за победа, психиката че аз не паднах духом, защото такава силна болка, честно да ти кажа, през живота си не съм изпитвала и дано да не ми се налага повече. Но тогава си спомням, че като ми вдигнаха ръката, като свърши мача, аз се строполих на земята. Като победиш мач, нали всички се радват, а аз падам, защото не можех да се държа на крака.

Моят бодигард трябваше да влезе да ме изнесе от ринга и да ме разнася по този начин на пресконференцията след това, сложиха ме на инвалидна количка, защото нали не можех да ходя. И беше много тежък момент за мен, тогава имах доста синини по лицето, които минаха бързо. Този момент в моята кариера ми е давал винаги страшно много сила в тежки моменти, в живота ми, които сега имам и това ми е давало възможности да преодолявам всички трудности.

Чичо Тоше: Тоест, поуката която трябва да си извлекат младите хора и дори тези, които не се интересуват от боен спорт, е че никога не трябва да се отказваш, без значение на какви обстоятелства си попаднал. Световен шампион се става, когато човек не се предава.

В последно време младите хора се учат и са били възпитавани да търсят най-лесния вариант. Затова аз много те харесвам и твоята кариера, защото ти никога не си хващала лесния път.

Дейзи Ланг: Благодаря! Знаеш ли, духа се изгражда от трудностите. Значи, когато сам преодолееш много неща, ти тогава узряваш, тогава имунитета се засилва както се казва. Обикновено при много спортисти, които са световни шампиони на това ниво, или спортисти, които са направили нещо, особено в индивидуалните спортове, няма начин да бъдеш шампион, ако не успееш тези неща да ги изградиш в себе си и да ги преодолееш, а ти ги преодоляваш, когато ти се случат. И аз преди, като младо момиче слушах много съвети, на хора които са изминали тежки пътища в различни области, ти разбираш през какво са минали, но го разбираш най-добре когато сам го преживееш.

Чичо Тоше: Абсолютно! И когато го пребориш това препятствие, вместо да се опитваш да го заобиколиш, така да се каже. Добре, а да те попитам, ти следиш ли бойната сцена в България, интересуваш ли се изобщо какво се случва?

Дейзи Ланг: Аз се интересувам, но нямам много време защото все пак тук имаме 10 часа разлика, и съм доста заета, за разлика от други хора, но винаги се интересувам. Не мога да кажа че имам много голяма информация, защото вече този период от живота отдавна е преминал, със доказването и със спортните активности, аз се занимавам с други неща в момента. Имам малка представа, но ако съм откровена, не много голяма представа.

Чичо Тоше: Абсолютно е точно така! Ами аз исках да те питам още нещо, ако сега в България има млади момичета, които искат да се занимават с боен спорт, защото Fight Pro всъщност е една инициатива, която почна с тази идея. Нашата идея беше да направим изцяло женски отбор, тъй като в България аз поне не можах да открия изцяло частен отбор, който не е държавно организиран, който да включва само момичета и да може примерно да се правят промоции в чужбина. Момичетата, които ги е страх, които ги е срам или на които родителите им не им позволяват, какво би ги посъветвала, като човек, които абсолютно самостоятелно е стигнал до върха на спорта?

Дейзи Ланг: Ами първо, никой не насилва никого да се занимава с такъв спорт. Това не е за всеки, значи за мен всеки, който иска да опита. По-добре да опита защото, аз бях една от тези, който смятат че боксът е брутален спорт, това беше моето първо впечатление и си казвах, че не искам да имам счупен нос, това беше моето първо мнение по въпроса. Но всъщност моят треньор Милчо Милев, който изглеждаше като професор, много интелигентен човек, много благороден човек, който срещнах в залата “Славия” когато почнах да тренирам там. Просто в Локомотив София, всъщност там беше базата. Моят треньор ми показа, че това е интелигентен спорт, това го казвам и на всички момичета, които искат да опитат. Не е въпроса да разменяш удари, да удряш чувал, и да не знаеш за какво го правиш. Въпроса е да мислиш, да тренираш и да знаеш за какво правиш нещата. Най-добре първо просто да се опита да се тренира за хоби, това е най-доброто нещо, за да разбереш каква е същността на бокса, както вече казах, интелигентен спорт. Трябва да мислиш, когато се боксираш с някой. Трябва да мислиш как да надиграеш противника.

Когато започнеш да се учиш, имаш някаква база на развитие, ти се развиваш постепенно. Ти не можеш да сложиш човек, който е начинаещ да го сложиш да играе спаринг с напреднал играч, който има представа, защото състезателите са неравностойни. Това може да травмира начинаещия, той да се уплаши и от там да се прекрати цялото желание за развитие. Зависи от треньора, как ще успее да мотивира хората. Много често треньорите мотивират децата да станат шампиони или да се занимават с някакъв спорт. Няма значение дали е бокс, лека атлетика или нещо друго. Също важното е твоят талант. Когато говорим вече за шампионски дух и за професионализъм, това е много дълъг път на развитие, но много честно много деца се раждат да бъдат шампиони. Не става много често, трябва да мине едно поколение може би, но ти си реден с това. От там вече зависи дали ще имаш късмета да попаднеш на правилният мениджър, на правилният промоутър, защото в този според не е важно само да бъдеш талант и да побеждаваш. Важното е къде си и къде ти се дават възможности за развитие. Пътя е труден, да.

Чичо Тоше: Междудругото, и повече няма да те притеснявам, тъй като ни отдели доста време, което оценявам много високо. Ти си доста усмихната, доста слънчева. Това означава ли, че живота ти във всеки един момент е страшно лесен, или от време на време имаш и трудни моменти като всички останали.

Дейзи Ланг: Ами няма лесни моменти, няма! За това се усмихвам, но това не означава че всичко ми е наред. Но аз винаги казвам, от малка съм казвала “убий врага с усмивка”. И винаги когато едни хора те обичат, други хора ти завиждат и те мразят и ти говорят зад гърба и т.н. Аз винаги се усмихвам и им желая всичко най-хубаво! Този позитивизъм, който го имам от малка е дошъл точно от трудните моменти през, които съм минала. Моят живот е много труден, всеки има различна съдба, но наистина няма лесни неща в живота. Много хора смятат, че пътят на славата и цената да си на това ниво е много тежка за всеки човек. Не всеки може да носи короната, винаги съм го казвала. В това се крие не сами много труд, но и много лишения. Едно от лишенията е че си сам, че личният ти живот е по-оскъден отколкото на нормалните хора, защото две дини под една мишница не могат да се носят. Важното е обаче какво ти ще си избереш и какво те прави щастлив, а не какво хората казват. Аз си избрах професионална кариера и съм много щастлива, че моята мечта стана реалност, че си осъществих целите и съм здрава. Време за личен живот, винаги съм казвала след това. Времето за спортна кариера е много кратко и дори да не се получи това което си си пожелал, важното е да опиташ и да дадеш 100%, а не 50% за да не съжаляваш един ден че не си опитал.

Чичо Тоше: Точно така, хората не трябва да се страхуват от провала! Ето това е съвета на един световен шампион по бокс. Няма значение колко пъти сте се проваляли, важното е да се опитвате отново.

Дейзи Ланг: Разбира се! И винаги казвам, че човек се учи от лошите моменти. Шампион се става когато се научиш да загубиш, когато знаеш какво е болка и как да я преодолееш. Иначе няма как да стигнеш на върха.

Чичо Тоше: Тоест, трябва преодолееш егото си и да не си мислиш, че си непобедим за да стигнеш на върха.

Дейзи Ланг: Разбира се. И много всеотдайност и трябва да заложиш всичко на една карта.

Чичо Тоше: И трябва да искаш да ти е трудно, да обичаш трудностите, защото като ги преодолееш и така показваш че си по-голям от тях.

Дейзи Ланг: Никой не иска да му е трудно. Те трудностите си излизат, зависи каква цел си си поставил, стига да можеш да я реализираш. Радвайте се на всяка една победа, на малките победи, това те прави по-силен и по-устойчив да вървиш напред.

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.