Големият американски музикант Боб Дилън изпява песента „Смъртта не е края“ през 1988-ма.
И гениалният автор е изключително прав. Хората са казали, че човек умира два пъти – първият път е когато легне в ковчега, а вторият когато името му биде произнесено за последно. Без значение дали вярвате в прераждане, рай или ад, смъртта и данъците са единственото сигурно нещо на този свят. Никой не е избягал от тях и никой няма да успее.
В тази статия става въпрос за две от най-важните имена в историята на бокса. Хора, които са оставили своя ярък отпечатък върху „сладката наука“ и са я променили към по-добро. Същите тези двама са считани от по-старите поколения за най-добрите боксьори в своите категории. Обичани и уважавани от всички след тях. Единият е считан и до ден днешен за най-добрия боксьор ‘килограм за килограм’, а другият често пъти е митологизиран в най-завършения боец, който някога е слагал ръкавици на ръцете. Няма как да се имате за „ученик на играта“, ако не сте чели и гледали за тях.
А именно – Джо Луис (66-3) и „Шугър“ Рей Робинсън (174-19-6)
Две страшилища, които оставят бокса на следващото стъпало. Изключително доминантни фигури не само на ринга, но и извън него. Обожествявани от своите генерации, Луис и Робинсън спорят заедно с Мохамед Али и Майк Тайсън за прозвището Краля на бокса.
„Кафявия бомбардировач“ е синоним на сила, ярост и финес. Печели първата си титла в тежка категория през 1937 г. малко след като навършва 23. Нокаутира тогавашния доминант Джеймс Брадок, а това което следва е ненадминато и до ден днешен. Луис остава шампион в продължение на 12 години, записвайки 25 поредни успешни защити на пояса си!!! Рекорд, който е активен и днес, без значение коя категория искате да гледате. Последната му успешна защита е на 25-ти юни 1948-ма, когато нокаутира Джо Уолкът в 11-ия рунд. Малко след това Луис се отказва от спорта като неоспоримия номер 1 при тежките. След две години извън ринга решава да се завърне, но ръждата го е хванала и губи по точки от Езард Чарлс, губейки световния пояс, който се е сраснал с него. Година по-късно Луис се оттегля завинаги след като губи в последната си среща срещу някой си на име Роки Марчиано.
Джо притежава нападателни умения, които никой друг в пребогата история на тежката дивизия не е имал. Левият му прав е бил доста по-тежък от много десни, а патентованата му марка си остава лявото кроше в тялото, което е изпращало в нокдаун и нокаут десетки противници. Дясната му ръка често пъти е оприличавана на смъртоносна кобра, която атакува с бързината на светлината.
„Шугър“ Рей печели титли в полусредна и средна категория, а през 1952 г. се пробва и за златото в лека тежка, но губи от поразяващата лява ръка на Джоуи Максим. Робинсън има сериоза аматьорска кариера, макар точният му актив да подлежи на дебатиране заради липса на архиви. Уолкър Смит-младши, както е истинското му име, печели първата си профи титла през 1946-та, шест години след като прави дебют при професионалистите. Единствената му загуба по пътя към трона в полусредната дивизия е от друга легенда – Джейк ЛаМота. Двамата се срещат общо шест пъти. Важно е да разберете, че в онези времена боксът няма толкова много категории като днес. ЛаМота, който е далеч по-масивен от Рей, трудно успява да си намери съперници, защото много хора го избягват. Джейк е пословичен с проблемите си на кантара. Робинсън е един от малкото луди и вярващи в себе си, които приемат предизвикателството. Той печели първия дуел в края на ’42-ра, но само няколко месеца по-късно „Разярения бик“ взима своя реванш и изравнява резултата. Само за да минат две седмици и „Сладкия“ отново да дръпне напред. Неща, които са абсолютно немислими за днешния бокс.
След като прави пет поредни защити на титлата си в полусредна категория, Робинсън решава да качи една дивизия и да се пробва за колана в средната дивизия. Там шампион, разбира се, е старият му познайник Джейк ЛаМота. Битката се явява шеста и последна между тях, като „Шугър“ влиза в срещата с 4 победи и едва 1 загуба в преките двубой. Последният им мач се състои на 14-ти февруари 1951-ва, а Робинсън печели чрез технически нокаут в 13-ия рунд. Така той напуска полусредната категория, без нито една загуба от човек с неговите килограми.
Нещото, което отличава „Шугър“ Рей от съвременниците му, е невероятната му способност да се адаптира бързо към всеки стил и противник. Бързите му крака и ръце го правят адски сложен опонент за разгадаване. Тук отново трябва да напомним, че говорим за бокса преди 70 години. Когато световните шампиони са се били през две-три седмици, тренировъчните лагери са имали съвсем друг контекст, а изучаването на противника е ставало само на живо.
Джо Луис и „Шугър“ Рей Робинсън са родени през месец май. Луис е роден на 13-ти май 1914-та, докато Робинсън се е появил на този свят на 3-ти май 1921-ва. Ироничното е, че и двамата издъхват на една и съща дата – 12-ти април. Днес се навършват 41 години от кончината на Джо Луис и 33 от смърта на Уолкър Смит-младши.
Двама шампиони, които се превръщат не просто в легенди на спорта, а в мярна единица за величие. Слава Богу, че смъртта наистина не е краят.
