Днешната история се развива през далечната 1946 г. в САЩ. Времена, в които светът се отърсва от Втората световна война.
Спортът в онези години няма почти нищо общо с това, с което сме свикнали днес. Терминът „професионален боксьор“ не съществува. Има „prize fighter“ (човек, който се бие за пари). Реално погледнато звучи доста по-истинско.
В средата на XX в. топ боксьорите са Джо Луис, Шугър Рей Робинсън, Джейк ЛаМота, Джак Демпси и др. Те със сигурност не са били мега-звезди като Флойд Мейуедър, Антъни Джошуа или Саул Алварес, но за времето си са били по-големи от самия живот.
Но главният ни герой не е нито едно от споменатите имена. Той е слабо известен, освен ако не сте маниак на тема история на бокса. Тогава няма как да не сте чували за Гулиелмо Папалео по прякор „Уили Пеп“.
Американецът е двукратен шампион на САЩ в категория „перо“ през ’40-те години на миналия век. Въпреки че е много трудно да се определи дали всъщност е така, Пеп е считан за боксьора с най-много доказани победи – 229 победи, 11 загуби и 1 равен.
Пеп е описван от съвременниците си като много бърз и повратлив боксьор, първият гений в защита. След поредната си победа през 1956-та, противникът му Кид Кампече споделя следното:
„Да се биеш срещу Уили Пеп е като да се опитваш да изгасиш пожар върху ливадата„.
През 1946 г. Уили Пеп излиза на ринга цели 18 пъти. Точно така, 18! Печели всичките, но един двубой остава паметен и полемиките около него не спират и до ден днешен. Става въпрос за двубоя на Пеп с Джаки Грейвс, състоял се на 25-ти юли, 1946 г. в Минеаполис, САЩ.
Пеп печели чрез технически нокаут в осмия рунд, но исторически остава третия рунд. Причината за това е, че Пеп печели рунда в съдийските карти без да пусне нито един удар в продължение на три минути.
Това гласи легендата, а в онези времена легендите и приказките са по-достоверни от Facebook, Instagram или Twitter. „Нито един път“ се оказва малко пресилено, тъй като самият Пеп заявява, че пуснал няколко удара, но през повечето време се е защитавал и е бил зает с ескиважи и отклони.
Преди срещата Пеп съобщава на журналистите около ринга да го наблюдават внимателно в третия рунд. През 2003 г. покойният вече Джаки Грейвс дава интервю относно мача си с великия Пеп.
„Не помня много„, е отговорът на Грейвс, когато го питат вярна ли е историята за третия рунд.
„Звучи като нещо немислимо за изпълнение, но може и да се е случило. Вече много неща не помня… но по-скоро бих отговорил, че наистина е било така. Помня, че ми беше много трудно да го ударя. Малкото случаи, в които ударите ми влизаха, бяха тежки снаряди. Помня, че се чуствах объркан и ядосан по време на двубоя. Беше ме и срам, защото се бихме в родния ми град Минесота пред семейството ми и всичките ми приятели. Беше ме яд, че толкова голяма част от уарите ми увисваха, а толкова много очи ни наблюдаваха„, заявява Грейвс, който умира през 2005 г. на 83-годишна възраст.
Полемиките около този случай са прекалено много, за да ги изброим. В късните си години самият Пеп ходи навсякъде със сгъната вестникарска статия за мача му. Когато по-млади журналисти го питали за истинноста, той разгъвал хартията и им отговарял, че тук е всичко, което ви трябва да знаете.
По-скептично настроените обвиняват Пеп и приближените му в лъжа. Други пък обвиняват спортен журналист, който е отговорен за изфабрикуването на историята, превърнала се в мит.
Дон Райли, който тогава работи за радио в Минеаполис, е акредитиран да наблюдава мача на живо. Той посещава тренировъчния лагер на Пеп и му задава вечния въпрос – кога смята да го приключи.
„Ако почне да ме удря по-тежко, ще трябва да го приключа по-рано. Но никога не съм си поставял за цел да нокаутирам съперника, защото може да си прецакам ръцете„, е отговорът на Уили Пеп.
В думите на шампиона има известна логика. По онези времена боксовите ръкавици са били по-малки и подплатата им не е била като днешната, което е означавало, че човек по-лесно може да се контузи. Както вече споменахме, Пеп се бие 18 пъти през 1946-та и една евентуална травма на оръжията му ще го изкара извън строй.
Пеп все пак казва на Райли да наблюдава внимателно третия рунд.
„Ще посягам, но няма да го удрям. От теб искам в почивката да провериш картите и да видиш дали номерът е минал„, казва боецът на Дон Райли.
Самият мач се оказва истински празник за феновете. Пеп е свален на два пъти в нокдаун, докато Грейвс пада на пода цели 9 пъти. Всичко приключва в осмия рунд, когато изтощеният и пребит герой на местните фенове не успява да се изправи на краката си след поредния тежък нокдаун.
Дефанзвиният гений е много напред за времето си. Движенията му на ринга, преминаването му от нормален в обратен гард и пъргавият му ум го правят недосегаем за голяма част от противниците му.
За съжаление, видео материалите с негово участие, които можем да наблюдаваме днес, не са много. Но красноречивата статистика Пеп е доказателство за това, че и преди 80 години по боксовите рингове са се подвизавали същински корифей и магьосници, които и днес щяха да пълнят всяка зала по света, за едничкия шанс да ги зърнеш в действие.
