Даниел Илиев: Искам да се срещна още веднъж с Топалски (ВИДЕО)

Една от големите звезди на родната бойна сцена Даниел Илиев бе специален гост на предаването „BOEC.BG“. В откровено интервю той сподели много лични неща – за живота и семейството си, за пътя си на бойната сцена, за желаните съперници, титли и за подкрепата, която получава.

„Аз не съм отгледан… сега има една такава песен „от семейство на аристократи“ – през смях се връща към детството си Илиев, в който е трябвало да търпи много лишения. – Общо взето майка ми ме е отгледала сама. От краен квартал съм. От малък съм тръгнал да се развивам сам по моя път. Гледал съм винаги да се самоиздържам. Това беше неизбежно. Имало е случаи, в които съм правил неща, които не са редни. Бил съм и в лоша компания, но се радвам, че съм минал по този път. Правил съм неща не от своя воля, а защото се е налагало.“

Илиев израства без баща.

„Не знам какво е да имаш баща. Гледам моите приятели, които все пак имат някаква основа, имат някой, който да им подаде ръка, особено от мъжка гледна точка. Сигурно е по-лесно. Аз смятам за себе си, че това ще ми помогне за бъдеще – когато аз стана някой ден баща, ще знам какво не трябва да се прави и как да постъпя правилно.“

От малък му се налага той да е мъжът в семейството, но пък затова се радва на обичта и подкрепата на своята майка и на сестра си.

„Много ме подкрепят и обичат. Може да не съм винаги до тях, защото в забързаното ежедневие нямаш много време за семейството, винаги гледам да се грижа за тях, да съм до тях. Виждам, че много се гордеят с мен.“

Започва да тренира бойни спортове, за да се предпазва на улицата.

„Всичко се случи като на филм. Започнах, защото исках да се защитавам. Много често ми се налагаше. Аз бях слабичък, подценяваха ме и доста често ми се налагаше да се бия навън. Вече нещата са други. Много се радвам, че така ми се стече живота, защото всичко сам съм си изградил. Минал съм по този път, но не ме е срам. Всеки, който ме познава знае, че съм такъв човек, който на никой нищо лошо не съм направил. Освен ако някой не ме ядоса, естествено.“

Спортът го вади от опасностите на улицата и от лошите среди. След малко опит в бокса стига до залата по ММА, където среща първия си треньор Емил Казаков. Избира смесените бойни изкуства, защото са най-близки до реалния бой.

„ММА е най-мъжкият спорт. Искам да благодаря на Емил Казаков. Той е първият ми треньор. Тръгнах от нищото. Както се казва: „като паднех на земята, бях като костенурка“. Той е човекът, който ме въведе в този спорт.“

Даниел започва да тренира граплинг и ММА. Става два пъти шампион по граплинг, започва да печели аматьорски състезания по ММА, като печели и една верига, в която побеждава трима опоненти за една вечер. След 6 победи и 2 загуби се налага да спре с този спорт, защото получава контузия и претърпява операция.

„През 2013-та отидох в Тайланд и там се запалих много по муай тай. Изиграх  два професионални мача и ги взех с два нокаута. След това получих покана за една българска верига да се изправя срещу друг ММА състезател – Николай Алексиев, по правилата на кикбокс, и така започна всичко. Започнах да обикалям залите, не можех да си намеря мястото. Направих два мача без треньор, което е много голяма грешка и не е градивно за никой състезател. След това се срещнах с Веселин Веселинов. Започнах да тренирам при него и много се сработихме. Много съм доволен от съвместната ни работа. Нещата просто се получиха с постоянство.“

Успехите не закъсняват и Даниел Илиев към момента е сред топ кикбоксьорите на България. Той притежава европейската титла на KGP (б.р. – Кickboxing Grand Prix). Първата ѝ защита ще е на 29-ти юни в Манчестър, където ще се изправи срещу един от най-добрите британски кикбоксьори за всички времена – Кевин Уорд.

„Мисля, че ще е атрактивен двубоя, особено от моя страна. Не трябва да го оставям да си играе неговата игра, защото все пак е опитен състезател. Нищо не се знае. Мисля да го пресовам със силни удари и мисля, че той няма да издържи, защото наистина и физиката ми е плюс, а и знам, че удрям тежко. Като оцеля някой, мога да го довърша.“

Илиев умее да праща съперниците си в нокаут и това се превръща в негова запазена марка.

„Винаги съм си бил такъв – с агресивен стил на игра, още и в ММА. Имал съм и лоши моменти. Като по-неопитен съм тръгвал да търся нокаута от самото начало, но вече така съм си изградил стила, че не го правя от първата минута. Чакам си момента и когато той дойде имам инстинк как да довърша противника. Мисля, че и този път ще е така – ще изчакам, ще опипам почвата и ще го довърша.“

Не крие, че има амбиции и за една друга световна верига.

Все пак всеки гледа на високо. Знаем, че „GLORY“ е най-голямата верига по-кикбокс. Искам да играя там, имал съм няколко предложение няколко пъти, но по ред пречи не успях да участвам. Знам, че ще се случи и ще играя и там.

Въпреки амбициите си да се развива в чужбина, Илиев има желан мач и в България – срещу Деян Топалски, от когото губи през 2016 г.

„Определено искам да изиграя мача с Деян Топалски отново. Имаше доста спекулации около първата среща. Всеки говореше различно за срещата. Аз мисля, че аз спечелих. Той беше сигурен, че е неговата победата. Съдиите дадоха 3:0 съдийски гласа, което беше нелепо. Гледах му на Деян последния мач. Може би това, че не е играл доста време му се отрази. Никога не съм бил неуважителен към съперниците ми. Както когато исках първия мач между нас, това беше може би второто или третата ми среща при професионалистите по кикбокс, винаги съм искал да играя с по-добрите, за да се доказвам. След това имахме нещо като интрига. Не мога да се изкажа неуважително, все пак той е боец. Искам определено пак този мач и мисля, че този път ще го прекратя и няма да се стигне до съдийско решение.“

Даниел Илиев е един от най-обичаните български бойци и във всеки свой мач се радва на огромна подкрепа. Той признава, че я усеща постоянно и е благодарен за нея.

„Не знам как се случи, никога не съм търсил, но просто с течения не обстоятелствата се появи. С постоянство и упоритост нещата си станаха. Лека по-лека нещата започнаха да се случват, хората ме разпознават, има доста хора в социални мрежи, които ме следват, има доста млади момчета, които ми подражават. Пишат ми, подкрепят ме, радват ми се. Виждам, че и на мачовете ми е пълно. Отделно знаете, че синята агитка е винаги зад мен. Те са доста ми придават енергия на всеки мой мач. Не мога да обясня как стана, просто наистина чувствам подкрепата на хората из цяла България. Посрещат ме навсякъде добре. Това нещо ме кара да се чувствам добре и се радвам, че трудът ми се оценява.“

Освен със спорт, кикбоксьорът ни развива и свои бизнес проекти. Не крие, че иска да обезпечи материално семейството си и да им осигури спокоен живот.

„Доста пъти съм си го мислил, дали ако не беше се стекъл така живота ми, щях да съм толкова амбициозен. Благодарен съм на Господ, че ме е поставил в тези ситуации, защото той си знае работата. Определено това ме изгради като характер и улицата ми даде много. Имам си граница и знам почти от всичко.“

Цялото интервю може да гледате във видеото: