„Няма значение дали се биеш в малка зала или пред препълнените трибуни на огромен стадион. От Англия до Саудитска Арабия – всички пеят с пълно гърло „Sweet Caroline“. Сред най-разпознаваемите песни в бокса“, твърди световният шампион в тежка категория Антъни Джошуа.
Миналата година Ей Джей накара собствениците на ресторант в Ню Йорк да усилят на макс парчето по повод рождения ден на свой близък приятел.
Но защо „Сладката Карълайн“, песен от 1969, се е превърнала в такъв тотален хит в бокса?
Първо трябва да уточним нещо – това е химнът на големите битки. Мелодията на зрелищните и чакани мачове, на знаменитите победи, които ще помним дълго.
Не случайно кавърите се изпълняват от певци тип Франк Синатра, Роби Уилямс и други представители на тежката артилерия. Мелодията се е превърнала в синоним на нещо хубаво. На онези незаменими мигове между баща и син, които оставят отпечатък във времето и нищо на света не може да ги изтрие.
„Преди години я чух за първи път и нещо в мен трепна. Когато тръгнат първите секунди… няма как да не вдигна публиката на крака с нея. Това е нещо велико! Реакциите винаги са позитивни – малки и големи пеят с пълни гърла“, споделя легендарният диктор Майкъл Бъфър (б.р. на заглавната снимка).
Кара те да настръхнеш по време на кулминацията.
„Сладката Карълайн“ минути преди началото на главно събитие за вечерта – класика. Малко неща могат да ентусиазират допълнително зрителя в такъв момент.
Песента започва да се пуска на професионални галавечери масово от началото на века. Феновете я обикват мигновено, промоутърите Един Хърн и Франк Уорън я издигат в култ. Дори започва да се възприема, че щом водещият на бойната вечер е пуснал „Sweet Caroline“ – състезателите съвсем скоро ще излязат на ринга.
Така подсъзнателно създава вълна от позитивизъм по трибуните.
Те започват да пляскат, защото най-сетне ще видят героите си в действие. Наелектризираните зали стават все повече и повече, а новият химн на бокса се разпространява по цялото земно кълбо.
„Моментът, в който я пуснат, е емблематичен. Тогава политат пеперудите в стомасите на хората“, смее се промоутърът Еди Хърн.
„По това време винаги съм зад кулисите и чувам тълпата – усещам вибрациите в залата. Стените треперят, толкова е шумно! Понякога се подавам леко, за да видя щастливите физиономии на хората. След това отивам към двете съблекални, където стените също треперят… сякаш двамата гладиатори са готови за битка. Всички знаят, че времето е дошло. Превключват на друг режим и излизат пред екзалтираната публика.“
След тези разкази от първо лице изниква въпросът – Струва ли си да се организират боксови гали без публика?
А емоцията отдавна е извън пределите на този спорт. Един от състезателите на UFC Дарън Тил излиза на песента. Роденият в Ливърпул ММА боец се радва на мелодията, а бейзболният Бостън Ред Сокс я пуска на стадиона си от 1997 година насам. В САЩ е химн и на няколко колежански тимове в американския футбол.
Популярността във Великобритания е огромна – стадионите на футболните Арсенал и Оксфорд Юнайтед кънтят със „Sweet Caroline“ след последния съдийски сигнал на спечелен мач.
Песента на победата…
