Радослав Панталеев триумфира в 72-ото издание на купа „Странджа”. Бронзовият медалист от последното световно първенство за пръв път в кариерата си вдигна трофея от най-стария турнир в Европа. Той даде интервю пред сайта на федерацията по бокс, в което говори за радостта от триумфа.
– Радо, честито. Как се чувстваш след този успех?
– Благодаря. Чувствам се много добре. Щастлив съм, защото не беше никак лесно.
– Как ти се стори турнирът?
– Нямах сериозни очаквания преди турнира, но се радвам, защото направих хубави и тежки мачове и най-накрая спечелих този трофей. Честно казано – нито един двубой не ми беше лек, включително и финалът с арменеца. Конкуренцията наистина бе жестока.
– Очакваше ли да вдигнеш купата?
– Не съм си правил някакви сметки, защото не обичам да гледам предварително толкова напред. Вече на полуфинала започнах да мисля в тази посока, но честно казано, не съм очаквал.
– Доста тежки мачове изигра, твоята категория изглеждаше наистина като едно мини-световно първенство…
– Да, мисля че имаше и най-много хора в моята категория, така е. Беше много равностойно, действително може да се каже, че си беше като световно първенство. Имаше много сериозни боксьори от няколко континента и в никакъв случай не беше лесно. Тежки, здрави мачове, с доста размени на удари. Имах нужда от такива противници, за да видя на какво ниво съм.
– Липсваше ли ти тази тръпка, от реални мачове?
– Определено. Аз имах и проблеми със свалянето на килограми, след всеки мач бях на сауна, допълнително тренирах, ограничаване на яденето. Трябваше да премина през това, за да си върна усещането.
– Нареди се до доста легенди, печелейки тази купа. Това как те кара да се чувстваш?
– Щастлив съм, разбира се. Това ми е четвърти златен медал от турнира, но преди това не бях печелил купата и съм много доволен. Радвам се, че оцениха труда, който положих и тежките мачове, през които преминах. За мен е чест, да притежавам един от най-ценните трофеи в европейския бокс.
– Мотивира ли те този успех по пътя към голямата цел – Олимпийските игри в Токио?
– Безспорно. Не искам още да мисля за олимпиадата, защото има тепърва да минат няколко месеца, в които да се готвя и да участвам на квалификацията, когато и да бъде насрочена тя. Но със сигурност е една допълнителна мотивация този успех, защото е оценка на усилията и показва, че трудът винаги се възнаграждава.
– Какво ти предстои в близко бъдеще?
– Няколко дни почивка, възстановяване, след което ще имаме лагер. Нямаме време за губене, защото тази пролет се очертава да е много натоварена.
