Датата е 30 октомври през вече далечната 1974 година. Към ринга се задава „Най-великият“, както той сам се кръщава преди десетилетие. Минава през разхлабените въжета на най-голямата боксова сцена до този момент. Пред телевизорите по цял свят и в много кина из Америка, близо един милиард души са притаили дъх. Вдига победоносно юмрук във въздуха, а с него се надига и вълна от възгласите на близо шейсет хиляди заирци, които скандират като един “Али, убий го!”.
Предстои първият гонг на едно от най-големите спортни събития на 20-ти век. „Мелето в джунглата”
Предисторията
В историята е замесен и един господин, който до ден днешен продължава да менажира редица от най-известните боксьори. Ексцентричната му прическа отговаря на изключително екстравагантната сума, която предлага на двамата бойци година по-рано, за да се бият под негова опека. Дон Кинг не се свени да обяви рекордната печалба от 10 000 000 долара за шампиона Джордж Форман и претендента Мохамед Али. Разбира се, той не разполага с толкова пари, но нямаше да е Дон Кинг, ако не намираше изход от всяка ситуация. Свързва се с диктатора на Заир (днешно Конго), който е готов да плати за мача. Идеята на Мобуто Секо е да излъска имиджа на тоталитарната си държава. Сделка има и двете страни се заемат с организацията.
Двамата боксьори
Бурното минало на Касиус Клей е белязано от политическите му борби срещу расизма. Стига дотам, че се обвързва с радикалните “Нация на исляма”. Тогава той променя името си на Мохамед Али. Голяма част от „бяла” Америка го ненавижда за тези постъпки, а мнозина от съперниците му отказват да го наричат с новото му име. Той от своя страна кара всеки един от тях да съжалява за това си решение.
Противопоставя се публично на повиквателната си за войската на САЩ във Виетнамската война и отказва да се включи в редиците й. След съдебни дела през 1967 г. състезателните му права, както и титлите му в тежка категория са отнети, а той дори лежи в затвора.
Реабилитиран е три години по-късно, след което изиграва два мача преди да предизвика шампиона Джо Фрейзър, който никога не е отричал уменията на непобедения бивш носител на поясите. Фрейзър обаче се оказва по-корав, отколкото Али си го представя и побеждава в първия им мач в една от великите трилогии в историята.
През това време един неособено техничен, но невероятно силен боксьор разчиства пътя си към мач за титла с брутални обноски. Джордж Форман се присъединява към редиците на професионалистите през 1969 г. като преди това печели злато на Олимпийските игри в Мексико.
Преди да се изправи срещу Джо Фрейзър в мач за поясите на шампиона, „Големия Джордж” побеждава в 32 мача като в 29 от тях отбелязва нокаут. Форман е аутсайдер, но изненадващо побеждава още във втори рунд, когато съдията спира мача след седем отбелязани нокдауна срещу „Димящия Джо”.
Али и Фрейзър изиграват още няколко мача с различни съперници и отново се изправят един срещу друг в мач за определяне на претендент на вече новия безспорен. Този път Мохамед надделява и така предложението на Дон Кинг не закъснява.
Двамата големи в Заир
Малко след като подписват договор двамата боксьори се отправят към Заир, за да започнат тренировки под жаркото африканско слънце. Пресата продължава да си връща на Али като при всеки удобен момент го напада. Никой не му дава шанс с оглед на факта, че Форман буквално премазва общо за четири рунда двамата боксьори, които нанасят първите загуби на Мохамед – Кен Нортън и Джо Фрейзър. Разликата в годините също е предпоставка за скептиците, взимащи страната на Форман, който е на 24 години срещу 32 на претендента.
Али обаче е посрещнат в Заир като герой. Използва голямото си влияние като борец срещу расизма, за да спечели цялата държава на своя страна. И тук бележи победа в първата си психологическа битка с Форман. Успява да завладее умовете и сърцата на заирците до такава степен, че бъдещия му съперник почти постоянно е преследван при всяка от публичните си изяви и тренировки от тълпи с деца, които не спират да викат “Али, убий го”.
Всъщност първоначалната дата на мача е за края на септември, но шампионът получава сериозна аркада по време на тренировка, което налага неговото отлагане. Али не пропуска да се възползва, като обявява, че “Големия” е страхливец и възлага на заирския народ да следи за евентуалното му бягство всяко пристанище, всяка лодка, та дори и всеки слон, с който Форман може да се измъкне от страната.
Мачът
Срещата започва малко след 4 часа през нощта, при температури от 28 градуса. Късният час удовлетворява нуждите на Америка, където милиони са пред екраните за да наблюдават спектакъла.
Рингът, на който ще се проведе срещата, е поставен в същия ден. Форман настоява той да е 19 футов, а Али претендира за 20 фута. Заирците осигуряват 16 фута, но с въжета за 19, което не позволява те да са затегнати. Още тук става ясно, че Али няма да може да използва напълно „танците” си срещу изключително добрия в “отрязването” на ринга Форман. Под възгласите на шейсетхилядната тълпа двамата боксьори изслушват последните указания на съдията в средата на ринга, докато Али не спира да крещи на противника си.
Първият гонг е ударен и претендентът, за всеобща изненада, посреща Форман в средата на ринга. Още в началните секунди тактиката му започва да се разяснява. Той обръща най-сериозното оръжие на Форман срещу самия него. “Големия” Джордж използва обширен арсенал от борчески прийоми, като играе с много изнесен гард, който му позволява да отваря пролуки в защитата на опонентите си, за да подготви някой от унищожителните си удари. Али използва голямата дупка, която се получава в защитата на Форман, когато се пресегне към него и именно там нанася бързи, не много тежки удари, които обаче намират движещия се само напред съперник. След като ги нанесе, Али се понася около противника си и по периферията на малкия ринг. Когато не успява да избяга, той заключва шампиона и го изкарва извън баланс, като не му позволява да използва съкрушителната си сила. Въпреки умелостта на Али, той понася няколко тежки попадения в тялото.
Може би в почивката на рунда, осъзнавайки че не може да избяга на Форман, Али прибягва до тактиката, която по-късно кръщава “Rope a Dope”. Възползва се от отпуснатите въжета, които му позволяват да изнесе главата си извън обхвата на Форман, а ударите в тялото неутрализира с борбата си, като само периодично го “жили” през отворения гард. Мнозина от феновете на Али са ужасени от действията му, тъй като силата на Форман се разгръща именно, когато приклещи противниците си до въжетата.
Третият рунд също минава без особени поражения, но „Големия” започва да става чувствителен срещу финтовете на Али, което дава възможност на претендента да сменя позиции. А многото пропуснати удари и жегата започват да смучат от силите му.
В четвъртия рунд Форман започва да дава сериозни признаци на умора. Атаките му намират целта, но Али ги абсорбира добре, като през цялото време не спира да провокира шампиона с различни реплики, което допълнително го изнервя.
В шестия и седмия неспособността на Форман да приключи срещата с нокаут е очевидна, а от треньорския му щаб също не знаят с какво да отговорят. Години по-късно той споделя, че не би могъл да изиграе всичките 15 рунда при никакви обстоятелства, заради тежката физическа изнемога, която той сам си е нанесъл.
Малко преди края на осмия рунд при съприкосновение на въжетата, Али вижда своята възможност и нанася бърза комбинация от пет удара, които намират целта и непобедимото страшилище Форман се олюлява под погледа на съперника си и целия свят. Пада тежко на земята и не успява да победи отброяването. Така Мохамед Али се превръща в първия боксьор, който завладява тежката категория два пъти.
Изходът от срещата подплатява прякора, който той така самонадеяно си дава десет години по-рано, когато побеждава менторът на Форман – Сони Листън. Вече няма кой да оспори боксовият му гений.
Мачът се оказва преломен момент в кариерата на младия Форман. Загубата го съкрушава и той не се бие в следващите две години. След това изиграва няколко срещи, като след тях излиза в десет годишна почивка, само за да се завърне отново на ринга и да се превърне в най-възрастния шампион в историята на бокса. До ден днешен той говори открито колко много го е променил боят в Заир.
Али продължава да се състезава още няколко години, като записва победи във финалните мачове от трилогиите си с Фрейзър и Кен Нортън. Губи титлите си срещу Леон Спинкс, но си ги връща в реванша, за да стане шампион цели три пъти.
В една война обаче не може да се мине без жертви. Али участва в множество тежки битки и заплаща със здравето си. Но това е цената да бъдеш запомнен завинаги като “Най-великият”.
Автор: Борис Гъргов
