Биографичната книга на единствения боксьор, спечелил световната титла и оттеглил се непобеден от професионалния ринг в тежка категория – Роки Марчиано вече е на българския пазар. Продължаваме с публикуването на нов откъс от нея, с който да ви направим съпричастни към част от съдържанието на 400-те страници на изданието.
„През нощта Роки и другите войници получават право да ходят в Суонси и се тълпят в шумните претъпкани барове на Уинд Стрийт. Въздухът е зареден с тестостерон и очакването за битка. Една вечер в „Аделфи Хотел“ – известен пъб, пълен с военни от другата страна на океана, Роки и няколко от приятелите му се въвличат в спор с шумен и крайно неприятен австралийски войник. Кавгата може би започва, след като Роланд Ригън от поделението на Роки подхваща на пианото ирландската народна песен „Дивото момче от колониите“. Роки и приятелите му запяват за ирландския бунтовник, който имигрира в Австралия, където е застрелян от полицията. Някои от британските и австралийските войници в пъба започват да протестират. Страстите се разгарят, обстановката се нажежава и Роки е в центъра. Както си спомня самият той години по-късно, австралийският войник е висок два метра, тежи сто и десет килограма и „целият е мускули“. Сбиват се, но Роки приключва боя веднага с един удар в челюстта и запраща австралиеца на пода насред локва топла бира.
„Всъщност той би трябвало да ме разкъса на две – пише Роки на приятел в Броктън. – Обаче аз успях да ударя първи и нещата приключиха.“
Роки си спомня друг случай, когато се въвлича в кавга в местен пъб и си разменя удари с миньор, който е „голям като Томи Фар“, разбиващия уелски боксьор тежка категория, който шест години по-рано губи от Джо Луис след спорно отсъждане. Роки не обяснява как се е развила битката, но отбелязва, че се е намесила военната полиция. И все пак през повечето време успява да бъде на една стъпка пред „кокичетата“ – военните полицаи с белите шлемове, които постоянно са по дирите на непокорните американски войници.
Дали за да избегне наказанията и задълженията в лагера, или за да развие уменията си в юмручния бой, изглежда, че Роки започва официалните си боксови тренировки в Суонси. „За мен всичко започна там долу в Уелс“, разказва по-късно той на британски писател по повод големите тамошни традиции в юмручния бой. Роки започва да пътува с влака от Мамбълс до Суонси и посещава гимнастическия салон до гарата, който се управлява от уелския тежък боксьор Джим Уайлд. Данните за армейските му подвизи са оскъдни. Бие се три рунда срещу доктор Джак Матюс – Железния, който ще стане един от най-големите ръгбисти на Уелс и завеждащ лекар на Уелската боксова асоциация. Двубоят им е в местната военновъздушна база, където Матюс служи в медицинския корпус на Кралската армия.
В една от палатките в базата има боксов ринг, на който Роки и другите мъже от взвода му тренират за развлечение и за да се упражняват. Един ден Роланд Ригън си слага ръкавиците и започва да се боксира с Роки. Ригън, който е с тринайсет килограма по-слаб, успява да нанесе няколко удара, а Роки, който е по-тежък и по-бавен, не може да го нацелва толкова често. Но когато най-сетне нанася удар в лявата ръка на Ригън, я обездвижва изцяло“.
Очаквайте още откъси от книгата „Непобеденият”, които ще ви предложим в следващите дни.
