На днешната дата Кен Нортън губи от Джери Куни, а след мача обявява, че слага край на кариерата си.
Кен Нортън е един от малкото боксьори от златната ера на тежка категория, който не е израснал в бедност и нищета. Роден в семейство от средната класа, Нортън учи в добри училища и се занимава със спорт от ранна детска възраст. Записва се в Морската пехота на САЩ, където за първи път слага боксови ръкавици.
Нортън е известен с невероятната си физическа подготовка и е може би първият боксьор с външност на гръцка скулптура. Лепват му прякора “Черния Херкулес”
Професионалният си дебют осъществява през 1967 г.
За четири години записва внушителните 29 победи като 24 завършват с нокаут. Това му дава шанс да играе срещу Мохамед Али.
Двамата ще изиграят общо три срещи.
Нортън ще се окаже за Али най-точното олицетворение на стария боксов принцип “Стиловете правят битките”. Стилът на Кени ще се окаже почти непреодолима пречка за “Най-великия”.
Преди първия им мач Нортън е под № 7 в листата на списание RING, докато Али е под № 3 след шампиона Форман и Джо Фрейзър, който до този момент е единственият победил го боксьор.
Али е фаворит 7-1 срещу съперника си, но широката публика не подозира колко точно издръжлив е “Черния Херкулес” и колко добър игрови план е съставил със своя треньор – Еди Фъч (треньор на четирима от петимата боксьори побеждавали Али)
Нортън следва инструкциите на наставника си от първия до последния рунд и не сяда за почивка нито веднъж. Отсъдена е заслужена победа в негова полза, а след края на двубоя получава и нов прякор – “Трошача на челюсти”. Али е откаран в болница със силна болка в челюста, която се оказва счупена. От лагера му твърдят, че това се случва още във втори рунд, но според Нортън, това е невъзможно, заради огромната болка при всеки удар във всички 10 рунда до края. А Али получава много такива. За да бъдем точни – 233 попадения на Нортън срещу 173 на Али.
След победата звездата на “Черния Херкулес” изгрява ярко и той се превръща в топ боксьорите на считаните за най-велики години на тежката категория.
Али ще излезе победител в незабавния реванш в оспорвана срещa, която спокойно може да бъде отсъдена и в другата посока.
Нортън ще получи шанс за титлите на Джордж Форман, но “Големия” е в пика на първата си кариера и премазва Кени, точно както прави с “Димящия” Фрейзър преди това.
Няколко години по-късно обаче Форман губи от Мохамед Али и “Черния Херкулес” отново се нарежда на опашката за шампионски изстрел.
Това ще бъде и последния мач между двамата. Според мнозина Нортън е по-добрият боксьор в мача, но съдиите не смятат така. Двама от тях дават решението си в полза на Али. Този момент се оказва преломен в кариерата на Кени и той никога не тренира с типичното си настървение.
“Всеки път тичах все по-малко, а на ринга играех по-къси спаринги. Страстта ми изчезна в момента, в който чух онова съдийско решение.”
Все пак става световен шампион след като коланът на Леон Спинкс му е отнет, защото отказва да се боксира в задължителна защита с Нортън, а вместо това избира Али.
“Трошача на челюсти” ще бъде запомнен с още едно велико съперничество – това с Лари Холмс. Двамата се бият цели 15 рунда като последният се превръща в абсолютна класика. Победата е връчена на Холмс, който отнема пояса на Нортън.
“Не искам да омаловажавам успеха на Лари, но ако бях тренирал както за мачовете с Али, щях да победя.”
Така се стига и до днешната дата през 1981г. На Джери Куни са му нужни едва 54 сек. за да нокаутира “Черния Херкулес”. След срещата Нортън обявява оттеглянето си от спорта.
Да блестиш в “Ерата на гигантите” заедно с имена като тези на Джордж Форман, Мохамед Али, Джо Фрейзър, Лари Холмс, Джери Куари и още много други, се изисква да бъдеш специален вид човешко същество.
А всеки един от съперниците на Кен Нортън го запомня точно както той самият желае.
“ Искам да ме запомнят като интелигентен и любящ човек. Корав мъж, който въпреки своята спортна злоба, никога в сърцето си не е искал да нарани някого на ринга. И като човек, който вярва в Бог!”
