„Когато си вътре в клетката, можеш да разчиташ и да обвиняваш само себе си“
Звучи като клише, но е така. Бойните спортове са може би най-самотното нещо, на което човек може да се посвети. Хилядите часове и тренировки, в които трябва да се напънеш сам и да разчиташ на собствените си физически и псхически възможности. Но истината е, че най-далеч стигат тези, които знаят, че зад себе си имат верни другари, които са готови да дадат всичко от себе си за всеобщия прогрес.
Точно такъв е днешният герой, с който ви запознаваме. Божидар Иванов е роден в Бургас, но израства във Свети Влас. 24-годишният трудолюбив боец е чудесен пример за това, че няма невъзнаграден труд. Състезателят на СК „ММА Варна“ знае много добре, че човек не може да постигне нищо, ако няма нужната подкрепа от треньори и съотборници.
Божидар е петкратен републикански шампион по ММА в три различни категории, бронзов медалист от Световно първенство за младежи и пресен бронзов медалист от Европейското първенство за мъже.
Няма да е никак пресилено ако кажем, че хората като Божидар ни карат да вярваме, че бъдещето на бойните спортове в България е светло. С всеотдайност и любознателност човек може да пребори всяко препятствие, а когато не се страхуваш от работата и отдаваш нужното внимание на процеса, то пътят винаги ще бъде само и еиднствено нагоре.
За началото в бойните среди, за успехите и амбициите, които го крепят и за важността на отбора, който стои зад теб, говори Божидар Иванов:
Божидаре, привет. Къде те намираме в момента?
– Здравейте, тъкмо се прибрах вкъщи от изтощително бягане в планината.
Разкажи на читателите ни за началото ти в бойните спортове?
– Започнах да тренирам ММА на 18-годишна възраст в родния ми град Свети Влас при първия ми треньор Даниел Енчев. Преди да се захвана със смесените бойни изкуства съм играл футбол, ходил съм на фитнес и лостове, но нищо не се доближаваше по характер до ММА-я. Чувствам се голям късметлия, че в малък град можехме да практикуваме този спорт и то под напътствията на треньор от най-високо ниво.
Кога разбра, че смесените бойни изкуства са твоето нещо? С какво те спечелиха?
– Може би месец след първата ни тренировка, когато с брат ми вече бяхме понаучили основните техники на спорта. Спечели ме с това, че е изключително изтощително, изисква се много здрава психика и характер, за да надделееш. Хареса ми, че си сам и всичко зависи от теб самия. Не можеш да разчиташ на никой като си вътре в клетката. Няма отбор, който да те износи когато не ти се състезава. Няма кой да обвиниш, ако загубиш… Всичко е на моите рамене.
През месец септември завоюва бронзов медал на Европейското първенство по ММА за мъже в Италия. Как протече подготовката за състезанието и самата надпревара? Какво те изненада, когато отиде там?
– Подготовката беше само 2 месеца, защото януари месец скъсах менискус в лявото коляно и трябваше да се възстановявам след операция. Влязох в залата чак юли месец, тогава си бях в Свети Влас и подготовката протече там. Искам да благодаря на Теодор Карастоянов, брат ми Радослав Иванов, Георги Николов, Здравко Димитров и Киро Михов за оказаната помощ в подготовката. Колкото до самото състезание, изиграх 4 срещи. Най-трудният ми противник бе кантарът. Моите мачове бяха между 12:00-14:00 ч. всеки ден. Сутрин на кантара тежах 77 кг, но няколко часа след това бях 81. След всеки мач трябваше отново да свалям за следващата сутрин. Бягане, колело, скачане на въже, борба с по три чифта дрехи…Това ме изтощи до краен предел. Вечерта преди 4-ия ми мач нямах сили да бягам и 5 минути. На полуфинала със състезателя на Уелс успяхме да направим много оспорван мач, но в последната минута ме събори, а аз не успях да отговоря и това му спечели мача. На следващия ден успя да стане европейски шампион. Определено на следващото състезание ще си взема урок с килограмите и ще отида по близко до категорята, за да не ми се налага да свалям толкова много всеки ден.
Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какви поуки да си извади. Ти какъв извод си направи за себе си?
– Психиката ми беше желязна, може би с по-дълга подготовка и по-ранно сваляне на килограмите ще успея да извоювам златото, Божа работа.
Разкажи малко повече за клуба, в който тренираш. Кой е твоят треньор, как протичат тренировките, колко състезатели сте?
– Моят личен треньор е Светослав Желев от СК „ММА Варна“. За пръв път се запознахме в националния отбор през 2018 г., когато бе старши треньор. Покани ме да тренирам във Варна с него. Това беше следващата стъпка в спортната ми кариера, да се преместя в по-голям клуб с повече партньори. Свети Влас е много малък град и наличието на качествени партньори е малко. И така септември 2018-та вече бях във Варна. Оттогава тренираме всекидневно двуразово с една цел – златен медал от Световното първенство. „ММА Варна“ е най-титулуваният български клуб на национално и международно равнище, най-добрите български бойци са продукт на треньора ми Светослав Желев – Йордан Маринов, Деян Галинов, Павел Милев, Световлав Иванов, Николай Хитов… Успехите ми идват точно заради хора като тях, напъвайки се всекидневно в залата и извън нея.
Как релаксираш в свободното си време? Остава ли ти изобщо такова?
– Имам доберманче. Казва се Канело, вече на 9 месеца и постоянно ме държи активен. Също обичам да чета книги и да играя шах, когато Канело ми даде свободно време, разбира се. Шахът и смесените бойни изкуства са едно към едно. Сам си, изисква се концентрация, стратегия, психика и много тренировки. В последния аспект изоставам в шаха, но има време.
Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи преди или след мач?
– Не съм суеверен. Преди мач гледам да загрея добре и се моля за здраве, а след мач ям пици и сладоледи като за последно.
Как оценяваш 2022-ра за теб и определил ли си целите си за следващата година?
– Първата част на 2022-ра мина в почивки и възстановяване, втората част върви тежко за щастие. Съвсем скоро започвам подготовка за Световното първенство в Катар през януари.
ММА-ят е изключително комплексен и сложен спорт, в който грешките винаги се наказват. Какъв съвет бил дал на някой начинаещ, който иска да тръгне по тази пътека в България?
– Да тренира с тези, с които му е най-трудно в залата и да се състезава много. След много състезания идва един комфорт в клетката, който тренировките не могат да дадат.
Състезавал си се на много състезания и тук, и в чужбина. Къде се намира българският ММА на фона на Балканите и на източноевропейските страни?
– Мога да кажа само за нашия отбор, защото знам какво става там и бих казал, че отборът „ММА Варна“ е на световно ниво, много от нашите състезатели са го доказали. Бил съм и в други световно известни зали в чужбина и знам, че няма да им е лесно в нашата зала.
Кой е любимият ти боен спорт?
– Бокс и свободна борба.
Какво не знаят хората за теб, което доста би ги изненадало?
– Определено, че чета много книги и че правя по-вкусни бургери от „Burger King“. Последната книга, която прочетох е „Изключителните: История на успеха“ на Малкълм Гладуел.
На кого и за какво искаш да благодариш?
– Искам да благодаря на Светослав Желев за това, че ме направи спортист от най-високо ниво. На Даниел Енчев за първите насоки в ММА-я. На всички партноьори в залата, които са ми помагали през годините – Радослав Иванов, Йордан Маринов, Деян Галинов, Хайко Сахакян и много много други. Благодаря на Теодор Карастоянов за проведената подготовка през последните два месеца и на всички момчета в залата.
