Биографичната книга на единствения боксьор, спечелил световната титла и оттеглил се непобеден от професионалния ринг в тежка категория – Роки Марчиано вече е на българския пазар. Продължаваме с публикуването на нов откъс от нея, с който да ви направим съпричастни към част от съдържанието на 400-те страници на изданието.
„На следващия ден двама противници стоят между Роки и младежката титла на Аматьорската атлетична асоциация при най-тежките. При първия трирундов мач Роки нокаутира съперника си Робърт Джарвис отново още в първата минута и отново с десен овърхенд. Но в пороя от удари, довели до нокаута, Роки нанася особена левачка по главата на Джарвис и усеща остра болка от левия си показалец до китката. Счупил си е метакарпалната кост на ставата на левия пръст и тя се забива в дланта му. Юмрукът му е подут и пулсира от болка. Няма начин да се бие на финала, казва му лейтенантът му. Роки го моли да го пусне. Идва треньорът и напръсква ръката му с „нещо, което ми заприлича на „Фризон“, спомня си Роки. „Всичките ми косми побеляха и после ръката ми замръзна.“ Лейтенантът му казва да продължава и да се бие, щом толкова много иска.
По време на шампионата Роки се изправя срещу друг боксьор от Масачузетс, Джо Дианджелис от Чарлстаун. Дианджелис е спечелил титлата при най-тежките на Нова Англия преди две години и я представлява в Портланд.
Двамата са се срещнали в първата вечер от турнира. Дианджелис вечеря в кафенето на стара военна корабостроителница, където се хранят боксьорите, когато влизат група военни. Роки се приближава и се представя, пита дали Джо и съотборниците му не са от Бостън. Джо потвърждава. Роки го поглежда и изрича: „Ти трябва да си Джо Дианджелис. Чел съм за теб. Добър си. Ще стигнеш до финалите тук и когато го направиш, ще те смачкам“. Дианджелис е смаян от любезната прямота на военния.
Две вечери по-късно, докато реферът инструктира боксьорите за трирундовия финал, Дианджелис застава в средата на ринга, като се извисява над Роки, който е с тринайсет сантиметра по-нисък от високия си метър и деветдесет съперник, а размахът му е с осемнайсет сантиметра по-къс. Обаче е „най-солидният, здрав и мускулест мъж, когото съм виждал“.
Когато удря началният гонг, Роки се изстрелва от ъгъла си към Дианджелис подобно на бик с наведена глава. Ръцете му са като мълнии, докато нанася неспирни камшични леви и десни удари. Обаче Дианджелис бързо разбира, че той е по-добрият боксьор. Задържа Роки с леви прави, вижда пространство за десния и го удря право в челюстта по-силно, отколкото някога е удрял другиго. Роки дори не разтърсва глава. По-късно в първия рунд Дианджелис го задържа с дори по-солидни удари. Роки пренебрегва и тях и продължава да се движи, атакува, но пропуска, докато Дианджелис държи лявата си ръка протегната, люлее я и я извива от страна на страна, а после отстъпва. Започва да укротява атаката на Роки, отбягва ударите му и нанася крошета в тялото. Казва, че е било „като да удряш носорог отстрани“.
„Мнозина мъже съм нокаутирал навремето, но никога не съм удрял друг толкова силно и толкова често като Роки, но без резултат – спомня си Дианджелис. – Страхувах се, че ще си счупя ръката.“
От своя страна, Роки досега не се е срещал с толкова опитен боксьор като Дианджелис, който продължава да се изплъзва от яростните му удари. А и му се налага да се бие само с една здрава ръка. Въпреки свирепия ритъм, който кара тълпата да крещи, треньорът на Дианджелис се провиква след първия рунд: „Джо, този дори веднъж не те е ударил“.
Във втория рунд положението за Роки се влошава. След още няколко непростими пропуска един фен до ринга започва да го освирква. Той се вбесява, отива до въжетата и изкрещява на публиката: „Ако можете по-добре, елате тук! Това момче не стои мирно“. Към края на рунда тълпата подивява. Феновете, които са викали за Роки, сега подкрепят Дианджелис.
Огорчението и необуздаността на Роки нарастват в третия финален рунд. Дианджелис, който води с много точки, е внимателен и се старае да избягва гръмотевичните удари на противника си.
„Петнайсет секунди“, чува той треньора си да вика от ъгъла. „Печелиш!“
Дианджелис отклонява поглед към него. И тогава се случва. БУМ! БУМ! Роки го удря по главата с лявата ръка, после с дясната. Вцепененият Дианджелис се накланя настрани, докато гонгът удря. Реферът вдига ръката му за победа. Решението е единодушно. Не за последен път двубой с участието на Роки Марчиано е описан в „Портланд Орегониън“ като състезание между бияч и боксьор. Този път боксьорът побеждава, но биячът е показал потенциала си – безмилостен стил, издръжливост, неподатливост на болка и най-вече зашеметяваща юмручна мощ”.
Очаквайте още един откъс от биографичната книга „Непобеденият“
