Ще започна с това: ако предстоящият шампионски двубой между Тайсън Фюри и Дилиън Уайт ви се струва безинтересен и с предрешен край, то значи имате сериозен проблем.
Да, „Краля на циганите“ влиза в мача като заслужен фаворит, но роденият в Ямайка британец може да поднесе изненадата, стига да си вземе поуки от предишните си мачове.
Боксът ни е начуил, и особено тежката категория, че непобедими няма. Към момента Тайсън е най-добрият боксьор на нашето време. За уникалния му стил е изписано и изговорено всичко. Фюри няма никаква работа в това да бъде толкова бърз и повратлив за човек с неговите габарити.
Но истината е, че Дилиън Уайт също има своите шансове и дори предимства. Уайт лае за шанс за световната титла на WBC от 4-5 години и ще бъде чудовищен шок, ако „Крадеца на трупове“ не се е натренирал на 110% и не влезе в мача подготвен до най-малкия детайл.
Предимството във височината не винаги работи
Всеки от вас, който поне веднъж се е качвал на ринга срещу по-висок противник, е наясно колко неприятно може да е това изживяване. Но третият закон на Исак Нютон гласи, че „всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие“. Уайт трябва да пренесе боя при Фюри. Далечната дистанция няма да върши никаква работа на Дилиън, тъй като Фюри разполага с по-дългите ръце.
Разковничето в случая ще бъде атаките в торса на Тайсън. Попаденията в корема и ребрата на шампиона ще дадат нужното време на Уайт да подготвя по-сериозни атаки за втория етаж, където се предполага че разликата в сантиметрите трябва да работи в полза на Фюри. Но чрез методична преса и постоянно маркиране Уайт съвсем спокойно може да накара шампиона да пусне ръцете си малко по-надолу в опит да предпази паласките си.
Въздух
От изключително значение за крайния успех на Уайт ще бъде той да изкара без проблем първите 10 рунда. Уайт не е пословичен с доброто си кардио, но е редно да кажем, че и двете му загуби са чрез нокаут, а в същото време е спечелил всичките си 12-рундови битки. Разликата в това да си първи или втори в бокса са шампионските рундове. Уайт трябва много внимателно да разпредели енергията си. Да запази гориво за последните три части и в същото време да бъде достатъчно активен и нападателен, за да спечели поне половината от първите 8-9 рунда.
Фюри ще има предимство в килограмите и Уайт няма да може да го бута назад. Повечето клинчове също ще преминават в полза на шампиона. Фюри е майстор в това да измаря противниците си, отпускайки 120-килограмовото си тяло върху тях. За това Уайт ще трябва да не спира да се движи. Буквално. В бойните спортове статичността убива, а на толкова високо ниво тя е строго забранена. Уайт ще намери успех, заобикаляйки опонента си и търсейки контрол в центъра на ринга.
Без мързеливи и телеграфирани удари
Уайт има славата на лентяй на ринга. Човек, който обича да оперира на малка квадратура и да разчита на комбинацията ляв прав – дясно кроше. И в това нямаше да има нищо лошо, ако срещу него не бе най-добрият дефанзивен и контраатакуващ боксьор в последните няколко десетилетия. Уайт има навика да пуска леки и предсказуеми леви прави, които просто да държат съперника в напрежение. Но в този случай водещата ръка на Дилиън ще трябва да играе много по-важна роля заради предполагаемата дистанция.
Много по-добре ще е за Уайт да пуска по-нисък брой леви, но точни прави, отколкото да се бъзика с Тайсън Фюри. Уайт притежава нужната мощ, но Тайсън със сигурност им по-бързите горни крайници. „Крадеца на трупове“ ще има далеч по-голям успех, ако имплементира повече залъгващи движения и финтове с лявата си ръка. Саул Алварес е майстор в това отношение – да прикрива ударите си с дясната ръка зад шашмите с водещата.
Играта от заден крак
Последните два мача на Тайсън срещу Дионтей Уайлдър показаха и доказаха колко важно е да можеш да играеш от заден крак. Да знаеш по всяко едно време къде точно на ринга се намираш, кои и къде са изходите ти от всяка една тегава ситуация и да използваш всеки един сантиметър от ринга. Уайлдър нямаше абсолютно никакъв отговор за пресата на Фюри. А това е като спирането на топката във футбола – учи се в началото.
Уайт е далеч по-умен и начетен боксьор от Уайлдър. Поне що се отнася до дефанзивната част от играта. Дилиън със сигурност няма най-здравата брадичка, но всеки един опит за атака на Фюри е възможност за контра действия. Тук отново се връщаме на точки 2 и 3 – Уайт трябва да е прагматичен с ударите си и в същото време ефективен. Бензинът в резервоара ще свърши бързо-бързо, ако Фюри атакува когато си поиска и отсреща няма съпротива.
Нокаут в последните мигове
Старата максима, че в тежката категория всичко може да приключи с един удар, ще важи с пълна сила и за този спектакъл. В случай, че Фюри контролира срещата и минималният шанс за победа по-точки на Уайт се изпарява с всеки изминал рунд, то претендентът ще трябва да рискува. Дилиън препарира Дерек Чисора в предпоследния рунд от реванша им през 2018-та. Тогава Чисора печелеше мача и му оставаше много малко до финалната линия.
Да, Тайсън Фюри се изправи от няколко нокдауна на Дионтей Уайлдър, който е считан от маса хора за най-великия нокаутьор. Но както вече се разбрахме, „Крадеца на трупове“ също може да приспива хора и го е доказвал на няколко пъти. В заключителните минути, когато си поел стотици удари в главата и тялото, изразходвал си почти всичката енергия и главата кънти, нокаутът може да се получи от далеч по-лесно.
