Начало Бокс Легендарната битка, която премина границите – буквално и преносно

Легендарната битка, която премина границите – буквално и преносно

Легендарната битка, която премина границите – буквално и преносно
0

Има ли някой, който да е от тази планета, и да не е чувал за отхапаното ухо от Майк Тайсън? Съмнявам се. Ако има, то или действително не е от Земята, или живее на някое затънтено, закътано местенце на това кълбо, където няма достъп до каквато и да е външна информация. Толкова много документални филми, толкова много прожекции, тонове изписано мастило, проучвания и всичко това, само заради един мач.

Но не какъв да е, а Мачът на мачовете! Майк Тайсън срещу Ивендър Холифийлд от 28 юни 1997 година е най-коментираният двубой в историята на бокса. А може би и изобщо в историята на спорта. Срещата в Лас Вегас добива толкова широк отзвук, че дори засенчва великия Грохот в джунглата. И всичко това, заради захапката на Железния, който след този двубой доби прозвището Динозавъра, а отхапаното парче от ухото на Воина бива многократно продавано на търг, било то на фалшификати или на истинската част… В днешно време, стореното преди 23 години изглежда като научна фантастика. Тайсън и Холифийлд отдавна са заровили томахавките и са добри приятели. Но в края на 90-те, нещата бяха коренно различни!

Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд имат два изиграни двубоя помежду си в исторически план. И двата спечелени от Воина, като първият от 9 ноември 1996-а е считан за една от големите изненади в тежка категория за онова време. Или казано по друг начин, тези срещи продължават да бъдат коментирани и до днес, но по различни причини.

Тайсън и Холифийлд обсъждат дълги години да се срещнат на ринга. Множество закани от страна на Железния спрямо Ивендър, но дългоочакваният двубой така и пропада на няколко пъти. В онзи период Холифийлд е считан за най-техничния боксьор след Мохамед Али, а сдържаното му поведение го превръща в пълен апотеоз на Майк. Това съвсем логично разделя планетата на два лагера. По-голямата част от населението иска да види как Железния ще разкъса Ивендър и ще го превърне в поредната си жертва. Все пак става въпрос за период от една ера, в която Тайсън вече се е върнал към най-добрите си дни, излежал е присъдата си за изнасилване и отново е страшилището на ринга. Холифийлд пък е считан за джентълмен, чиято работа не е в професионалния бокс. Но той е твърдо решен да докаже, че може да удря също толкова силно и точно, ако не е по-добре от опонента си.

Преди първата им битка през 96-а Тайсън е абсолютен фаворит. Ивендър вече лъкатуши, като не успява да убеди и да задържи постоянство, губейки на два пъти от Ридик Боу и Майкъл Муурър. Всичко това носи със себе си и някак известно недоумение, защо Железния толкова много иска да боксира с Холифийлд, „свършен” според много специалисти.

Както често става обаче, след като Ивендър удържа първоначалния щурм на Майк, нещата започват да търпят обрат. Тайсън така и не успява да пробие защитата на съперника си, който с клинчове и добро движение по ринга оцелява в първите рундове. Изненадан от развоя на събитията, Железния започва да допуска грешки, а Воина все по-уверено да захапва центъра на ринга. Така стигаме и до сюблимния момент в 11-ия рунд, когато Тайсън е нокаутиран, макар да не е пратен на земята, а съдията да реши, че трябва да го отърве от мъките към онзи момент.

Майк категорично отказва да приеме, че е загубил. Напротив, той е убеден, че съдията е помогнал на Холифийлд и моментално активира клаузата за реванш. Нещо, което оказва се е голямата му грешка.

Както добре знаем, Тайсън е обграден от много „приятели” в онзи период. Хора, които го използват за златна кокошка, но без да се опитват да му помогнат в тежки моменти. В резултат, Железния не просто не си взема поуки от проведения мач, но се оставя на емоциите, които го завладяват в месеците по време на промотирането на реванша. Холифийлд от своя страна остава спокоен и здраво стъпил на земята. Той продължава да запазва самообладание и това допълнително вади от кожата именития му опонент, допуснал едва второто си поражение към онзи момент.

И така идваме до сюблимния момент, настъпил на споменатия вече 28 юни 1997 година, припомня Тема спорт. Напрежението е толкова голямо, че може да се разсече с нож. Пресконференциите около събитието едва не довеждат до масови сбивания, не само между лагерите на двамата, но и на феновете в залите. Галавечерта в Града на греха е съпътствана от няколко мелета, а страстите се разгорещяват до максимум на ринга.

Амбицията на Железния да докаже, че загубата половин година по-рано е била плод на ощетяване и случайност е прекомерна. Тестостеронът е толкова голям, че Тайсън дори не осъзнава какво прави. Раздразнен от поредния клинч в третия рунд, Железния става Динозавъра. Мнозина определят действието му като отчаян опит да обърне случващото се на ринга. Други го отдават на тежък психологически срив. Трети смятат, че е изпаднал в транс и не е осъзнавал какво точно върши.

Каквато и да е причината за действието на Майк Тайсън, то остава завинаги в историята като най-скандалното поведение на спортен двубой. Никога преди това, както и никога след, не е имало подобен изблик на прекомерна агресия и необуздано поведение. И макар Ивендър Холифийлд да не е най-големия враг в кариерата на Железния, този акт на действие вкарва съперничеството им в аналите на най-големите в историята.

Самият Тайсън признава в биографията си, че по онова време е бил обладан от демони. От енергийни вампири, както ги определя той, които са го съветвали и са го подтиквали не просто да пребие Холифийлд на ринга, но да го убие. И той толкова силно е желал това да се случи, че не е успял да усети къде е границата между спортното съперничество и човешкото нападение.

Към днешна дата двамата са готови отново да се срещнат на ринга, макар и във версия „пенсионери”. Говори се, че един такъв двубой може да събере толкова приходи, колкото битката на Флойд Мейуедър и Мани Пакияо. Силвестър Сталоун и Робърт де Ниро направиха преди няколко години подобен мач, екранизирайки го с героите си във филма „Бойни старчета”. Дали пък наистина няма да видим нещо подобно, но в малко по-реален вариант?!

ТОВА Е МАЙК ТАЙСЪН

Роден на: 30.06.1966 г. в Бруклин, САЩ

Ръст: 178 см

Размах: 180 см

Прякор: Железния Майк

Категория: тежка

Мачове: 58

Победи: 50

Победи с нокаут: 44

Поражения: 6

Без резултат: 2

Бивш абсолютен световен шампион в тежка категория

Бивш двукратен олимпийски шампион за младежи

ТОВА Е ИВЕНДЪР ХОЛИФИЙЛД

Роден на: 19.10.1962 г. в Алабама, САЩ

Ръст: 189 см

Размах: 197 см

Прякор: Воинът

Категории: лека тежка, полутежка, тежка

Мачове: 57

Победи: 44

Победи с нокаут: 29

Поражения: 10

Равни: 2

Без резултат: 1

Олимпийски бронзов медалист от Лос Анджелис 1984

Бивш абсолютен световен шампион в полутежка и тежка категории

БАЛАНС ПОМЕЖДУ ИМ

2 мача, 2 победи за Холифийлд