Едва ли има много хора на света, които са склонни да признаят, че времето им в затвора е била нещо по-различно от ужасно. А колко са онези, които биха ги определили за „най-хубавите в живота им“? Сигурно се броят на пръсти. И въпреки това един от тях е самият Майк Тайсън.
Легендарният боксьор неведнъж е споделял детайли от личния си живот в книги, театрални постановки, документални и художествени филми. Многократно той потвърждава думите си, че животът зад решетките е бил повратен момент в живота.
„Благодарен съм. Станах по-спокоен, по-добър човек и започнах да се отнасям с хората с уважение. Прекарах най-хубавите три години от живота си в затвора“, каза Тайсън в едно свое интервю пред The Pivot преди няколко години.
В началото на 90-те години Майк Тайсън дава първите сериозни признаци ма злоупотреба с бохемския начин на живот. През февруари 1990 г. допуска първата си загуба от Джеймс „Бъстър“ Дъглас и то с нокаут по време на грандиозно шоу в Токио. Той прави бързо завръщане с нокаути за по един рунд срещу Хенри Тилман и Алекс Стюърт, а през 1991 г. бие в два поредни мача Донован Рудок. Това обаче се оказва и годината, в която ще бъде арестуван по обвинение в изнасилване от 18-годишната Дезире Уошингтън. Държавното обвинение събира още доказателства за други престъпления, които в крайна сметка могат да доведат до повече от 60 години затвор. В крайна сметка през февруари 1992 г. Тайсън е осъден на 6 години, а през 1995 г. излиза на свобода с пробация.
Има безброй митове и легенди за събитията, съпътствали 26-годишния атлет по онова време в панделата. Дори филмът „Фаворитът“ черпи вдъхновение от тях. Героят на Винг Раймс – Джордж „Ледения“ Чеймбърс, е бивш световен шампион по бокс, който попада в затвора, а там среща шампиона в институцията, изиграл от Уесли Снайпс. Администрацията на поправителния център организира мач помежду им, който е загубен от „Ледения“. Именно това е и най-разпространената легенда за Майк Тайсън, че е участвал в подобна неофициална среща и е загубил от един от другите затворници.
Каквато и да е истината, фактите сочат, че „Железния Майк“ е преобразен и реабилитиран пред обществото. Прословутите му купони с алкохол, наркотици и разврат остават в миналото. Той си връща световната титла от WBC в рамките на година от излизането си на свобода, побеждавайки Франк Бруно през март 1996 г. По-късно обаче идва и Онзи прословут мач с Ивендър Холифийлд през лятото на 1997 г., когато отхапва част от ухото на съперника си. Това сякаш бележи началото на края на спортната му кариера, защото в последствие се връща към леките наркотици, а днес двамата с Холифийлд да приятели и партньори в бизнес, занимаващ се с производството на захарни продукти с марихуана под формата на човешки уши.
Причината да се връщаме назад в живота на Майк Тайсън е, че след седмица той се завръща на боксовия ринг, въпреки факта, че е на 58 години. Той ще се боксира с Джейк Пол в Тексас, като заявката е, че това ще е най-мащабното събитие през годината в спорта.
